Въздишката на Георги Спасов

Въздишката за Георги Спасов се оказа неочаквано озонираща дори за нас, които повече или по-малко сме общували с тоя писател приживе. Видяхме от първия том на “Лабиринтът”, че новелите му от цикъла “Село на баир” заемат неоспоримото си място сред стойностните творби на българската проза. А новелата "Краят на "Белия лебед" отива още по-нагоре, независимо дали някога ще се намери някой, който да види това и да го каже.
Марко Ганчев Георги Спасов е роден на 18 април 1943 г. в с. Синитево, Пазарджишка област. На 14 май 2001 г. почина от сърдечен удар. Известен е като журналист и поет. За дисидентска дейност е изключен от БКП и дисциплинарно уволнен от вестника, в който работи. Съосновател е на СДС и негов пръв говорител. През годините 1991 - 1997 г. бе политически съветник на президента Желю Желев. Значителната част от неговото творчество е непубликувано. Премиерата на книгата ще се състои на 26 ноември, понеделник, от 18 часа в зала 9 на НДК. Въздишката за Георги Спасов се оказа неочаквано озонираща дори за нас, които повече или по-малко сме общували с тоя писател приживе. Видяхме от първия том на “Лабиринтът”, че новелите му от цикъла “Село на баир” заемат неоспоримото си място сред стойностните творби на българската проза. А новелата "Краят на "Белия лебед" отива още по-нагоре, независимо дали някога ще се намери някой, който да види това и да го каже. Сега пред нас е вторият том от съчиненията на Георги Спасов, неговото стихотворно наследство. Обикновено поетите преминават към проза на по-късен етап, почти изоставяйки напълно стихотворството. Поради това литературоведите дори малко презрително казват, че поезията била просто подготовка за една добра проза. При Георги Спасов всичко е писано едновременно. Когато имаме пред себе си този внушителен по обем стихотворен том, който обхваща почти всичко написано от поета, не върви да изтъкнем от него пет-шест христоматийни стихотворения, които сме отбелязали с чавка на съдържанието и които довечера ще прочетем вкъщи на жена си. От такъв том всеки читател ще прави своята антология. Нещо повече, на един и същ читател в различно време тоя избор ще бъде различен. Всички знаем как при препрочитането и на най-великите поети винаги откриваме нови величини, които се чудим как не сме забелязали първия път. Добре са го казали, че книга, която не заслужава да се чете втори път, не заслужава и първото си четене. Стихотворната книга на Спасов безспорно е от тия, които не са за еднократна употреба. Наследството на Георги Спасов недвусмислено ни доказва, че неговият интелект не е само от природата, откъдето идва изобразителната му дарба. Изстрадвал е познанието си от книгите еднакво като това от действителността. И вторичното познание се е превръщало у него в първично. Това личи по-ясно в прозата му. И в поезията му не е другояче. Мисля, че най-характерната черта в творчеството на Георги Спасов бихме могли да наречем историчност. В смисъл, разбира се, далеч от конските опашки и останалите уважавани от нас български хроники. Той е човек, който живее с историята на човечеството, откакто има история, при това едновремено с всичките й досегаши събития. Както гражданските мотиви у Георги Спасов са пропити с историчност, така любовните пък – с космичност. Целият любовен цикъл “Вечен живот” ни въздейства изключително притегателно с неочаквано автентичното все пак за една зряла възраст любовно чувство като част от космическата хармония и загадката на живота и смъртта. По-страничната публика, която познава тоя човек предимно като гороломен народен трибун, един от първите говорители на демокрацията през романтичния й период, навярно ще очаква, ако не в любовните му стихове, поне в останалите да затрещят някакви гръмове и мълнии. И помен няма от никаква приповдигнатост. Не е ли това един вид личностна шизофрения? Хич! Просто и в двете си битности тая цялостна личност е поела отговорностите на времето чрез подходящия за това инструментариум. В стихотворния му том, както и в предишния с прозата, много неща се публикуват за първи път. Може би той е авторът с най-много новели и стихотврения, останали в чекмеджето му до края на съветската цивилизация. Така че може да ни умие очите пред ония, които по едно време ни обвиняваха, че тогава не сме писали за чекмеджето, а сме се примирявали с цензура и автоцензура. Само че това го правеха хора, които и хабер си нямаха, че нито може да се пише за чекмедже, нито пък трябва. За всички, след като си отидат от света, се казва, че вече не са между нас. А с поета става обратното: едва след това той вече е между нас. Може би това е наградата за онова? Този поет я получи, колкото и да не ламтеше за награди. Георги Спасов, „Лабиринтът“, том втори, поеми, стихотворения, фрагменти , стихограми, изд.“Фльорири“, твърда подвързия, 680 стр., цена 15 лв. Изданието излиза със съдействието на Министерството на културата, „Овергаз Инк“ АД, Фондация „Д-р Желю Желев“.
Прочетена 1050 пъти

Станете почитател на Класа