"Скритите хора" на Исландия

"Скритите хора" на Исландия
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    11.02.2019
  • Сподели:

Възможно ли е дете на 9 години да бъде наказано за това, че е нарушило спокойствието на елф?

Певицата Йофритур Акадотир живее с това убеждение още от малка, когато претърпява странен инцидент. Всичко се случва, когато тя и приятелите й си играят в квартала в Рейкявик, когато забелязват камък, по-голям от всички други, да се издига на полето между блоковете. Децата са сигурни, че това е „елфска скала" и не бива да смущават покоя на създанията.

 

исландия

 

Камъкът е два пъти по-висок от Йофритур, но тя успява да се качи върху него с известни усилия. Приятелите й я предупреждават, че това е лоша идея. След като го „покорява" и прекарва известно време на върха, 9-годишното момиче скача долу, но при приземяването прехапва нещо в устата си и потича кръв. Тя се разплаква и бяга у дома, като никога повече не докосва скалата.

Оттогава е сигурна, че елфите са я наказали за предизвикателното поведение.

Историята й не е уникална. Исландия е страна, в която все още се разпространяват митове за елфи, феи и „скрити хора" (подобни на хората създания между измеренията, наричани huldufólk на исландски).

Те са смятани за мирни същества, които обитават света заедно с хората и се занимават със същите ежедневни занимания, включително риболов, селско стопанство, отглеждане на семейства и - ако се съди по легендите - спасяване на човечеството, което иначе би загинало без тяхната намеса.

 

https://www.10te.bg/wp-content/uploads/2017/01/islandiya_skriti_hora-cover.jpg

 

Според изследване от 2007 г. на Исландския университет, около 62% от жителите на страната вярват, че съществуването на тези създания е нещо повече от стара приказка. Тази статистика обхваща както искрено вярващи, така и агностици, които по-скоро са склонни да приемат тази идея, без да са напълно убедени в нея.

Магнус Скарфетинсон - директор на единственото "Елфическо училище" в Рейкявик - има собствена теория по случая. Той си признава, че никога не е срещал на живо елф или huldufólk ("В елфическия свят ме мислят за някакъв маниак!", смее се той.). Въпреки това, той е интервюирал над 900 исландци, които твърдят, че са ги виждали.

Сред тях има 75 души, които вярват, че са имали приятелство с елф, и 35, които казват, че са канени на гости в елфически домове. Това е нещо повече от простото суеверие, наследено през поколенията.

Скарфетинсон смята, че Исландия е уникално предразположена да приема всякакви нетрадиционни идеи, което я прави „безопасно място, на което елфите да се разкрият пред света".

Неговото „Елфическо училище" е закачлив начин за представянето на важна тема, казва той. И е напълно сериозен, когато обсъжда проблема за намаляващата вяра на исландците в елфите.

"Днес щяхме да живеем в напълно различно общество, ако Просвещението не беше започнало през XVIII век. Но Просвещението е имало ужасна цена. То е убило вярата. Вярата е един от скрепващите елементи, които поддържат цивилизацията като едно цяло. Не само че е убило вярата, но е убило и митовете. Много хора вярват в елфите в Исландия, защото тук сме били изолирани. Просвещението е дошло в Исландия чак през 1941 г., когато американската армия е навлязла на острова. Тогава сме изживели нашето Просвещение, което е започнало да заличава вярата в елфите."

Вярата на човек в нещо по-велико от самия него може да вдъхнови други позитивни убеждения. Ако светът ви е достатъчно широк, за да има място и за елфите, защо да не мислите още по-мащабно?

Магичното мислене може да се превърне в предимство. То може да разшири мирогледа на хората, което води до гъвкавост на мисленето и непредубеденост. Психичната и емоционална гъвкавост помага на хората да преодоляват житейски препятствия и да развиват позитивни отношения като цяло. Вярата в свят извън нашия собствен разширява представата ни за това какъв може да бъде нашият свят.

Трудно е да се определи колко исландци искрено вярват в елфите или huldufólk. Определено самият факт, че някои вярват, е свързан с постоянно разширяващия се туристически пазар на страната. Наравно с кайрите, елфите са популярна тема за продажба на сувенири. „Пророците", които водят туристите на обиколки при магичните същества, са се превърнали в малка индустрия.

Макар че комерсиализирането на митовете е факт, то не дава пълно обяснение за продължаващата вяра в елфите.

През 2013 г. група начело с Рагнхилдур Йонсдотир организира протест срещу път, който е трябвало да бъде прокаран през домовете на huldufólk-общност в поле от засъхнала лава. Общото схващане гласи, че елфите и huldufólk правят домовете си в големи скали, намиращи се основно на плажове и полета от засъхнала лава.

Строителството е било спряно, докато правителството прави сериозни опити да постигне мирно решение. И все пак Г. Петур Матиасон, директор по комуникациите в Исландската брегова и пътна администрация, възприема промяната на плановете като практичен ход, а не такъв, мотивиран от религиозни вярвания.

"Една от протестиращите настояваше, че се бори за елфите. Тя се интересуваше от един огромен камък, който попадаше там, където трябваше да мине пътят. Ние разгледахме въпроса, не от гледна точка на вярата в елфите, а заради убеждението, че елфите и скритите хора са част от културното ни наследство. Разгледахме тази голяма каменна формация, установихме, че е уникална, и решихме, че е по-добре да отклоним пътя, щом имаме тази възможност", обяснява той.

Със сигурност при население от около 340 000 души, съобразяването с вярата и ценностите на съседите е важно за поддържане на мира.

В предградието Хафнарфьордур на Рейкявик например елфските светилища (малки олтари, понякога със свещи) и недокоснати скали от лава изобилстват в дворовете на къщите, особено тези около парка Хелисгерди. Това е място, известно със сериозната си елфска активност, и местоположение на много туристически обиколки на "наблюдаващи елфите".

Има дори огромна скала в двора на Фъотиркян, местен клон на исландската национална църква, който е оставен недокоснат, за да не се смущава покоят на евентуални обитатели.

Част от тази вяра е съмнението, че може би пък наистина има нещо там. Част от нея е свързана с привързаността към културното наследство.

Скарфетинсон описва вярата си като възможност да прилага логични аргументи към някои от най-важните въпроси в живота - и да приеме факта, че никой никога няма да има всички отговори.

Прочетена 626 пъти

Станете почитател на Класа