Напусна ни и големият театрал Вили Цанков

Вън съм не само от театралния живот, а от живота въобще. Мъчно ми е за онова, което не успях да направя в изкуството, както и за трите ми съпруги – Юлия Огнянова, Павлина Войтецка и Мария... Това казва в едно от последните си интервюта театралният колос Вили Цанков, прикован към леглото от тежка болест.
Елиана Митова Вън съм не само от театралния живот, а от живота въобще. Мъчно ми е за онова, което не успях да направя в изкуството, както и за трите ми съпруги – Юлия Огнянова, Павлина Войтецка и Мария... Това казва в едно от последните си интервюта театралният колос Вили Цанков, прикован към леглото от тежка болест. Ветеранът на българската театрална сцена си отиде вчера на 83-годишна възраст. До последно за живота му се бориха лекарите от Военномедицинска академия. И семейството му, и най-близките му приятели театрали знаеха, че фаталният изход е неизбежен, но не искаха да признаят дори пред себе си, че един от най-големите български режисьори на всички времена си отива. Вили Цанков завършва режисура в Държавното висше театрално училище „Кръстьо Сарафов“. Специализира в Московския художествен академичен театър до 1955 г. Като млад режисьор в Бургаския театър през 1956 г. успява да обедини група талантливи интелектуалци, сред които са първата му съпруга Юлия Огнянова, Методи Андонов, Леон Даниел, Петър Слабаков, Досьо Досев, Иван Теофилов. В основата на тяхната творческа лаборатория е театърът на дълбокото автентично преживяване. Без да го афишират, бунтарите, обединени от Вили Цанков, дават отпор на масово разпространения по онова време театър на социалистическия реализъм. Още тогава Цанков се осмелява да експериментира – дързост, заради която неведнъж го уволняват и наказват през дългата му творческа кариера. Той успява да наложи вкуса и идеите си в театрите във Варна и Шумен, да остави спектакли, смятани и днес за еталони в Младежкия театър и Театъра на Българската армия. Маестрото е осъществил повече от 130 театрални постановки, 15 филма, 2 опери, оперети и тв екранизации. Награждаван е с най-високите национални отличия - „Златната ракла“, „Аскеер“, ИКАР на Съюза на артистите в България. Присъден му е и „Лъвът на Сан Марко“ от фестивала във Венеция. През последните 15 години се изявява предимно на писателското поприще. Автор е на романите „Вавилонски кули“, „Еднооките“, „Сбърканият“, „Горящият ангел“, „Седемте небеса“, както и на пиесите „Одисей“, „Плач Еремиев“, „Ако имаш хиляда хитона“. „Влюбих се в него, когато гледах постановката му „Ромео и Жулиета“ в Русе, в началото на 50-те години, разказва режисьорката Юлия Огнянова. - И днес си мисля, че едва ли може да има по-интересна сценична интерпретация на това заглавие. Когато работихме заедно в Бургас, съвсем случайно в театъра пристигна целият екипаж на един английски кораб, акостирал в пристанището. След представлението матросите ни поканиха на кораба, възхитени от великолепната режисура. Не можеха да повярват, че в Бургас, който им приличаше на село, има такъв професионален театър. И от благодарност за хубавото представление ни подариха жив хамелеон. Гледах го у дома като дете.“ „Вили Цанков беше от колосите, които оставят трайна следа в театъра, каза за „Класа“ актрисата Росица Данаилова. - Той написа специално за мен сценарий за жените в живота на Левски, с който обиколих цяла България. Имахме над 200 представления, а публиката плачеше. Заслугата бе негова, защото бе извадил на преден план човешки акценти в живота на Апостола.“ „Без Вили Цанков гилдията осиротява – каза пред „Класа“ актрисата Гинка Станчева. - Беше ни опора – само една дума да ти каже, тя ще е на място и ще ти отвори неподозирани врати към ролята.“ Поклонението пред тленните останки на големия режисьор ще се извърши на 24 октомври, сряда, от 11 часа в Народния театър „Иван Вазов“.
Прочетена 1938 пъти

Станете почитател на Класа