Утрото на мъдростта

Пробуждане в Андите
Хорхе Луис Делгадо
Дизайн: Красимира Деспотова
Редактор: Иванка Николова
Превод: Станислава Миланова
ISBN: 954-474-589-9
Страници: 240
Размери: 145/200
Дата на издаване: 27.04.2012  
 

Хорхе Луис Делгадо, съвременен инка по произход и наследство, живее в съгласие с вярванията си. Той твърдо следва духовната пътека на чакаруна и същевременно е съпруг, баща и бизнесмен. В традицията на инките няма разделение между физическия и духовния живот. Неговото страстно желание е да покаже на целия свят истинското наследство на инките, техните духовни традиции и занаяти. Хорхе Луис започва кариерата си като екскурзовод, след като завършва образованието си в Пуно, Перу. Оттогава е основал туристическата компания „Контики“ за обиколки на Пуно и Куско, построил е няколко хотела в Куско и край езерото Титикака. Хорхе Луис възприема устните традиции, предавани в различни общности на инките, като знание, което постоянно надгражда образованието му. Той е колекционер и експерт по произведенията на изкуството и занаятите на инките. Хорхе Луис приканва всички ни да потърсим общото си наследство като Деца на Слънцето и да преживеем, чрез книгата му или лично, истинския дух на инката във вечно живите и пълни с енергия места в Перу.


 
дфн. М. МЕЙЛ, среща Хорхе Луис, когато със съпруга си Терън пътуват из Перу. Двамата са така завладени от Хорхе Луис и духовните традиции на инките, че се връщат отново, за да пътуват с него и да се срещнат с учителите му. Именно тогава отправят към Хорхе Луис молбата си да дари автентичния си принос на света чрез книга. Мериан и Терън се връщат много пъти в Перу, за да учат с Хорхе Луис, и са горди, че той е техен наставник и приятел. Мериан и Терън живеят край Филаделфия, близо до децата и внуците си.
 
Живеем в забележително време, защото именно сега отдавна предсказваното изравняване на Земята с оста на Млечния път възвестява Новия изгрев.
В Перу потомците на инките наричат това време Пачакути, „завръщането на светлината“ след петстотин години мрак.

В този илюстрован пътеводител най-добрият духовен екскурзовод на Перу Хорхе Луис Делгадо повежда читателя в откривателско пътешествие из най-силно енергийните места на земята – Мачу Пикчу, Свещената долина, езерото Титикака и легендарната Порта на Араму Муру.
В „Пробуждане в Андите“ Делгадо отваря пред нас вратата към своята мистична родина, описвайки пътешествието си към пробуждането, и изпълва разказа си с пленяващи подробности за Перу, неговата история, култура, митове и магия. Делгадо е нашият личен чакаруна – човек мост, който помага на другите да преминат от едно състояние на съзнанието към друго. Делгадо свързва читателите с духовната сила на Андите, Перу и легендата за Инката – завръщането на Децата на Слънцето.

Ето какво сам пише Делгадо:


Според духовната традиция на инките всички човешки същества са Деца на Слънцето. Всеки ден ние се радваме на светлината и топлината на нашия физически баща Слънце. Зад Бащата Слънце ние имаме и „Слънце зад слънцето“, или Божественото присъствие, което изпраща жизнената енергия през Бащата Слънце към Майката Земя за всички хора и за цялата природа. Ние приемаме тази духовна енергия на светлината в духовното си тяло, от което тя после преминава във физическото ни тяло. В духовното тяло можем да намерим същината на автентичния си аз, тъй като всеки от нас е уникален лъч на едно и също Слънце. Когато не сме свързани с тази част от себе си, изпитваме празнота.

Години наред аз се опитвах да се дистанцирам от това духовно наследство, за да бъда модерен човек. За мое щастие Космосът не спираше да ме изправя пред необичайни преживявания, които постепенно промениха мисленето ми. Чрез множество странни събития и с насоките на редица прекрасни личности аз открих, че мога да се потопя в духовното си наследство и пак да бъда част от съвременния свят с неговата наука и фантастични технологии. Първоначално не желаех да приема, че имам нужда от връзка с духа си. Не исках да бъда част от нещо, което смятах за суеверие. Но вътре в мен растеше семето на истината. Малко по малко започнах да усещам знание от сърцето, отвъд ума. Забелязах, че обръщам внимание на вътрешните си подтици и чувства, на знанието и преживяванията, които не идваха от интелекта ми. С времето се случиха много неща и вече не можех да отричам, че съм нещо повече от моя ум, от моето тяло и от сетивата ми.

И се случи нещо странно: колкото повече се вслушвах в душата си, в сърцето си, толкова повече преуспявах във всекидневния живот и в бизнеса. Всичко беше свързано. Това напълно отговаря на виждането на инките, че всъщност целта на живота е да празнуваш живота и всичко живо. При пробуждането си установих, че традицията на моите предци, инките, почива върху живота с космическо съзнание. При това разширено съзнание цялото научно познание на настоящето е реално, като същевременно ние изживяваме и нашето духовно знание и много други реалности. Откакто се пробудих за разширената реалност, прегърнах духовното си наследство и животът ми е по-богат и по-приятен. Моето наследство е красиво и изключително значимо за мен.

Много хора по света се страхуват, че през следващите години ще има голяма промяна с множество катастрофи. В света на инките ние виждаме промяна, може би трудна, но за нас това е промяна към по-духовно и хармонично време. В културата на Андите има една легенда за Пачакути. На езика на инките това означава завръщане към същината на Космоса. Ние вярваме, че съществува космически цикъл от хиляда години – като цикъла на деня и нощта. Петстотин години са ден. Петстотин години са нощ. Завоевателите пристигнали заедно със Залеза между 1492 и 1532 година. Сега ние живеем в Нов изгрев. А за нас изгревът е много специален, защото вярваме, че „първата светлина“ е храната за сърцето. Като всички изгреви навсякъде по света, той носи жизнена енергия. Това е моментът, когато се пробуждаме. Това е моментът, когато си спомняме кои сме и каква е същината на творението. Живеем в прекрасно време.

Новият изгрев дава възможност на всички Деца на Слънцето, на цялото човечество да проумее със сърцето си по-висшите нива на съзнанието. Тук, в Андите, ние разбираме, че никога не сме сами. Разбираме, че всичко е живо, едно живо същество. Разбираме Слънчевата памет и съвършенството на Творението.






Прочетена 2221 пъти

Станете почитател на Класа