Пролетно безгрижие

На 4 април 2012 г. Българският хайку съюз съвместно с Националното ловно-рибарско сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България” ще представи поетичен рецитал на хайку и хайбуни и изложба на хайги, посветени на Седмицата на гората, под мотото „Мълчание в зелено”. Събитието ще се проведе в конферентната зала на сдружението – бул. „Витоша” 31-33 от 17.00 часа.

Любовта към хайку обединява кръг от ценители в създадения през 2000 г. Български хайку клуб. Като организация на любителите на японската поезия още от самото начало той е приет като равностоен член на Световната хайку асоциация. Обединява както професионални поети, преводачи и журналисти, така и любители на японското изкуство с различни професии – лекари, юристи и др. През следващите години Клубът прераства в Съюз и организира множество рецитали, изложби и представяния на антологии и авторски стихосбирки като „Дъждовни семена” (2001), „Цветето” (2002), „Птицата” (2003), „Розата” (2003), „Пътят” (2004), „Мълчание в зелено” (2009) и др.




Хайку е поетичен жанр, възникнал в Япония през далечния ХVІ век. През ХХ век навлиза и в западната култура, включително и в България, благодарение на известни наши поети и преводачи. Казано с няколко думи, хайку е най-кратката поетична форма. Отговаря на известни изисквания, като брой на сричките (5-7-5, разположени в три реда), своеобразен вътрешен ритъм (без рима), вглеждане в себе си и света (през настоящия миг и настроението на поета). Сред родоначалниците на този жанр са японските поети Мацуо Башьо (1644-1694), Йоса Бусон (1716-1783) и Кобаяши Иса (1763-1827), отдавна вече признати за класици. Сродни с хайку са още две форми – хайга и хайбун.

Хайбунът (с китайски корени) е кратка форма, съчетала в себе си поезия (хайку) и проза. Сред създателите и на този жанр е споменатият вече Мацуо Башьо в своите дневници. Спокойно можем да оприличим хайбуна на европейските стихотворения в проза, лирически прози или импресии.

 

Хайгата от своя страна пък обединява свойствата на хайку и на, най-общо казано, някаква картина, породена от него. За нея съвременните автори на хайга използват не само класическите японски рисунки с туш, а и дигитални и фотографски изображения. 

Ето и част от творбите, включени в рецитала.

Окапал липов цвят.
Три циганки на зазоряване
премитат лятото.
Александра Ивойлова
 
Заснежено поле.
Тук-там самотни дървета –
йероглифи на зимата.
А. Караламбева
 
дървото стига прозореца
глас на птица
чак сега забелязах
Илиана Илиева
 
С една самодива
гора все си търсим –
няма и няма.
Георги Тодоров 

Огнени вихри ...
Гората съблича
своите дрехи.
Иванка Янкова  
 
Настъпват ледници.
Някои трие вече
два сухи клона.
          Павел Боржуков –Боржи
 
Сняг.
До сухи храсти сърни.
Зимна картичка.
Виктория Кабаделова
 
Дървото пее
и плаче в цигулката
на виртуоза
Димитрина Ганчева




В копринената нежност
на първите треви
усещам ласките на битието
               Петър Пламенов

дребна кавга
пух от глухарче
в косите й
             Петър Чухов

Пролетен дъждец.
Врабчета кълват отронен
вишнев цвят...
                Зорница Харизанова

Дъждовни игли
шият избуялото лято
в различно зелено
                 Виолета Пенушлиева

Крило от цвете,
листо от птица.
Приюти ги тревата.
                 Елисавета Шапкарева

Оглеждат се върбите
в речните вирове. Раци
между клоните
                   Людмила Христова

Под зеления
чадър на дървото –
розови мисли.
                   Даниела Симеоновска



Прочетена 1412 пъти

Станете почитател на Класа