Когато Георги Марков не е изрязан от шперплат

Когато Георги Марков не е изрязан от шперплат
  • Автор:  Петко Тодоров
  • Дата:  
    18.12.2017
  • Сподели:

Литературоведски детектив с всичката увлекателност на жанра

Инна Пелева изрежда поне половин дузина възможни причини героят й да загърби татковината в „Георги Марков. Снимки с познати” (изд. „Кралица Маб”). Но нещата се свеждат до несъгласието му със системата и изборът на свободата.

 

 

Какво е новото? Че не усуква четивото си около „българския чадър”. Че допуска Марков да е имал „проблем със себе си”, който е станал неразличим от „проблема с Режима”. Че той „обитавал самолъжата като всички нас”, че е героизиран чрез подмяна. Избрал свободата, там пълен провал на намеренията… Не е малко. Не е ненавреме. Конюнктурата взе от него каквото имаше за вземане.

 

И още: успоредни животописи: Марков и Цветан Стоянов, Марков и Павел Вежинов – за да се обясни системата, разбирай отношението творец – власт. Единият е разкрачен между тук, разбирай тиранията, и там, разбирай свободата, другият остава твърдо тук, третият избира радикалното там. И още…

 

Нещичко се е случило: Марков не е изрязан от шперплат. Защо не „нещо”? Защото при соца е виновна системата, при капитализма – обстоятелствата и човекът. Формулата на обикновения антикомунизъм. Комфортна, закриляща, оправдаваща. И оковаваща – като всяка формула. Марков е безкрайно интересна фигура, в него има безбрежно четене. Представяте ли си примерно сюжета „творец – власт” извън предпоставена формула!

 

Предупреждение към читателя. Дебелината на книгата не бива да плаши. Макар и кабинетно упражнение, тя е и литературоведски детектив с всичката увлекателност на жанра. Със сочен, но премерен език и с премерено дозиране на информацията, вкл. клюки.

 

Първите страници не бива да отказват. Авторовото позициониране с политкоректни трафарети: у дома слушахме забранени радиостанции и разказвахме политически вицове, и имахме роднина в Белене. Не останаха българи дето не са слушали от събуждане до сън станции и не са разказвали вицове, и без роднина в Белене. Ах, да, изключая Т. Ж. Просто ритуал, затова не се измисля нещо оригинално. При соца беше сиромахомилството.

Прочетена 601 пъти