ЮМРУЦИ ВМЕСТО ОТГОВОРИ ?

ЮМРУЦИ ВМЕСТО ОТГОВОРИ ?
  • Автор: 
  • Дата:  
    13.06.2019
  • Сподели:

evy46rzxz3ga16qpe57t

 

Появата на формирования, сдружения или политически субекти, които имат амбицията да бъдат в управлението, да вдигат революции, да разпъват или да дамгосват - винаги е имало и ще има и занапред. Да бъдат в услуга на скрити в задкулисието кукловоди, които пишат сценария на техните проявления и ги финансират обилно - това също не е нов порочен феномен. Темата би останала да бъде експлоатирана на територията на политическите репортери и анализатори, особено в контекста на предизборната ситуация в навечерието на местния вот, ако не бяха отекнали осколки с ракурс към казуса за защитата на журналистите и техния труд. Нима има неудобни въпроси? Зная, че няма такива! Има, явно, само неудобство от отговорите, които трябва да се дадат. Може да има срам и позор пред силата и блясъка на Истината, която се опитват да осветят журналистите.

 

Преди повече от седмица в медийното пространство бе експониран казусът с колегите от Канал 3, които отиват във Видин, за да зададат притеснителните за някого въпроси: Как се финансира определено сдружение? Кой стои зад него? Платени ли са данъците? С кого са свързани и от кого имат зависимости? Все въпроси, които обществото ни би могло да задава към всеки. Вместо отговори се получава физически сблъсък, саморазправа и агресия към екипа на медията.

 

Сценаристите от задкулисието се опитаха да вкарат чрез натрапчиво ситуиране драмата "Помощ, журналистите са мутри и ни заплашват", зле скроен водевил, който трябваше да изстреля в националния медиен ефир незабележими до онзи момент хора, да рекламира техните каузи, да експонира поръчаната политическа линия и т.н.

 

Това реалити бе документирано от камерите на тв екипа. Ясно, съвсем видимо, категорично, фактологично. И не би могло да бъде интерпретирано или експлоатирано в никакъв страничен или двойствен контекст.

 

Познавам единият от присъствалите на терен представители на медията - Тишо, с когото сме работили в Канал 3 по времето на Сашо Диков. Зная, че той бе момче, което постъпи на работа на 18-годишна възраст и през цялото време е работил единствено и само там. Вината му явно е, че дръзва да извади телефон от джоба си, за да заснеме с мобилното си устройство - съвсем естествено, агресията и невъздържаното поведение на отсрещната страна, призована да дава определени публични отговори пред камерата и микрофона.

 

Да раздаваш юмруци, да риташ в слабините, да буташ екипа, да подаваш няколко пъти сигнали, които органите на реда констатират на място, че не са достоверни - всичко това води до еднозначен отговор, впечатление и заключение за всеки. Още повече, че всичко се записва, описва, картотекира и т.н. по неоспорим за всички начин.

 

Последва сигнал на програмния директор на Канал 3 до всевъзможни институции и до представители на организации и сдружения на гилдията. Макар, че прекрасно знаех и можех да предвидя в каква степен, в какви рамки и до колко дръзки и витиевати ще са отговорите/позициите.

Защото всички знаем колко (не)зависими са определени организации, структури, кръгове, корпорации, хора. Знаем как се купуват и продават съвести и души. Зависимостите са много и всякакви. Всичко, подчинено на закона: "Който плаща - той поръчва музиката!".

 

Изпитвам срам от този казус и турболенциите от случката. Като зрител и гражданин. Защото си давам сметка на какво унизително ниско ниво са демокрацията у нас, обществото ни, самите ние.

 

Та нима е трудно да застанеш достойно, честно и почтено, за да отговориш.

Та нима е непостижимо да контрираш с елегантното и дипломатично: "Без коментар. Няма или не бих искал, не мога да отговарям? и т.н."

 

У нас всичко грозно, деструктивно, пошло, долно, е заразителния пример за масата, който се мултиплицира най-лесно и бързо. Да блъснеш някого, за да се качиш първи в метрото, да напсуваш, да прецакаш, да натопиш другия, да го шантажираш, да говориш клюки. Само не и да застанеш и да кажеш Истината, да постъпиш правилно, да постъпиш честно и почтено.

 

Синдромът на "българското" следва и алгоритма на подмяната, дискредитирането, клеветата. До степен такава, че хората да се загубят в посоките, в категориите: добро-лошо, лъжа-истина, Светлина - мрак ... И тогава е лесно: "Крадецът вика - дръжте крадеца!", жертвата става виновника, лошият-добрия войн. Реалност на кривите огледала и подмяната.

 

Отдавна една от мисиите и каузите, зад които заставаме ние в Съюза на българските журналисти, е да бъде криминализирано деянието на посегателство срещу журналистите. Особено по време на изпълнение на техния дълг и професионални задължения. Естествено, че нещо разумно, което би довело до принципна подредба и ред, тревожи системата. Нашите предложения си отлежават някъде в бюрата на почитаемите народни представители от Комисията по медии и култура. Защото така е наредено или поръчано. Да бъдем неглижирани.

 

Но, реалността и ежедневието ни сблъскват все по-често с казуси, които недвусмислено говорят за това, че законодателни инициативи и норми за защита на журналистическата професия са нужни. Във всичките аспекти, които предлагаме - от предефинирането на нашия труд във втора категория, до ефективната защита на колегията от натиск, посегателства, физическа саморазправа и др.

 

Да видим сега как органите на реда ще изяснят всички подробности по казуса, който беше огласен. Аз вярвам на Тишо, вярвам на колегите си.

 

Не бих искал да повярвам, че политическите инженери изпращат свои марионетки - бойци, за да провокират определени процеси, да участват в създаването на манипулираната матрица на подмяната и неистината.

 

Не бива това да ескалира срещу посегателства и да застрашава живота на хора. Цивилизационното очакване е споровете да бъдат разрешавани с аргументи, не с юмруци, бухалки и агресия.

 

Правовата държава повелява всичко да се доказва в съда. В противен случай, недоказаното твърдение е клевета.

 

Гарантирането на свободата на изразяване, гарантирането на независимата работа на медии и журналисти, подкрепата за разследващата журналистика, гарантирането на правата на колегите, обективното представяне на Истината - са все важни права, категории и принципи, които пазят и изграждат демокрацията.

 

И изборите, които правим.

 

Думи или юмруци, вместо отговори?
Истината или лъжата, манипулациите, подмяната?
Добротата и смирението или агресията, наглостта на по-силния да налага лъжата?

 

Явно трябва да променим преди всичко себе си.

Упорито да искаме това да се случи.
И да не спираме да задаваме ВЪПРОСИТЕ в търсенето на Истината.

Иначе ще се изгубим в нищото и ще потънем.

Прочетена 714 пъти

Станете почитател на Класа