Интересен спор за: Книгата и медиите – любов от втори поглед?

Факултетът по журналистика и масови комуникации към Софийския университет стана домакин на семинар по проблемите на родното книгоиздаване под наслов „Книгоиздаване и медии“.
Васил Загоров Факултетът по журналистика и масови комуникации към Софийския университет стана домакин на семинар по проблемите на родното книгоиздаване под наслов „Книгоиздаване и медии“. Събитието бе замислено като втора национална среща, която да продължи и да развие дебатите от предходната дискусия „Бизнес среда на книгата“. Въпреки десетките персонални покани към книгоиздателската общност присъствието на представителите от бранша бе малобройно. Това не попречи разговорът да се проведе съвсем професионално не само заради авторитетното присъствието на Дамян Яков, председателят на Асоциация „Българска книга“. Така благодарение на функционалния сблъсък между теоретичното начало и опита от практиката стана интересен диалог, в който беше обсъден превърналият се в енигматичен за последните няколко поколения въпрос за взаимоотношенията между книгата и новите канали за осигуряване на информация. В тази област доц. Георги Лозанов видя все още недоразработен потенциал. Според него е напълно възможно двете страни да съжителстват и взаимно да се допълват, което ще осигури по-широко поле за реализация на книжнината. Той даде различни примери за здравословно взаимодействие, при което книгата дава живот на по-модерни и актуални медийни форми и обратно, когато медийната динамика се усмирява и се препредава между кориците на книгата. Интересен бе другият ракурс – медийният облик на българската книга. Доц. Алберт Бенбасат и литературоведът Марин Бодаков представиха нерадостната картина на днешната литературна критика, която според тях се е изродила и мутирала до формата на чист PR. Липсата на специализирани издания и на „армия от школувани, воюващи критици“ е разтворила портала на книжовната ни култура и през него безпрепятствено, уж “с нови дрехи”, нахлуват вулгарни, арогантни и доста често напълно бездарни образи, които ни се предлагат посредством множество от трикове. Съгласието, едно толкова рядко срещано явление по тези форуми, беше печално. Стана ясно, че у нас както винаги сме заличили един похват на работа, преди да можем да усвоим и да се възползваме от друг. Така вече е поставен знак за равнозначност между сериозния анализ и трезвата преценка и вечните апологетически пасквили, намигащи ни от страниците на вестниците. Мнение по обсъжданите проблеми изказа и издателят Дамян Яков, но в същото време насочи дискусията в друга посока. Той постави акцент върху държавната политика към родното книгопроизводство или по-скоро върху абсурдната липса на такава политика. Според него ако властниците имат все пак някакво отношение към книжното поле, то е напълно формално. От името на асоциацията той изрази общото разочарование от медийното отразяване на проблема с ДДС, с което се облагат книгите. Оказва се, каза шефът на асоциацията, че у нас не е добре да се бориш за правата си и да претендираш за справедливи налози. В стремежа си да извоюват по-ниски данъчни ставки – практика, съществуваща в цяла Европа – българските книгоиздатели са загубили и държавната преференция, която се е давала за учебните издания. Разбира се нашите политици за пореден път са се оправдали с изискванията от страна на ЕС. Те много се притеснявали да не предизвикат ефекта на доминото и впоследствие други сектори също да поискат отстъпки. Дамян Яков спомена, че докато държавата се държи с книгата като със сираче, няма начин и медиите да й обръщат необходимото внимание. Все пак той призна, че днешните политици не са „така злобно нечетящи“, както в зората на прехода. Според него теоретиците и практиците в сферата на книгата трябва да си сътрудничат по-отблизо - нещо, което и двете страни си обещаха. Семинарът разгледа още редица проблеми на книгата, свързани с икономиката, рекламата и статистиката. Изнесените доклади, повечето от които действително интересни, ще бъдат публикувани в научен сборник, който ще очакваме в близко време. По време на конференцията бе отбелязан и десетгодишният юбилей на специалността по книгоиздаване, изучавана в Софийския университет. По този повод ръководителят на катедрата “Печат и книгоиздаване” Георги Лозанов сподели, че тревожността, която е витаела при съставянето на програмата й през първите години, вече е отминала и сравнително новата специалност е напуснала люлчената си възраст. С присъщия си оптимизъм както за битието на книгата, така и за обществената й роля, той обобщи приоритетите, които трябва да стоят пред родното книгоиздаване. Ако има и днес някаква тревожност, тя е дали ще съумеем бързо и точно да напипаме пулса на постоянно променящата се книжовна среда. В този смисъл въпросът е не дали ще има книга, или няма да има, а как тя ще се пише, възпроизвежда, разпространява и чете, защото във всяка една от тези фази се наблюдава невероятна динамика.
Прочетена 1027 пъти

Станете почитател на Класа