Юлия Кръстева: У всеки, който влияе на общественото мнение, надушвам ченге в широкия смисъл на думата

Юлия Кръстева: У всеки, който влияе на общественото мнение, надушвам ченге в широкия смисъл на думата
  • Автор:  Петко Тодоров
  • Дата:  
    17.09.2018
  • Сподели:

„Медийната империя, която днес е превзета от новите информационни и комуникационни технологии, за добро или зло замести тоталитаризма и нейната власт е страховито ефективна, макар и по различен начин. Нищо не може да се направи по въпроса. У всеки, който влияе на общественото мнение, надушвам ченге в широкия смисъл на думата, готово да манипулира информацията и всичко, свързано с нея, по волята на най-щедрия и с оглед на сдобиване с власт, разбира се” – Юлия Кръстева за медиите в „Пътувам себе си” (Колибри, превод Красимир Кавалджиев) .

 

 

Юлия Кръстева

 

Какво се случило, срещи, събития, хора, преживелици, идеи, автори, писане: „… да чета по четири книги наведнъж, да пиша по пет едновременно и да поддържам успоредно по три любовни връзки, да участвам в десет събирания дневно и да пътувам със самолет по четири пъти месечно”.

За българския й 24-годишен живот – като за пред френска публика. Разговорите свършили през юли 2016 г., преди „отварянето” на досието й в ДС, но споделя с присмех, че вече е обвинявана във Франция за агент на КГБ.

„Автобиографиите лъжат, а биографиите преправят”, обяснява тя. Избрала разговора: „между биографичния жанр и психологическото изследване”, според Самюел Док. Той е клиничен психолог, пита я, тя отговаря.

Рядък живот. Премерено, интелектуално суетна и с право. Колцина имат спомени като: „Ролан ни напускаше към 22,30 часа и отиваше да „сваля” край „Сен Жермен”, полудоволен, че се освобождава, полуядосан, че трябва да плаща за „арогантността на загубеняците”. С онази дискретна хомосексуалност, с която го запомних – много различна от агресивно-борбения стил например на Фуко” – за Ролан Барт. Или „Именно Роман Якобсон ме запозна с Ноам Чомски в Масачузетския…”. И т.н.

Но не надменна. И с не едно прозрения като горното. С демонстративната поза на повелител на езика, където, но само в рамките на аристократичния артистизъм, а нейният си го бива, е възможно какво ли не. Неща като че ли между другото като „Щастието е траурът на нещастието”.

 

От Книжен ъгъл

Прочетена 141 пъти