Какво да правим с копнежа?

В театрална роботилница Сфумато Мила Искренова подготвя творческо ателие за " Темите на съвременния танцов театър или „Какво знаем за Пина Бауш?”. Ателието ще се проведе в рамките на 5 дни, по 4 часа на ден /10 - 14 часа/ и ще включва теоретични лекции и беседи, прожекции на филми и практически занятия.Ателието е предназначено за професонални актьори и танцьори. Последните два дни ще се допускат и зрители.



Основната цел на проекта - Темите на съвременния танцов театър или „какво знаем за Пина Бауш?” е едновременно просветителска и творческа. Да разгледа в съвременен контекст основните теми от творчеството на Пина Бауш / половете, насилието екологията/ и методите на работа на немската хореографка, известна като създател на жанра „танц-театър” и довеждането им до съзнанието на младото творческо поколение.



Пина Бауш поема ръководството нa театъра във Вупертал през 1974 г., след като вече е изградила танцовата си индивидуалност като изпълнител и благодарение на посещението си в САЩ, и влиянието на нюйоркските арт тенденции. Тогава тя едва ли е подозирала, че ще промени драстично представата за танца не само от страна на немските критици, които първоначално изобщо не могат да разберат какво се случва във Вупертал, но и в съзнанието на всички следващи поколения хореографи, танцьори и теоритици. Пина Бауш eманципира танца. „Обикновените опити за дешифриране на пиесата чрез чисто интуитивен или дедуктивен процес се провалят” - казва още Норман Сервос, един от най-известните немски танцови теоретици . „Тук значението на думата се транформира в знаци на тялото, тотална експресия на движението, мимиката, жеста. Чак когато представената на сцената телесност, представеното телесно самосъзнание влезе във връзка с делничния опит на зрителя, се постига смислов контекст.” Сервос нарича театъра на Пина Бауш „театър на опита”, основаващ се нa вътрешното естетическо развитие на зрителя и на „общата обществена структура на афекта.”

Такъв театър на опита променя не само условията на възприятия. Преминаването на танца от нивото на естетическа абстракция в ежедневното поведение на тялото означава и по форма, и по съдържание нещо качествено различно. Ако досега танцът е възприеман като красива изява, техника за самата себе си или абстрактна преработка на екзистенциални теми, то Пина Бауш връща зрителите директно към реалността." пише авторитетният критик Норберт Сервос.



ОПИСАНИЕ НА ПРОЕКТА

1.Анализ на контекста и потребностите.
Както е известно , съвременният танц е един от най-популярните жанрове сред сценичните изкуства по света. Той се радва на широко разпространение под формата на спектакли, фестивали, учебни центрове и пр.творческт творчеството на Пина Бауш и средища. По причини от историческо-регионлен характер този аспект на изпълнителските изкуства в България е доста забавен и значително изостанал в сравнение със световната практика. От тази гледна точка проектът е насочен към осъвременяването на танцовия пейзаж и популяризирането на идеите съвременния танц и танцов театър.

2. Цел/и на проекта
Проектът е насочен към младите хора, които систематизирано и артистично да бъдат въведени в спецификата на съвременния танцтеатър, като методологiя, идейна основа и език. Този просветителски акт ще има широкоспектърно значение – ще повиши нивото на културните възприятия на младите творци и ще разшири интереса, създавайки нова публика, както и потенциални артисти, които да се занимават с тази жанр.

3.Целеви групи публики
Проектът ще функционира по формата на 5-дневно ателие с подбрани чрез предварителна селекция активни участници и със свободен достъп за зрители.
Създадените в резултат от работата на ателието произведения ще бъдат представени публично. Публиката, към която е адресиран резултатът от ателието е младата творческа интелектуална общност от София и провинцията / в ателияето биха могли да участват и хора от цялата страна, а полученият резултат да се демонстрира във вид на спектакъл- перформунс или прожекция.

4. Дейности
В рамките на 5 дни творческото ателие ще се развие в следните асновни дейности :

1. Прожекции на филми и филмирани спектакли на Пина Бауш :
„ Кафе Мюлер”, „ Плачът на Императрицата”, „ Орфей и Евридика”,

2. Практически занятия върху основните теми от творчеството на Пина Бауш : „Природата / екологията ” ,” Половете”, „Насилието”.

3. Лекции и тематични разговори върху творчеството на Пина Бауш и развитието на некните основни теми и методи в съвременността.



Очаквани резултати
В резултат на ателието Темите на съвременния танцов театър или „какво знаем за Пина Бауш?” участницте и наблюдателите ще повишат и задълбочат познанията за творческата фигура на Пина Бауш и на създадения от нея нов жанр в сценичните изкуства, ще се запознаят задълбочено с базисните методологии на жанра „танц-театър” и ше открият нови възмоности за приложениято им в съвременния артистичен контекст.

Мила Искренова е родена в София, завършва Държавното хореографско училище – София през 1979 г. и специалност „Балетна педагогика” в Института за музикални и хореографски кадри през 1981. Специализира в Танцовата академия – Кьолн, Германия и балетна режисура в Лабан данс център – Лондон.

Работи като хоноруван преподавател по класически балет в Държавно хореографско училище (1981 – 1983), ДМА „П. Владигеров” и ВИТИЗ „Кр. Сарафов”, балетмайстор в БНТ, преподавател по модерен танцов театър в Първо частно театрално училище „Л. Гройс” (1991). Преподава също в Академия Филармоника Месина, Италия. От 2001 г. е хореограф в балет „Арабеск”.

Автор на балетни постановки и съвместни международни проекти в областта на модерния танцов театър. Публикува статии и рецензии в сп. „Алтера”, в. „Култура”, „Капител Лайт” и др.

Хореографски решения за драматичен театър: „Любовни булеварди” – Ст. Цанев (реж. В. Панкин), „Мъжът си е мъж” – Б. Брехт (реж. Кр. Азарян), „Йонадав” – П. Шафър (реж. З. Митков), „Ритъм” – авторски спектакъл на А. Баташов, „Синята стая” – Д. Хеър (реж. Сн. Танковска), „Фигури при влюбен полет” – И. Жюд – съвместно с Т. Соколова (реж. В. Петков) и др. Автор на хореографски телевизионни постановки: „Стената” – музика П. Хандемит, „Куриоз”, „Орисани”, „Най-високата точка от моята вътрешност” – музика Г. Арнаудов, „Марионетки” – музика Цв. Добрев, „Див и нежен” – музика Т. Спасов и А. Вивалди, "Пресичане на пространството", "Тъй рече Заратустра", "Дневникът на Дракула" и др.

Носител на национални и международни награди. Удостоена е с наградата „Кристална лира”.
 



Прочетена 2263 пъти

Станете почитател на Класа