За живота като изпитание на волята

Културният център на СУ „Св. Климент Охридски“ и „Софийски литературоведски семинар“ представят тази сряда от 17.00 часа в Нова конферентн​а зала, СУ лекцията на френската изследователка  Франсис Рестучиа, атрактивно озаглавена: "Черепът на Себастиан: обезглавяването в творчеството на Юлия Кръстева". Лекцията ще се проведе на английски език. 

Франсис Рестучиа преподава съвременна теория, литература и кино в Бостън Колидж и Харвард. Тя е авторка на Джеймс Джойс и Законът на Бащата (James Joyce and the Law of the Father, Yale UP, 1989), Влюбени меланхолички: репрезентации на женска депресия и домашен тормоз (Melancholics in Love: Representations of Women‘s Depression and Domestic Abuse, Rowan and Littlefield, 2000), Актове на любов: етиката на Лакан в модернизма, киното и Queer Theory (Amorous Acts: Lacanian Ethics in Modernism, Film, and Queer Theory Stanford UP, 2006) и Синята кутия: опити върху киното и психоанализата (The Blue Box: Essays on Film and Psychoanalysis, Continuum, 2012).

Най-известната българка във Франция безспорно е Юлия Кръстева. Нейната последна книга "Тереза, моя любов" отново събуди емоциите на французите, които имат възможност винаги да изкажат мнението си. В книжарници "Клебер" всеки автор не само продава своите книги. Тук е високата кула на живото четене благодарение на програмата за дебати и литературни срещи, която има твърде малко еквиваленти във Франция.



Тълпи от любознателни французи, немци, англичани и американци минават оттук всеки ден без неделя. Много от шопинг маниаците, които пазаруват отсреща - в невероятната сграда на сиви рози на "Галери Лафайет", спонтанно отскачат и до книжарниците. За такова нещо ние, българите, можем само да мечтаем. На промоциите на книгите от 200 до 400 читатели идват да зададат въпроси на своите любими писатели. Разбира се, не става въпрос за изнасяне на обикновени лекции, а за истински разговор, който има форма на дискусия или на конференция, или на интервю, преди да отстъпи място на диалог с високата публика. Разговорите, които текат тук, са истински плебисцит на мнения за авторитетни писатели, които биха искали да представят новия си роман. Простият пример е с писателя Джонатан Лител - автор, който спечели феноменалния Гонкур 2006 за Les Bienveillantes и избра книжарници "Клебер" за единствената си литературна анимация в региона.

Почти всяка година на книжния пазар се появява нова книга от известната писателка и нито една книжарница във Франция не си позволява да пренебрегне някой от романите й и да го няма на склад. В книжарници "Клебер" в Страсбург по всяко време могат да се намерят почти всички нейни книги през последните години.

Юлия Кръстева е родена в Сливен на 24 юни 1941 г. Учи от малка френски език. Завършва френска филология в Софийския университет. През 1966 г. заминава за Париж със стипендия от френското правителство и от тогава живее във Франция и пише на френски, а в последно време също така - що се отнася до кратки статии - понякога и на английски. Във Франция развива научна дейност, работи с Ролан Барт и Люсиен Голдман. Присъединява се към структуралистката литературно-философска група „Тел Кел“ и се омъжва за "нейния водач" Филип Солерс. Получава докторат по семиология (1968) и държавен докторат по литература на лингвистична тема в Париж (1973). Професор по лингвистика в Парижкия университет ства през (1974)г. Към 1979 г. завършва обучение по психоанализа. Има огромно число научни публикации и книги[1], много от които са преведени на други езици, между които: „Semiotiké: recherches pour une sémanalyse“ (1969), „La Révolution du langage poétique“ (1974), „Polylogue“ (1977), „Histoires d'amour“ (1983)и „Colette“ (2004). Всички нейни научни трудове се издават на английски от Колумбийския университет в Ню Йорк (Columbia University Press).

Понастоящем Юлия Кръстева е професор в Парижкия университет Дени Дидро и има частна практика като психоаналитик.

Софийски литературоведски семинар се фокусира върху изследването и разработването на концепти (идеи, понятия, термини, теории), улавящи и проблематизиращи моментите на преобразуване в текста и по неговите граници. Тези преобразувания – като трансформация, метаморфоза, трансмодалност, премоделиране, усукване, инфлексия, превърнатост, инверсия… – могат да бъдат видени в оптиката на една диахрония (генеалогии, пораждания, автотекстуалност…); в една или друга пространствена оптика като събития вътре в текстове, между текстове, между хетерогенни дискурси и медии, между незнаковото/​нетекстуалното и знаковото/текстуалното, между различни изкуства, дисциплини и контексти, включително геополитически; и най-сетне в оптиката на потенциалността с нейните онтологически, утопически и други ресурси.




Прочетена 1943 пъти

Станете почитател на Класа