Как "ефектът Йоханис" променя Румъния

Как "ефектът Йоханис" променя Румъния
  • Автор:  classa.bg**
  • Дата:  
    31.03.2015
  • Сподели:

Три четвърти от румънските граждани биха дали днес гласа си за Клаус Йоханис - още повече от онези 55 на сто, с чиято подкрепа дясноцентристкият кандидат спечели изборите през ноември 2014 г. Това сочат резултатите от актуални допитвания до общественото мнение. Страницата му във Фейсбук има над един милион и половина посетители - повече от когото и да било друг европейски политик.

Очакванията към новия президент Клаус Йоханис, който е етнически германец, още от самото начало бяха огромни. Мнозина видяха в него "последната надежда на Румъния да стане нормална страна", както писа букурещкият всекидневник "Адевърул".

И действително след встъпването в длъжност на президента на 21 декември 2014 не малко неща в страната се промениха. С добрия си пример той накара румънските политици да изоставят непристойния тон, с който обичайно си служеха. За пръв от години насам всички парламентарни партии отново водят доста нормален, цивилизован диалог с президента, а и в общуването помежду си междувременно станаха по-умерени. В румънските медии отбелязват това като "ефекта Йоханис".

Положителен сигнал за малцинствата

Освен това с външнополитическите си изяви Йоханис върна на сънародниците си чувството за достойнство - например при визитата си в Берлин, когато ясно посочи предубежденията, свързани с румънската "миграция по бедност".
Представители на румънските малцинства изтъкват на свой ред, че с Йоханис начело на държавата за пръв път е избран политик, който сам произхожда от малцинствените етноси в страната. "Това е значимо историческо обстоятелство, което ще се отрази положително на малцинствата в Румъния", смята правозащитникът и бивш министър по въпросите на малцинствата Петер Екщайн-Ковач.

Във впечатляваща реч пред парламента Йоханис призова елита на страната да се въздържа от "популизъм" и "постоянни предизборни престрелки". По негово настояване парламентът оттегли законодателни инициативи в защита на корумпирани политици. Новият президент настоява освен това за по-силно участие на гражданските организации в политическия процес и за последователно преодоляване на комунистическото минало.

Тясно обвързване с ЕС

Във външната политика Йоханис също поставя нови акценти. Той пледира за още по-тясно обвързване на Румъния с ЕС и за засилено сътрудничество с Германия и Полша. "Положително е, че в известната от управлението на Бъсеску ос "Букурещ-Лондон-Вашингтон" на мястото на Лондон сега влиза Берлин", казва публицистът Андрей Корнея. Важно е също сътрудничеството с Полша, смята той. "Оста Букурещ-Варшава, заедно с балтийските държави, може да се превърне в антипод на онези страни в региона, които в украинската криза поддържат колеблива позиция спрямо Русия", изтъква публицистът.

Акцент върху корупцията
През последните месеци новият румънски президент постигна обаче най-вече едно: борбата срещу корупцията в страната сега се води така решително, както почти никъде другаде в Европа. Междувременно са арестувани много бивши министри, държавни служители и бизнесмени, които преди се смятаха за недосегаеми, защото поддържаха тесни връзки с управляващите. Водят се разследвания включително срещу членове на семейството на бившия социалдемократически премиер Виктор Понта, както и срещу бившия президент Траян Бъсеску. Причината за това изумително развитие румънската политоложка Алина Пипиди вижда във факта, че Йоханис действително запазва обективна, надпартийна позиция и няма протежета. "За пръв път е възможно действително да се води борба срещу корупцията", казва Пипиди.

Независимо от възторженото отношение към новия президент, Йоханис нерядко смущава сънародниците си - най-вече със сдържаността си, която рязко се отличава от твърде словоохотливия маниер на политици и медии в Букурещ. За нещастие на много журналисти и коментатори, Йоханис вече многократно заяви, че политиката не трябва да се превръща в публично шоу. "Обществеността вероятно ще трябва да свикне с този нов, много сдържан стил и с обективните послания във Фейсбук", смята публицистът Корнея.
DW

Станете почитател на Класа