Откъде идват прякорите на популярните престъпници

Откъде идват прякорите на популярните престъпници
  • Автор:  webcafe
  • Дата:  
    10.08.2018
  • Сподели:

Истинското име на международния терорист всъщност е Илич Рамирез Санчес. Баща му е венецуелски марксист, който кръщава синовете си Владимир, Илич и Ленин.

След престрелка в Париж, при която загиват двама детективи и информатор, полицията съобщава на пресата само името "Карлос". То е открито във фалшивите паспорти на стрелеца, съобщава The Guardian.

Прякорът "Чакала" е последната част от пъзела. През 1975 г. Бари Удхамс намира чанта с оръжия в апартамента си в Лондон. Удхамс живее с бившата приятелка на Карлос и предполага, че оръжията са на терориста. Вместо да се обади на полицията, той се свързва с вестника The Guardian. Репортерът Питър Нийсуанд идва на мястото и забелязва, че на един шкаф стои копие на книгата "Денят на Чакала" от Фредерик Форсайт.

Така на следващия ден във вестника е поместена статия за Карлос "Чакала" - прозвище, което остава и до днес. Проблемът е, че книгата всъщност не е била притежание на терориста, а на самия Удхамс.

Прякорите са нещо напълно нормално за света на онези, които са решили да живеят извън закона. И тук не става дума толкова за кодови имена, чиято задача е да крият самоличността на притежателя си, колкото за титла, която да направи престъпника по-разпознаваем и лесен за запомняне.

Примери за подобни прякори има във всички нива на престъпния свят – от разполагащите с власт и пари гангстери до серийните убийци, чиито престъпления всяват ужас в обществеността.

Често прякорът на престъпниците е медийно дело – начин, с който да се представят зверствата на неразкрит убиец, например, или хитроумна закачка с недосегаемостта на някой мафиотски бос.

Подобни редакционни хрумки години наред са имали за цел да продават повече вестникарски заглавия, но освен това те са се лепвали на притежателите им, ставайки по-известни от истинските им имена.

Някои от тях дори се радват на това да получат прякор. „Всекидневните имена“ са нещо, заради което нечия „чудовищност може да избледнее“, коментира пред Independent Саймън Коти, преподавател по криминология в университета Кент.

Мафиотските босове нямат против, защото това им помага да се прочуят на местно ниво, а тъй като някои от тях имат сложни имена, понякога прякорът е по-лесният вариант.

Да не забравяме и друго - налагането на някой запомня се прякор спомага и за създаването на мит около човека, който го носи.

В нашата галерия ще ви видите как някои от най-популярните престъпници в историята са получили своите прякори.

Прочетена 137 пъти