Германия и репарациите

Германия и репарациите
  • Автор:  Катаржина Домагала
  • Дата:  
    09.11.2018
  • Сподели:

Над 1 трилион евро - толкова пари би трябвало да изплати Германия под формата на репарации на Полша и Гърция за причинените им щети през Втората световна война.

Германски историк обяснява защо не е реално това.

 

 

 

 

 

ДВ: Правителствата на Полша и Гърция смятат, че въпросът с репарациите все още не е уреден. Различават ли се и по какво исканията на Варшава и Атина и позицията на Берлин по този въпрос?

 

Карл Хайнц Рот: Без съмнение разрушенията в Полша са най-мащабни. Германците са планирали действията си там - съществувал е тъй нареченият "генерален план ОСТ". Те са искали да германизират Полша. В Гърция е било друго - там германците са искали само да си осигурят военновъздушни и военноморски бази в Солун и на остров Крит, търсели са дори възможности за сътрудничество. Те обаче са били напълно изненадани от мащабите на съпротивата и са отговорили с безсмислени кланета. Зад тях обаче не стоят планирани действия за унищожение. За това говорят ясно и цифрите: в Полша нацистките окупатори избиват 5,4 милиона цивилни граждани, а в Гърция - 300 хиляди. И още един аспект: понеже Полша и Гърция са сред тъй наречените "малки съюзници" те остават в периферията на репарационните искания и това положение не се е променило и до днес.

 

 

Karl Heinz Roth, Historiker und Mediziner (DW/K. Domagala-Pereira)

 

ДВ: Вие лансирате идеята дълговете да бъдат уредени чрез окупационните облигации, наложени от нацистите на гръцката Национална банка. Реалистично ли беше това предложение?

 

Карл Хайнц Рот: В това предложение имаше хляб, но аз се отказах от него. Между другото то беше лансирано от икономисти, които напомниха на германското правителство за масивното опрощаване на дългове - със споразумението от Лондон на Федералната република ѝ бяха опростени над 50 процента от всички дългове. Вече съм убеден, че говорим за различни неща: обезщетението е чисто етичен проблем, който не бива да се свързва с икономиката. В новото издание на книгата си цитирам икономисти, които изчисляват обема на репарациите като превръщат стойността на разрушенията и хуманитарните щети във фиктивен заем, върху който след това се начисляват лихви. По този начин репарациите се комерсиализират. В нашите изчисления ние не вземаме лихвите под внимание.

 

ДВ: Вашите изчислени какво показват?

 

Карл Хайнц Рот: Базовата стойност на всички разрушения и щети от Втората световна война, за които са отговорни германците, възлиза на почти 500 милиарда долара по цени от 1938 година. Днес това се почти 7,5 трилиона евро - без лихвите. За Полша сумата възлиза на 78 милиарда долара по цени от 1938 година, или един трилион евро по днешни. Тази сума назовава и специалната комисия, създадена в полския парламент. Сумата за Гърция днес възлиза на 190 милиарда евро. Тъй като ние не начисляваме лихви, в случая с Гърция нашите сметки се разминават сериозно с официалните, в които се говори за 380 милиарда евро. Изплащането на подобни суми е нереалистично. В най-добрия случай можем да говорим за една малка част от тях - 1/5 или дори 1/10, защото Германия има задължение за изплащане на компенсации.

 

ДВ: Съществуват идеи, вместо репарации да бъдат обезщетени определени групи жертви, или да бъдат ремонтирани определени обекти.

Buchcover Karl Heinz Roth & Hartmut Rübner - Reparationsschuld (Metropol Verlag 2017/Foto: DW/K. Domagala-Pereira)

 

Обложката на книгата на Рот и Рюбнер

 

Карл Хайнц Рот: Това е друга възможност. На една конференция във Варшава през септември беше съобщено, че в Полша все още живеят около 40 000 бивши полски концлагеристи, които не се обезщетени, защото не са от еврейски произход. Сега Германия трябва да покаже добра воля и да им отпусне безвъзмездни пенсии. Също и да ремонтира сгради и да предостави средства за поддръжката на полските мемориали. Това би била една първа стъпка.

 

ДВ: Германското правителство признава моралната вина за нацистките престъпления, но смята въпроса за репарациите за приключен. Ако отговори на исканията на една страна, няма ли с това да отвори кутията на Пандора?

 

Карл Хайнц Рот: Кутията на Пандора трябва да бъде отворена. Това могат да бъдат първи стъпки по отношение на Гърция или Полша. Има и други страни, в които се води такъв дебат: Чехия, Унгария, Италия, бивша Югославия. Според мен става дума за мултилатерално решение. Оптималено би бил следният подход - обща инициатива на всички ищци: Полша, страните от бивша Югославия, Италия и други заинтересовани страни като продължение на договора, известен като "2 + 4", който изобщо не засяга въпроса за репарациите. И това решение беше в ущърб на страните, които не са го подписали. В такъв случай договорът не е обвързващ за тях в международноправно отношение. И германското правителство знае отлично това. То знае също, че за репарациите няма давност. И този въпрос не е уреден. Берлин се опасява най-много от един съвместен иск на малките съюзници. При това съществува инстанция, която да се заеме с въпроса - в ОССЕ работи апелативна комисия, която обаче досега не се е събирала. Тази комисия има предимството, че може да покани на масата за преговори и страни, които не са членки на ЕС, като Беларус и Украйна.

 

Карл Хайнц Рот от Фондацията за социална история на 20-и век е съавтор на книгата "Репарационните задължения", издадена през 2017 г., чиито преводи на гръцки, полски и английски предстоят скоро да излязат

Прочетена 192 пъти