Васко Василев: След 20 години българската опера ще е мъртва

- За последните 6 месеца ще имате втори голям концерт в София. Не се ли притеснявате, че публиката може да ви се пресити? - Турнето, което подготвяме, не е симфонична музика, а включва оригинални пиеси от новия ми албум Free. В него има барабанист, китарист, басист.
Надежда Ненова Визитка Васко Василев е роден през 1970 г. в София. Започва първите си уроци по цигулка едва 4-годишен, а на 9 записва албум със Софийската филхармония. Една година по-късно вече следва в Централното музикално училище в Москва, възпитало някои от най-добрите изпълнители в света. През 1988 г. Васко се премества в Лондон и само след година печели няколко престижни европейски награди, включително и на името на Николо Паганини. В британската столица прави следдипломна квалификация в Кралския музикален колеж, а през 1994 г. печели конкурс за концертмайстор в британската кралска опера “Ковънт гардън”. Като неин солист и артдиректор той става най-младият концертмайстор в историята на оркестъра на лондонската опера. На 28-и този месец започва първото си турне у нас, което ще включва Велико Търново, Благоевград, Пловдив и София. - За последните 6 месеца ще имате втори голям концерт в София. Не се ли притеснявате, че публиката може да ви се пресити? - Турнето, което подготвяме, не е симфонична музика, а включва оригинални пиеси от новия ми албум Free. В него има барабанист, китарист, басист. Чак през март догодина ще свиря Чайковски и само класическа музика - ще участвам в софийския цикъл „Концертмайсторите”. Така че няма опасност публиката да се пресити. - Музиката в новия албум прилича ли на онова, което правехте с „Лауреат”? - Точно от същия тип е. Ползвам музикантите, с които съм работил през последните 9-10 години. Това са Майкъл Мартин (кийборд), Фъргъс Жеранд (барабани), Тони Кантеро (китара), Жилберто Перейра (бандонеон), Антон Холоденко (електрически бас) и Памела Никълсън (пиано и кийборд). Те са работили и със звезди като „Спайс гърлс” и Мадона. - Казвате, че по време на турнете ще предложите само оригинални пиеси. Разкажете нещо повече за тях... - Музиката, която ще предложим, основно е авторска, но има и някои известни парчета с чисто нов аранжимент. Става дума за балкански и български фолклор, испанско фламенко, аржентинско танго, цигански ритми. Звученето е доста по-акустично. Разбира се, ще чуете и някои от предишните парчета от времето на „Лауреат”. - Памела Никълсън участва ли в новите ви пиеси? - Да, защото всъщност заедно ги работим. Тя е музикален продуцент на албума и повечето от аранжиментите са нейни. - По-трудно ли ви е да работите заедно сега, когато вече не сте двойка в живота? - Не сме двойка, но имаме творческа връзка и отношения, които ни вдъхновяват. Проектът ни е изцяло нейна идея. Когато си бил толкова близък с някого и в живота, и в работата, тази близост е завинаги. Затова и работата ни не е затруднена, а напротив, сътрудничеството ни е още по-ползотворно. - Спряха ви от конкурса за директор на Националната опера. Само липсата на висше образование ли бе причината? - Имам повече титли, отколкото другите кандидати, които се вписват в критериите за директор на операта, но въпреки това аз не отговарям на поставените изисквания. Да, не мога да се кандидатирам за директор, защото нямам висше образование. Имам редица специализации в чужбина, но нямам документ, който отговаря на диплома от Българската музикална академия. Все още се ползва същата система от времето на социализма. Мога да дам за пример нашия директор на „Ковънт гардън”, който и да иска, никога няма да може да стане директор на нашата опера. Тук критериите са други. В Англия обаче музиката е сериозен бизнес, тя е най-голямата индустрия и е важно дали имаш приходи, а не какво точно пише в дипломите ти. - Нещо зависи ли от министъра на културата? - Разбира се, че зависи. И то много. Той може да промени начина на назначаване на директори на културните институции, може да разчупи клишетата. Не съм сигурен обаче, че днешния министър се интересува от това. Защо промените са свързани с упорита работа и предполагам, че старият подход му е далеч по-удобен. Всъщност не знам какво мисли той, не съм разговарял с него. Може пък и да се изненадам, след като чуя кого са избрали за директор на Националната опера. Може би ще се доверят на по- широко скроен човек, който да раздвижи нещата. - Възможно ли е по-активно бизнес сътрудничество между българските оперни театри и оперите по света? - Разбира се, тъкмо това бе една от моите идеи, защото познавам всички директори на големи театри по света и мога лесно да осъществя връзка с тях. В момента такива копродукции се правят навсякъде. Дори са задължителни. По-лесно е да се осъществи копродукция между нашата Национална опера и Кралската в Лондон, отколкото между Софийската и Пловдивската опера. - Какво правите сега в „Ковънт гардън”? - Току-що свърших трилогията на Вагнер – „Пръстенът на нибелунгите”, с Пласидо Доминго, а в момента подготвям спектакъл заедно с един магьосник цигулар, който прави най-различни номера с цигулката си. Готвя се и за един интерактивен фестивал, който ще се проведе през май. Това е съвсем нов проект – всичко, което се случва във фестивала, ще бъде излъчвано в реално време чрез интернет. Проектът е страничен и е на Кралската опера. - Кога нещо подобно ще се случи и у нас? - Разбира се, че би могло. Въпрос е на желание. Преди малко стана дума за Националната опера. В повечето ни културни учреждения работят хора с много старомодни представи, със старомодно мислене, не се допуска нищо ново. Докато няма желание за промяна, ще продължаваме да сме накрая на влака. В Кралската опера постоянно търсим новото и различни начини на привличане на публика, защото тук тя е от млади и от все по-млади хора. Ако това не се направи и в България, само баби и дядовци ще ходят на опера, а след 20 години вече няма да има въобще публика. - Твърдят, че сте официален съветник на президента Първанов по въпросите, свързани с културата. Така ли е наистина? - Виждал съм се веднъж с президента, но не съм го съветвал за нищо. Нямам такава титла. За първи път го чувам. (Искрено се разсмива.) - Обвиняват ви, че заради попмузиката, която правите, ставате по-лековат като музикант? - Тези обвинения са нормални. Имаше ги отправени към Павароти, има ги срещу Найджъл Кенеди, има ги и срещу мен. Да ви кажа честно, правя музиката, която обичам и която ми е интересна. Дали е класическа, дали е нова, дали е поп – това няма значение. Моята главна задача е музиката да е хубава. Специално за последния ми диск - може би съм най-горд с него от всичките си дискове досега. Произведенията са много, много трудни. 90 % от цигуларите въобще не могат да ги изсвирят. Онези, които твърдят, че олекотявам като музикант, нека дойдат и да се опитат да ги изсвирят. Музиката просто се случва. Тя не е философия или точна наука. Тя има способността да прави хората щастливи, да ги разплаква, да ги променя. - Имате ли любим стил в попмузиката или любим композитор в класиката? - Така съм научен, че трябва да обикна всяко нещо, което свиря, за да може публиката също да го усети и обикне. Не мога да кажа, че предпочитам Бах пред Бетховен. Не бих казал, че имам любим, но може би композиторът, когото чувствам най-близък и най-вдъхновяващ за себе си, е Чайковски. Обикновено хората казват Бах, Бетховен, Моцарт. За мен Чайковски е много по-близо до съвременната музика, до модерния свят. - Винаги сте показвали, че се интересувате от политика. Докъде се простира интересът ви? - Не съм член на никаква партия и нямам предпочитания към определена партия. Имам обаче много приятели политици. Интересът ми към политиката е като на всеки нормален гражданин в България. Нито е повече, нито е по-малко. Разбира се, че се интересувам кой е кметът на София, какво се случва с боклука и дали учителите ще си получат парите, но нищо повече. Политическият живот в Англия ме интересува точно по същия начин. Дори сега живея до премира Гордън Браун в „Уестминстър” между Даунинг стрийт и Скотланд ярд, където са домовете на всички политици. - Въпреки че вече сме в Евросъюза, като че ли България е отделена от културния живот на Европа. Какво трябва да стане, за да се присъединим към него? - Европа значително се разшири. В нея има най-различни култури и разликата между тях е доста голяма. Не може да се говори, че културният живот в Испания е същият като в Англия или във Франция. Мисля, че Лондон и Париж са най-големите културни центрове в света, но в София също вече се случват много неща. Ето – идват музиканти като Найджъл Кенеди, Ванеса Мей, Джордж Майкъл, „Депеш мод“. Не бих казал, че това е проблем. По-скоро смятам, че трябва да се обърне повече внимание на младото поколение музиканти. Ако продължаваме с остарялото мислене за културата, след 20 години няма да имаме български музиканти. Като че ли Румъния е по-напред от нас и това отношение. Неотдавна свирих на фестивал в Букурещ, който видимо бе направен с много пари. Бяха поканили 3-4 различни оркестъра, но бяха им осигурили големи спонсори. Често пъти концертите зависят от един-двама души, които са заможни. Вероятно нещата биха били други, ако най-богатите българи обичаха повече класическата музика, отколкото футбола.
Прочетена 1054 пъти

Станете почитател на Класа