Петте урока, които смъртта преподава на всеки човек

Петте урока, които смъртта преподава на всеки човек
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    13.11.2017
  • Сподели:

Ние се страхуваме да мислим за смъртта, затова сме свикнали да не засягаме този въпрос изобщо. Опитвайки се да отблъснат от себе си  подобни негативни мисли, хората придават по-голямо значение на актуалните си дела. А всъщност правилното отношение към смъртта ни помага да се научим да ценим истински важните неща.

 

 

Всъщност отношението към смъртта е ключова мисъл за човека,  определяща цялата същност на неговия мироглед. Както е казал Платон: “Онези, които са истински посветени на философията, се занимават само с едно нещо – с умиране и смърт”. Понякога, преди човек сериозно да се изправи пред смъртта на близък човек или сериозно да се замисли за смъртта, той не може истински да усеща и да разбира живота.

 

Древните римляни са казвали: “Memento mori”, като са си напомняли един на друг, че независимо от това колко високо   се издига един човек, той пак си остава смъртен. И за великия Цезар и за робите, резултатът винаги е един и същ. Защото  Земята е планета със 100% смъртност. Не можем да  живеем тук завинаги. Но каквото и да се случва,  има няколко важни неща, на които смъртта може да ни научи.

 

1. Високата цена на времето. Усещането за тленност ни помага да използваме своето  време за първостепенни неща. И понеже времето,  което ни е определено, е ограничено, е по-добре да го използвате за това, което считате за най-важно в живота си. Не разменяйте живота за   празни аргументи, негодувание или омраза. Градете, учете се и правете добро. Просто вървете напред благородно и ценете  всеки миг.

 

2. Живейте заради другите. В момента на смъртта всеки материален стремеж се превръща във фарс. И всякакви егоистични стремежи губят силата си. Не можем да вземем с нас всичко онова, което е било постигнато или създадено в този свят на материални неща. Но по-важно е друго: дали ние сме използвали нашите умения, за да помогнем на другите, близки или напълно непознати.

 

3. Да станем щастливи. Щастлив човек не е този, който има всичко, а този, който може да живее без всичко. Кой, ако не смъртта, може да докаже, че ние наистина не се нуждаем от много от това, за което се борим, тревожим се и заради което не можем да спим. Истински  щастливите хора често осъзнават преходността на света.

 

4. Ценете процеса, а не резултата. Няма значение как съдбата се е  разпоредила с вашата професия, семейство или материални условия. Много по-важно е как се проявявате в тези условия. Ние всички пътуваме във влака от началната до последната гара.

Ние не избираме своите спътници, ние не знаем крайната си спирка, но само от нас зависи как се държим по време на пътуването. Може би транспортната полиция ще ни отведе по средата на пътя, или пък може би другите пътници ще плачат, когато се разделят с нас.

5. Умението да се освобождаваме от ненужното. Ние сме свикнали да действаме и да се борим за своите цели и да следваме мечтите си. Но понякога, колкото и да се опитваме, не можем да успеем. Това е така, защото не всичко зависи от нашата воля.

Ето защо е толкова важно да можете да издържите ударите на съдбата и да се освободите от онова, което преди това сте смятали за най-важно. Смъртта идва без да пита никого и често това се случва  неочаквано. За да не изгубите опората под краката си, трябва да се научите да се освобождавате от привързаностите си …

Разбира се, всеки човек определя сам  за себе си отношението си към смъртта. И вероятно най-трудно  е  за онези, които смятат, че смъртта е краят на всичко. За тези, които вярват в смъртта, като в преход  между различни светове (състояния), това не е толкова болезнено.

Но, както казва Йохан Гьоте казва: “Докато не сте осъзнали  непрекъснатия закон на  смъртта и раждането отново, вие сте просто неопределен гост на тази Земя”.

Прочетена 140 пъти