„Мефистофел” и политнекоректният Клаус Ман

„Мефистофел” и политнекоректният Клаус Ман
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.05.2020
  • Сподели:

Германският театрален и кино актьор и режисьор Густаф Грюндгенс споделя в интервю за телевизия ZDF три месеца преди кончината си през 1963 г.: „Ще ви отговоря с израза на Томас Ман, изречен от него веднъж в тесен кръг. Той сравни актьорите – сега това звучи смешно – със светулки, които летят незабележимо през деня, а през нощта неочаквано почват ярко да светят”.

Клаус Ман разказва в „Мефистофел”: „И увлеченият от темата си учен сравни актьора Хьофген – когото все пак никога не бе виждал на сцената, а познаваше само като рецитатор на Рилке – със светулчица, която денем от хитра скромност минава незабелязана, за да запърха истински съблазнително едва в тъмнината”. Това на тържеството в тесен семеен кръг след бракосъчетанието на Хьофген с дъщерята на учения. Основната нелитературна интрига в романа. Грюндгенс и Ерика, дъщерята на Томас Ман са семейство 3 години, до януари 1929-та.

Германският писател и публицист Клаус Ман е син на Томас Ман. През 1933 г. се спасява от родната прокуратура зад граница. „Мефистофел” (Кръг, превод Никола Георгиев) е шестият му роман, излиза през 1936 г. в Амстердам. Саркастичен портрет на бившия му зет, на пръв поглед.

Романът проследява кариерата на главния герой от 1926 г. нататък. Името му на талантлив комедиограф изгрява в Хамбург. Егото му се помпа от професионални успехи и магнетично въздействие върху жените. Жени се за дъщерята на достолепен учен и попада в мечтаната аристократична прослойка. Следващото стъпало е Берлин. Бляскаво изпълнение на Мефистофел в Гьотевия „Фауст”, кариера в киното. И кокетно и декларативно флиртуване с комунистическите интелектуалци.

 

https://e-vestnik.bg/imgs/art_show/mefist.jpg

 

Но неочаквано за него Хитлер идва на власт. Спасението е в чужбина. Ала случаят му поднася възможност за превземане вниманието на треторазрядна колежка – любовница и бъдеща съпруга на Херман Гьоринг. С тлъстото рамо на Гьоринг, с превъзходната дарба на въжеиграч и със завиден цинизъм изкатерва билото на театралната власт в Третия райх. Преодолявайки даже неприязънта на Гьобелс.

Високо култивиран език, прецизно оразмеряване на сцените, точен диалог до степен, че не се усеща. На днешния читател, възпитан в белетристиката на действието, ще му натежат психографските моменти, но, в последна сметка, те правят този роман. Той няма начин да се чете единствено като литература, както се ползва въпросната белетристика на действието, примерно криминалето.

Но какво е литературата, ако не и художествен документ? Хитлер е на власт от 3 години, а внушенията на Клаус Ман са отговор на въпроси, които все още затрудняват историци, социолози, социални психолози – за онази обществена метаморфоза в Германия, а и в Европа. Неговите герои са със строго определени прототипи, даже „скрива” и себе си в романа, но заедно с това са представители на различните нагласи в интелигенцията. Така уплътнява атмосферата и особено нравствените й измерения.

Романът се публикува в Източна Германия от 1956 г., но в Западна едва от 1981-та. Формалната причина е съдебно дело, водено от доведения син на Грюндгенс, който се жени повторно през 1936 г. – за накърняване на добро име. Бившето театрално величие обаче е началник на театрите в Дюселдорф и Хамбург след войната, заема и други незаобиколими постове…

„Тази организирана по военному, дисциплинирана, обучена младеж, знаеше само една цел, само една перспектива: войната реванш, завоевателната война. Елзас и Лотарингия са германски земи, Швейцария е германска, Холандия е германска, Дания е германска, Чехословакия е германска, Украйна е германска, Австрия пък е толкова коренно германска…”, отбелязва Ман експанзионистичния патос в родината си 3 години преди началото на Втората световна война.

Не се връзва с днешната политкоректност, според която не Германия, а друг е виновен за войната. И тезата, че не се е знаело за концлагерите. Знаело се е, колкото едва ли днес се знае. И не само… Та при определено развитие на обстоятелствата колко му е пак да го забранят… Забранители на литература винаги е имало и винаги ще има. Автори на такава литература не винаги е имало и не винаги ще има и тяхната липса е свръхсериозна диагноза за литературния живот.

 

Петко Тодоров

 

Станете почитател на Класа