Страната на имигранти, която вече не харесва имигранти

Страната на имигранти, която вече не харесва имигранти
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    10.10.2018
  • Сподели:

Историята на Австралия е дълбоко обвързана с феномена "миграция". Заселването на континента започва преди повече от 65 000 години. През 18 век започва и британската колонизация.

Нормално е да се очаква, че с подобни исторически корени, австралийците ще са отворени към хората, които желаят да станат граждани на тяхната държава. И десетилетия наред това наистина е така, но пренаселването и инфраструктурните предизвикателства пред големите австралийски градове може би ще променят това.

Австралийското правителство тази седмица разкри план, според който новопристигнали имигранти ще бъдат принуждавани да живеят извън двата най-големи града в страната – Сидни и Мелбърн.

Вместо това новите кандидат-австралийци ще бъдат изпращани в по-слабо населени райони на страната. Целите са две. Първо, да се помогне за развитието на тези райони. Второ, и със сигурност по-важно, да се възпре продължаващото и в момента пренаселване на двата града, в които живеят около две пети от цялото население на 25-милионна Австралия.

Министърът по въпросите на населението Алън Тъдж обясни, че правителството може да въведе специални визови правила, с които да ограничи местата, на които мигрантите могат да живеят.

Така те няма да могат веднага се настанят в най-развитите икономически центрове Сидни и Мелбърн, а за период до пет години ще трябва да живеят на друго място. Надеждата е, че след продължителен период в по-слабо заселените райони тези хора ще пожелаят да останат там за постоянно.

Очаквано, някои експерти изразяват своите съмнение в това доколко успешна ще е мярката.

Населението на Мелбърн е нараснало с 2,7% през миналата година.

 

Защо са необходими действия?

На 7 август т.г. статистическото бюро на Австралия посочи, че населението на страната е достигнало 25 милиона души. Това се случи с 33 години по-рано от първоначалните прогнози като основна причина за изпреварения срок е имиграцията.

Населението на страната постоянно нараства. За миналата година растежът е бил 1,6%. Той обаче не е пропорционален. Миналата година населението на Мелбърн се е увеличило с 2,7%, а това на Сидни - с 2,1%. Оказва се, че огромна част (около 87%) от имигрантите с някакви умения, които пристигат в Австралия, както и почти всички бежанци, гравитират около тези градове, които са и най-гъсто населените. Очаква се до 2030 г. както Сидни, така и Мелбърн вече да имат по повече от осем милиона жители.

А интерес към живот в Австралия расте все повече и повече. През 1996 г., например, там са се преселили малко над 85 000 души. Две десетилетия по-късно, през 2017 г., цифрата надхвърля 208 000 души.

Тази все по-нарастваща имиграция, насочена към големите градове, води до две неща: пренаселване и сериозни инфраструктурни проблеми.

На фона на това в страната постепенно се засилват и антиимигрантските нагласи, а някои политически сили – като популистката, крайнодясна партия "Една нация" – се опитват да се възползват от това. Сенаторът Полин Хансън от "Една нация" вече излезе с предупреждението, че в големите градове се формират гета, в които е опасно да се стъпва и които дори полицията избягва да посещава.

През август вълнение предизвика и изказването на друг сенатор - Фрейзър Анинг, който поиска "финално решение" на проблема с имиграцията. В крайна реч по темата Анинг поиска допитване до австралийците за това дали да се ограничи допускането на мюсюлмани и граждани на страни "от Третия свят" до Австралия.

 

Деца на мигранти от Судан и Сомалия. Новият план ще блокира достъпа на семейство от подобни страни до големите градове. Снимка: Getty

 

Той призова и за програма за имиграцията, която да е в полза на "европейските и християнски ценности", върху които е изградено австралийското общество.

Въпросът вече не е само социален – той става и политически. През 2019 г. в Австралия предстоят и избори, което може би обяснява опитите на управляващата Коалиция, водена от Либералната партия, да предложи някакво решение на проблема.

Решението – имигрантите далеч от големите градове

По думите на Тъдж това дори "малко по-голям брой" от новите имигранти да се устроят в по-малките щати в страната може да доведе до значително отслабване на напрежението в големите градове.

На този момент няма детайли за предложението на Коалицията, освен че новите визи могат да имат "георграфско изискване" за поне няколко години. Планира се използването и на други стимули и поощрения, за да бъдат убедени имигрантите да останат за постоянно в тези по-слабо населени зони.

Планираната програма ще има и своите изключения.

Такива ще са случаите, когато някой имигрира по семейни причини, или за хора, които са изпратени в Австралия от своите работодатели. Ако например чужденец се ожени за австралийка, ще има право да живее където пожелае. А ако някой е изпратен в страната по професионален въпрос, ще може да остане там, където работодателят му се нуждае от него.

Тъдж обаче не посочва как имигрантите ще бъдат наказвани, ако се опитат да живеят на друго място, а не на това, на което са били изпратени. Не е ясно и дали ще се стига до депортиране при нарушение.

Доколко нужни са мерки в областта на имиграцията говори и това, че от опозицията – Лейбъристката партия – са на мнение, че идеята на управляващите трябва да се обмисли. Единствените им притеснения са свързани с това, че все още липсват детайли.

 

Австралийците като цяло остават гостоприемни. На снимката се вижда кадър от фестивал по посрещане на новите жители в щата Куинсленд. Снимка: Getty

 

Съмнителни шансове за успех

Основателни обаче са опасенията, че тази мярка няма да проработи така, както правителството иска. Нейната основна слабост е фактът, че за да живеят в по-слабонаселените райони на страната, новите имигранти ще се нуждаят от работа, смята проф. Джок Колинс от Технологичния университет.

Според него обаче я има и положителната страна – изследване е показало, че мигрантите се справят изключително добре в малки общности, когато налице е висока заетост. Хора, които сами са избрали в по-дивите части на страната, коментират, че там им харесва и са били посрещнати изключително топло.

Проф. Питър Макдоналд от Университета в Мелбърн, посочва, че проблемът с пренаселването на градовете не е свързан само с миграцията. По думите му населението в страната расте много по-бързо от нейната инфраструктура. Не са достатъчно бързи усилията за изграждане на адекватен обществен транспорт в големите градове, например.

Австралия наистина се изправя пред сериозни инфраструктурни предизвикателства. Експертът по градоустройство и транспорт Марион Терил от мозъчния тръст "Институт Гратън" коментира, че "хората гласуват с краката". Според нея мигрантите искат да са в градовете и работа на правителството е да "подсигури, че тези градове работят правилно", вместо да се опитва да накара хората да бъдат там, където не искат.

Предвидените изключения при имиграция по семейните причини или служебен път също повдигат въпроса доколко ефективна ще е новата мярка. Служителите, които пристигат в Австралия по искане на работодателите си, са около 25 процента от всички имигранти в страната. Други 30 процента съставляват онези, които се местят там по семейни причини. Т.е. изключенията ще бъдат много.

Налице ще са и други проблеми.

За да успеят имигрантите успешно да се приспособят към новата среда те се нуждаят от подходяща среда, възможности за усъвършенстване на езика (или научаването му, ако изобщо не говорят английски), както и от работни места.

Големите градове предоставят това, но не може да се каже същото за всички останали части на страната – там възможностите за работа са по-ограничени, по-ниска са и заплатите. Налице може да е и чувството за изолираност.

Всички тези фактори могат да увеличат риска от оформянето на затворени общества и гета из цяла Автралия. Така вместо да реши един проблем, австралийското правителство може да си създаде още един, при това много по-сериозен.

Въпросът е дали изобщо ще успее да накара имигрантите да стоят там, където са били изпратени. И дали планът на правителството е най-добрият начин за справяне с очевидно задълбочаващия се проблем.

Прочетена 79 пъти