„Аз съм двойна майка” на Ефросина Николова – шедьовър на непрофесионалната проза

„Аз съм двойна майка” на Ефросина Николова – шедьовър на непрофесионалната проза
  • Автор:  Петко Тодоров
  • Дата:  
    04.02.2019
  • Сподели:

Невена Стефанова го е написала пределно точно: „Не бях попадала на нищо по-вълнуващо от гъсто изписаните тетрадки – те ме грабнаха веднага, престанах да забелязвам каквито и да било наивни правописни грешки, плаках и се смях, повече от колкото над всеки измислен роман любопитствах да узная „какво ще стане по-нататък”.

Баба Фроса е притежавала дар от Бога, изключителна последователност, чувство за мярка да подбира нещата по важност, да ги предава без преувеличение”. За „Аз съм двойна майка” на Ефросина Николова (изд. „Синева”).

 

http://e-vestnik.bg/imgs/art_show/dvmaika.jpg

 

Внуци подарили тетрадки на баба Фроса (1885-1969) да препише на чисто дневниците си и ето ги. Тя преживяла Илинденското въстание и Крушевската република. Изпратила Питу Гули и четата му в последното им сражение. Трима сина и дъщеря. Най-големият Георги е активист на ВМРО, михайловист. Ръководството се събирало у тях. Иван Михайлов пристигал с кола и охрана.

По-малкият Кирил участва в Македонския литературен кръжок, сътрудник на ЦК на БКП. Тройката Антон Иванов, Цвятко Радойнов, Никола Вапцаров се събирала у тях: „Кольо чете на Киро стихотворението „Фернандес”, „Вера” и некои други…” Кирил е осъден в „процеса на Кольо Вапцара” на 15 години. Фроса слуша до стрелбището „Жив е той жив” и разстрела на 6-имата. Сутринта е на гробищата. Антон Попов е загробен жив, свидетелства тя. Друг да коментира този факт.

Политзатворник е и най-малкият Иван. Иван Николов прочита „Програмната декларация на Клуба за подкрепа на гласността и преустройството в България” на 3 ноември 1988 г. в Софийския университет. Само това да беше…

Българският ХХ век. Сто години несамота. Шедьовър на българската непрофесионална проза. И сетен въпрос: Какво е литературата? Да, ако беше „измислен роман”, нямаше да вълнува, нямаше да е плач и смях. Но това няма как да се измисли. Животът сам измисля себе си. Писателят е орисан да гони сянката му. А писател ли е, макар и непрофесионален, баба Фроса? Един ден ще е в учебните програми. Няма да е скоро.

От Книжен ъгъл

Прочетена 807 пъти

Станете почитател на Класа