Един варварски обичай още e жив

Един варварски обичай още e жив
  • Публикация:  Флориан Нойхоф
  • Дата:  
    17.03.2016
  • Сподели:

В някои части на Ирак и днес е жив един варварски обичай: младите момичета между четири и седем години се обрязват, защото така повелявала традицията. Тъкмо най-потърпевшите често са и най-ревностни в поддържането й.

 

 

 

30-годишната Расул призовава жените в селото да се съберат пред джамията. По високоговорителя казва, че ще се говори на здравни теми. Тя се опитва да убеди местните жени да не подлагат дъщерите си на обрязване, при което се отстраняват изцяло или отчасти външните им полови органи. Расул говори за тежките последици и пояснява, че обрязването може да доведе до тежки инфекции и безплодие.


"Щеше да е хубаво някой навремето да беше убедил майка ми да не ме обрязва", казва Расул. Нейната съдба е типична за много други. Обрязването на жените е широко разпространено сред кюрдите в Ирак. Резултатите от различни допитвания показват, че между 41 и 73 процента от жените са обрязани. Обикновено това е ставало, когато са били на възраст между четири и седем години. В последните години обаче настъпват и някои положителни промени. Проучванията на германската Организация за развитие WADI, за която работи Расул, показват, че все по-малко жени биват обрязвани, а в някои области на страната традицията е вече почти изоставена.


Данните от доклад на УНИЦЕФ показват, че в иракските провинции Ербил и Сулеймания са обрязани над половината от жените между 15 и 49 години. 20 процента от жените в етнически разнородната провинция Киркук са били подложени на обрязване, докато в провинция Дохук - само два процента. По данни на УНИЦЕФ, в Южен Ирак изобщо не се практикува женското обрязване.


Защо част от кюрдите все още следват този варварски обичай? В село Еди Кислар може да се чуе част от обяснението. Възрастен мъж казва, че според местната традиция, необрязана жена няма право да сервира ядене и пиене на семейството, защото те ставали „харам" /забранени/. Расул, която се бори срещу тази традиция, обаче контрира с аргумента, че нито една от жените и дъщерите на пророка Мохамед не е била обрязана. „Ислямът е прекрасна религия и подобни обичаи нямат място в него", казва тя.


Обрязването на жените всъщност е забранено


Много имами обаче гледат другояче на нещата. Въпреки че регионалното кюрдско правителство през 2011 г. забрани със закон обрязването на жените, много религиозни водачи продължават да държат на тази кървава традиция. Нейното изпълнение е оставено в ръцете на жените – на майките и бабите, както и на акушерките, които печелят добре от болезнената процедура.

 

 


Расул и група жени в джамията на Еди Кислар


"Най-трудно могат да бъдат отказани възрастните жени", казва Расул. Понякога тя се възползва от страховете на жените, за да ги разубеди: "Повечето мъже казват, че искат втора жена, защото първата, която е обрязана, нямала желание за секс. Затова мъжете често си търсят необрязани арабски и сирийски жени", обяснява тя на събралите се пред джамията жени. Най-голямото й оръжие е дружелюбността, с която се отнася дори към онези, които печелят от ритуала на обрязването – като например 67-годишната Азиме Пирдавад – бивша акушерка, която навремето обикаляла по селата, за да обрязва момичета. Казва, че е обрязала поне 5 000 момичета и още си пазела за спомен стария бръснач. „Тя е истински касапин", казва Расул за нея.


Въпреки това тя търпеливо обяснява на акушерката, че в Корана няма нито дума за нуждата от обрязване на жените. "Грешна ли съм тогава, след като съм обрязвала жени", пита акушерката. "Не, просто не си го знаела", успокоява я Расул. Позоваването на Корана изглежда убеждава възрастната жена. "Имам две внучки. Тях няма да ги обрязвам", казва тя под ръкоплясканията на присъстващите. Расул е радостна, че е спечелила поредната битка. Тя самата дълго е била травматизирана от болезнената и унизителна манипулация. „В някои дни плача по целия път до къщи", признава си тя.

 

 

DW

Станете почитател на Класа