Многобагрието на света

Испанското министерство на културата и Комисията по култура на ЕС обявяват целия месец април за честване на 125 годишнината от рождението на знаменития испански кубист Хуан Грис. Точно на 23 март преди 125 години - 1887 г. е роден един от най-популярните и провокативни испански творци, участвали в големия модернистичен обрат в живопистта на ХХ-ти век.

Хосе Викториано (Кармело Карлос) Гонзалез-Перез (1887-1927), по известен като Хуан Грис, е испански художник и скулптор, живял и работил през по-голямата част от живота си във Франция. Неговите творби са тясно свързани с появата на преломния стил в изкуството - кубизма.
Грис е тринадесетото от общо четиринадесет деца в семейството, той се насочва към изобразителното изкуство още в ранна тийнейджърска възраст, когато учи механично рисуване и предпочитайки да залага предимно на различни хумористични образи.





Роден в Мадрид, Грис следва "механично чертане" в испанската столица. През това време той прави чертежи за местни издания. От 1904 до 1905 учи живопис при художника Хосе Мария Карбонеро. Най-вероятно около 1905 г. Хосе Гонзалес приема псевдонима Хуан Грис.

На 19-годишна възраст през 1906 напуска родината си и се отправя към Париж в опит да избегне военната служба - нещо, което се оказва изключително благоприятно за развитието на таланта му. В артистичната столица на Европа, той се развива изключително бързо като художник, благодарение на близкото си приятелство и съветите на имена като Анри Матис, Жорж Брак, Фернанд Легер, Амадео Модилиани,  Фернанд Леже и разбира се Пабло Пикасо, когото Грис възприема и като свой учител.



Скоро Хуан Грис изгражда кариера, заради силно изявения си художествен почерк, с когото се прочува навсякъде по света, допринасяйки много за развитието на кубизма. Счита се, че през 1912 г. създава свой оригинален собствен стил в стила на кубизма, а през 1924 започва да се занимава и със скулптура.
 
Грис почива доста млад едва на 40 годишна възраст в дома си в Париж, заобиколен от съпругата и сина си.



Днес много от известните му творби, сред които Portrait of Picasso (1912), Bottle of Rum and a Newspaper (1914), Mujer Sentada (1917), Portrait of Josette (1916), могат да бъдат видяни в най-престижните музеи по света - института по изкуствата в Чикаго, Музея на модерното изкуство Tate в Лондон, Националния музей по изкуствата Reina Sofia в Мадрид и др.

През ноември 2010 година, анонимен ценител заплаща на аукцион сумата от 28,6 милиона долара за картината му Violon et Guitare. Toва я превръща и в най-скъпото му произведение.
 Неговите картини са сред едни от най-скъпо продаваните като знаменитото маслено платно - "Livre, pipe et verres" - 20,8 милиона долара.

Кубизмът е авангардно течение в изкуството започнало в Париж около 1907г, което се характеризира с пълно отрицание на класическата концепция за красотата. Не се спазват пропорциите, органичната цялост и завършеността на живите модели и материалните обекти. Вместо обектите да се разглеждат от един фиксиран ъгъл, те се раздробяват на множество фасети, така, че могат да се видят няколко различни аспекта едновременно. Водачи стават французинът Жорж Брак и испанецът Пабло Пикасо. И двамата живеят в парижкия квартал Монпарнас и са повлияни от творбите на Пол Сезан, африканското племенно изкуство и либерийската скулптура. Кубистите скъсват с вековната традиция в рисуването, като отхвърлят едната гледна точка. Вместо това те използват аналитична система, в която триизмерните обекти биват разделени на части и редефинирани от няколко различни гледни точки. Терминът „кубизъм“ е използван за пръв път през 1908 г. от френския критик Луи Воксел. Той бързо придобива гражданственост, въпреки, че Жорж Брак и Пабло Пикасо дълго време се въздържат от употребата му.
Движението се приема като “нов начин на изобразяване на света” и наподобяващо различни външни влияния, като например африканското изкуство, както и новите теории за същността на реалността, като Теорията за Относителността на Айнщайн.

Кубизмът често бива разделян на две фази - Аналитичната фаза (1907-1912), и Синтетичната фаза (1913-1920). Началната фаза - аналитичния кубизъм, се опитва да покаже обектите както ги възприема мозъка, а не както ги вижда окото. Синтетичната фаза се характеризира с творби, композирани от по-малко и по-прости форми, в ярки цветове.
 

Прочетена 1299 пъти

Станете почитател на Класа