Толерантността като основа на модерността

ИЗВЕСТНИ ЧУЖДЕСТРАННИ УЧЕНИ ПРИСТИГАТ У НАС ЗА НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ПОВОД ЮБИЛЕЯ НА СЕРДИКИЙСКИЯ ЕДИКТ
Форумът ще се проведе на 27-28 април в Столична община

Международна интердисциплинарна научна конференция на тема „Сердикийският едикт (311 г.): Разбирания и реализации на идеята за религиозна търпимост”.  Сердикийският едикт е бележито събитие, променило хода на европейската и световната история.

В своята "История на България" Петър Богдан прави и едно обобщение на събора в Сердика, което звучи така: "Та като стана дума за Сердикийския събор, приятно е да се спрем на това по-подробно, защото този събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна. Разбира се, Сердика е нейна столица и оттам може да се докаже какъв култ към християнската религия разцъфтявал тук преди идването на българите. Защото всеобщи събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява Христовата вяра."

Сердикийският едикт е първият официален акт, издаден от император Галерий на 30 април 311 г. в стара Сердика, с който се прекратяват вековните гонения срещу християните. Това е забележителен цивилизационен акт, единствен по рода си документ, формулиращ за пръв път идеята за религиозна търпимост. Текстът му е изцяло запазен на латински и гръцки език. Издаването му се приема за повратен исторически момент, който създава условия за началото на официалното християнизиране на Европа и света. В модерната култура той е известен и като „Едикт за толерантността” и „Едикт на търпимостта”.

Международният форум, който ще се проведе на 27-28 април, е продължение на кампанията по повод отбелязването на 1700-годишнината от издаването на Сердикийския едикт на търпимостта. Конференцията е част от Календара на културните събития на Столична община за 2012 г. и се реализира в подкрепа на кандидатурата на София за европейска столица на културата през 2019 г.
В конференцията ще вземат участие 37 специалисти в областта на историята, историята на църквата, археологията, историята на правото, философията, урбанизма, архитектурата, изкуствознанието, джендър изследванията и др.

Специално участие ще вземат 9 чуждестранни изтъкнати учени от САЩ, Италия, Румъния, Турция, Гърция, Малта, Хърватска и Сърбия. Сред тях ще бъде консултантът по околна среда на няколко министри в Малта Лино Бианко, който се интересува от архитектурата в София и градоустройството в България и е автор на няколко статии по тези въпроси. На форума той ще представи темата „Понятието за толерантност в съвременна София”.



Именитите американски историци Елизабет ДеПалма Дигезер и Харолд Дрейк (от Университета Санта Барбара, Калифорния) ще представят своите позиции по отдавна дебатираната тема защо столетия наред Миланският едикт се популяризира за сметка на по-ранния, но омаловажаван от някои историци Сердикийски едикт.

С голям интерес се очакват и докладите на Рита Лици Теста (от Университета в Перуджа) за толерантността към езичниците и нетолерантността към еретиците и на Турхан Качар (от Университета Баликесир в Памуккале) за Изтокът и Западът на Сердикийския събор.
От българска страна участват специалисти от София, Велико Търново и Шумен в областта на софийската история и археология, историята на правото, историята на ранната Църква и сложните й взаимодействия с Империята, и други близки теми.

Целта на форума е в годината след юбилея на Сердикийския едикт и преди честванията за издаването на т.нар. Милански едикт от 313 г., да се обърне внимание върху винаги актуалните въпроси какво означава властта и обществото да бъдат толерантни; кога и защо възникват кризи, изискващи очертаване на границите на толерантността.

Събитието се организира от Столична община, Българска академия на науките, Тангра ТанНакРа, Общобългарска фондация, Министерство на икономиката енергетиката и туризма, Национален църковен историко-археологически музей, Коалиция „Бъдеще за историческото наследство на София”, Институт по археология с музей при БАН, Съюз на архитектите в България, ОП „Стара София” и ГС „Сердика-Сакра”.

Прочетена 1950 пъти

Станете почитател на Класа