Самите ние, а не "Репортерите", поставихме България на 109-о място!

Самите ние, а не "Репортерите", поставихме България на 109-о място!
  • Автор:  Иван Върбанов
  • Дата:  
    03.05.2017
  • Сподели:

Самите ние, а не "Репортери без граници", поставихме България на 109-ото място в класацията, измерваща свободата на словото по света.

И това е точно така, защото оценката за всяка държава се изчислява след извършване на допитване и попълване на анкети, които наши колеги - журналисти, медийни експерти и наблюдатели, от самите региони попълват на място. След това екип на международната организация ги анализира, калкулира съответния бал и индексира завоюваната позиция.

 

Отсъдихме си 109-ото място – факт, който бе интерпретиран смислово разнообразно: от дефиниран явен подем и успех, та до другия полюс – порицание, дъното, срамен срив.

 

А дали този индекс дава точната картина на положението със свободата на словото и медиите у нас?

 

Питаме се пак за поредна година: Дали сме оценени обективно, и то на фона на съвсем ясните и категорично безапелационните индикатори, които бих нарекъл бичове за родната медийна среда - цензурата, автоцензурата, корпоративната зависима журналистика, липсата на прозрачност на собствеността на средствата за масова информация, подчинеността на журналистите от капитала и собственика на медията, превръщането на вестници и телевизии в бухалки, доминирането на частните интереси и медийно-олигархични политически кръгове ... и още порочни модели, които задушават и заглушава гласът на Истината.

 

Та нали в нейно име и за Нея сме призвани да работим, да я следваме и показваме, и да й служим. Но, Истината най-често е разпъвана на кръста и е предавана. Заради страховете на нашего брата! Нерядко и заради раболепието и превиването на гръб пред желанията на медийните чорбаджии. И така се стига до отстъпление, в началото, след това до ескалиращи компромиси - да кажеш или напишеш неща и неистини в които не вярваш, за да осигуриш насъщния!А после, става ежедневие да бъдат прекрачвани съвестта и доблестта, честността и морала, да се продава словото и свободата за 30 сребърника, срещу които всеки грешник си купува индулгенцията да оцелее и пребъде в медийната матрица.

 

Собствеността и медийният капитал - включително държавните бюджети и субсидии, задават определени нива на зависимости и диктуват посоките за свободата и журналистите. Политическата конюнктура и влияния, както и постигането на определени корпоративни цели задават границите и хоризонтите, в които трябва да бъде изобразяван животът и да бъде показвана само едната страна на монетата, удобната Истина и факти, които често ситуират и тоталната подмяна и/или манипулации.

 

Свободни ли са и до колко медиите и журналистите в България?

 

Е как може да питаме на фона на ярките примери за обратното.

 

44-ото Народно събрание бе открито от Тома Томов с прочувствено слово, и призив да изпълним дълга си. Радостно е, че сред народни избраници има толкова много журналисти. В съзнанието ми се запечата силно кадърът, който ни разкриха телевизионните камери, когато бе даден общ план на присъстващите в залата. На първата банка, по средата, удобно се бе настанил самият символ, еманацията на властовия и медийно-олигархичен модел „Кой". Какъв цинизъм, нали?! Та какво ще променяме, какви нови закони ще ковем, как ще вървим напред, как ще пазим и служим на Правдата, след като триумфираше в пленарната зала един анатемосан символ - гордо и надменно, за да покаже силата и своята недосегаемост?!

 

Докладът си е доклад, класацията си е класация, а керванът си върви!

 

В доклада си за родната медийна среда "Репортерите" говорят и коментират медийните монополи и империи; диктата на разпространителската мрежа, която дирижира кой да бъде на пазара и кой да бъде свален от сергиите; липсата на прозрачност при разпределението на европарите по комуникационните програми на ЕС от правителството към определени любими медии ... и т.н.

 

Към констатациите нека да прибавим заглушаването на гласове от радиоефира, сред които бе и уволнението на Лили Марникова – водещата на най-слушаното публицистично предаване на БНР „Неделя 150". Именно международната организация определи отстраняването на Маринкова като „груб политически произвол". Този акт бе предшестван от регистрирани атаките към Петър Волгин. Преди изборите станахме свидетели на арестуването на вестник "Прас- прес". Бяха закрити електронни медии, и днес бавенето с месеци на трудовите възнаграждения на журналисти във вестници и телевизии продължава. Сред медийните метаморфози е журналистическото номадство. В същото време силата и потенциалът на медиите произвежда и лансира партии, движения и материализира в реалността депутати. Преживяхме и момента в който държавата реши да затегне примката около неудобното и "едностранчиво" радио, като намали бюджета на БНР и размаха пръст и пусна призрака за сливането на двете държавно финансирани медии (Радиото и Телевизията).

 

Доживяхме и присъда над журналист за 40 000 лв. заради два зададени въпроса.

 

Медийните бомби от последните седмици - тези със свалените и пускани издания на шоу в бТВ, трусовете след оттеглянето на Васил Иванов от Нова и ЦУМ-гейт, също бяха задействани и взривени с определени цели. Те показаха уродливото лице на медийното кукловодство и задкулисие, упадъка на журналистическата етика и достойнство, подсилиха основателните притеснения са състоянието на свободата на словото у нас и причиниха непоправими вреди за гилдията като цяло. Медийните трусове удариха и разрушиха доверието към медиите и журналистите.

 

Казусите, породени от феномена на фалшивите новини щрихираха свободите и заплахите, породени от четвъртото измерение - Интернет. Виртуалната среда, където всеки потребител и създател на съдържание претендира да се нарече журналист?! Социалните мрежи зададоха новата безгранична свобода и алтернативата на изразяване на мнения, но те генерираха и лавините от неистини. Терминът „фалшивите новини" влезе в речника на Оксфорд. А явлението разцъфтя, заради стремежа на всяка цена да бъде генериран по-висок трафик и кликове към определени платформи и сайтове. Пътят се оказа лесен - автори на съдържание измислят и лансират всичко: подвеждащи, скандални и провокиращи текстове, манипулации, лъжи, пропаганда, оклеветяване, фалшиво съдържание.

 

В гореописания контекст непрекъснато нарастват ролята на традиционните медии, утвърдените медийни брандове, мисията на сериозната журналистика, спазването на етичните и професионални норми и принципи. Защото всеки ден ние водим битка за отстояване на доверието на публиката.

 

На полето на журналистиката и медиите у нас има изключително достойни и стойностни колеги, като колежката от в. „24 часа" Алексения Димитрова, която грабна наградата „Пулицър", заради участието си в разследването "Панама Пейпърс". И стотици още войни на свободното слово, които всеки от нас познава и които дават своя дан като достойни и авторитетни журналисти.

 

Ключът е в правото ни на избор - какви да бъдем, кого и какво да следваме – Светлината или на тъмната страна, дали да съхраним или да продадем душата и перото си за няколко сребърника ...

 

Аз избрах: Истината, истината и само истината!

 

Свободата зависи от теб!

Прочетена 1033 пъти

Станете почитател на Класа