Дали животът на Земята не произхожда от Марс?

Дали животът на Земята не произхожда от Марс?
  • Автор:  Ивайло Красимиров
  • Дата:  
    18.06.2018
  • Сподели:

 

Новината от миналата седмица, че роувърът на НАСА Кюриозити (Curiosity) е открил на Марс органични молекули на пет сантиметра от повърхността в седиментни скали на възраст 3 милиарда години, изглежда ще възобнови дебата дали Марс пръв е зародил живота на Земята или обратното.

 

NASA/JPL-Caltech/MSSS

 

Откритието беше публикувано в изданието на списание Science от миналата седмица, заедно с втори доклад, който отбелязва, че Curiosity също така е открил сезонни вариации в минималните количества атмосферен метан на Марс.

Главният въпрос обаче сега е – дали животът се е появил на Марс самостоятелно (ако се докаже че някога го е имало)? Или това е станало чрез обмяна на органичен материал със Земята чрез метеорити? „Това е най-важната загадка“, казва планетарният учен от университета Корнел Джонатан Лънин.

 

Както твърдят някои астробиолози, ако открием доказателства, че животът се е появил самостоятелно на Марс – само на следващата планета до нас, тогава е логично да заключим, че животът в космоса наистина е много разпространен.

 

“Curiosity намира органичните молекули в кратера Гейл, защото той някога е бил езеро, където органичните вещества са били концентрирани и запазени до днес в утайките“ – казва Лънин.

 

НАСА съобщава, че някои от идентифицираните молекули включват тиофени, бензен, толуен и малки въглеродни вериги, като пропан или бутен.

 

Сярата, която доминира в тези органични вещества, ги стабилизира и значително увеличава възможността те да оцелеят в почвата в продължение на милиарди години”, пояснява Лънин.

 

„И като имаме предвид доказателствата за наличието на обитаема среда, която може да е продължила стотици милиони години на Марс, животът може да е започнал именно на Червената планета, казва Лънин. Но той може да е възникнал и чрез обмен на микроби със Земята по време на големите сблъсъци в началото на историята на Марс, при които да са били „заразени“ и двете планети“, казва той.

 

Но дали все пак, животът на двете планети първоначално произхожда от Марс?

 

„Това е дилемата – казва Лънин. Марс и Земята са достатъчно близо, за да обменят много материали за времето на съществуване на Слънчевата система.”

 

Според някои изследователи обаче, както ултравиолетовата радиация от младото слънце, така и галактическите космически лъчи биха унищожили микробния живот в незащитения вакуум на пространството. И дори ако микробният живот оцелее в едно пътуване до Земята, е много съмнително, че би оцелял в пътуването през земната атмосфера. Още по-трудно е да си представим, как след това той се адаптира към новия си дом.

 

Дори и така, Лънин смята, че е твърде рано да се каже дали биотата е била споделена между двете планети или не. Тези спорове ще продължат, докато не бъде открита жива клетка. Въпреки че това е малко вероятно, изследователите ще трябва да могат да изучават биохимията на предполагаемия марсиански живот, за да се отговори на въпроса, дали той възниква там или на Земята.

 

„Ето защо се вълнувам силно от спътника на Сатурн – Енцелад и дали там бихме намерили органични молекули, защото той е достатъчно далеч, за да е възможно междупланетарно прехвърляне на такъв древен живот във вътрешната слънчева система“, казва Лънин.

 

Въпреки че от НАСА казват, че все още не е ясен източникът на органичните молекули, данните, събрани от Curiosity разкриват, че Кратерът Гейл някога е притежавал всички необходими съставки за съществуване на живот.

 

Измерването на изотопното съотношение на въглерода в газовия метан – измерване, което изисква голяма чувствителност, би помогнало да се разграничи дали този метан се произвежда от водата, реагираща с въглероден диоксид и скала или от биологичен материал, казва Лънин.

 

Следващият роувър на НАСА – Марс 2020, който трябва да кацне на Марс през 2021 г., ще разполага с оборудване, което може да открие органични съединения и да търси химически и образни индикации за живот.

 

Програмата ExoMars на Европейската космическа агенция (ESA) включва текущи орбитални измервания, за да помогне за картографирането на съществуващия метан на Марс. Ровърът ExoMars също ще търси живот в проби, които ще бъдат извадени от дълбочина около два метра под повърхността на Марс.

 

Преди около 3 милиарда години, районът на кратера Гейл е бил запълнен с течна вода, като потоци от околния район са захранвали езерото. Марс е имал по-синьо небе и по-дебела атмосфера, но точните й параметри все още са предмет на дебат. Според учените обаче, дори и по време на биологичния разцвет на Марс, кратерът Гейл едва ли би могъл да има образ, подобен на земните Карибски острови. Въпреки това, откриването на комплексни органични вещества в близост до повърхността на Марс, които са оцелели милиарди години, е “зашеметяващо”, казва Марк Лемън, атмосферен учен в Университета Тексас и член на научния екип на Curiosity.

 

“Предполагам, че повечето органични вещества не биха оцелели толкова дълго, така че предположението е, че за да се запазят най-вероятно са били в големи количества“ казва Лемън пред списание Forbes.

 
Прочетена 740 пъти