Възможно ли е Микеланджело да е автор на Лаокоон?

Авторката, Лин Катерсън е лектор по История на изкуството в Колумбийския университет. Тя публикува 30 страници текст, в който изважда на бял свят банковите сметки на Микеланджело, както и негови рисунки и скулптури, създадени преди откриването на „Лаокоон” през 1506 г. в Рим. Научната общност вече е приела факта, че Микеланджело е направил няколко антични фалшификата.

Тъй като те се продавали на по-високи цени от собствените му произведения. Сред тях са „Спящият Купидон”, „Глава на фавн” и др., повечето от които днес са в неизвестност. Според първия историк на изкуството, Джорждо Вазари, „Спящият Купидон” е бил заровен под селски лозя, за да може мраморът да придобие остарял вид. Съвременници на Микеланджело пък разказват, че той е взимал назаем антични рисунки, за да ги копира, а после е връщал копието, запазвайки оригинала за себе си.

Скулптурната група „Лаокоон и синовете му”, или често наричана просто „Лаокоон” изобразява предсмъртната агония  на Троянския жрец Лаокоон. Той бил наказан от боговете, защото съобщил, че Троянският кон е опасен и предупредил жителителите на града да не внасят коварния подарък. Тогава от морето излезли две огромни змии, които се обвили около него и синовете му.
Скулптурата е открита през 1506 г. от италиански фермер и нейната сила се отразява драматично на всички ренесансови художници. От Микеланджело до Пикасо и Франсис Бейкън, големите творци на последните няколко векасподелят, че това е произведението, което ги е разтърсило и променило изкуството им.



„Лаокоон и синовете му” се различава от повечето антични произведения поради факта, че изобразява агонията. До неговото откриване се е смятало, че античната култура се е ограничавала с горди победители - предимно царе или императори. Изследването на Лин Катерсън се базира до голяма степен и на тази неприсъща за античността черта. Тя сравнява „Лаокоон синовете му” с някои от ранните работи на Микеланджело – Релефът „Битката на Кентавъра” и „Свети Матей”, създаден през 1505 точно преди намирането на „Лаокоон”, както и рисунка на човешки торс в гръб, която напомня гърба на Лаокоон.

Разглеждайки писмата на Микеланджело до неговия баща между 1497 и 1501 г. Катерсън сочи, че ренесансовият скулптор е работил върху произведения, които са му донесли значителна банкова сметка, собствена къща и огромно ателие. Кои са тези творби, пита тя и заключва, че това са преди всичко фалшификатите на антични работи, а техните дилъри са осигурявали на Микеланджело достъп до автентичен гръцки мрамор. В едно от писмата Буанароти разказва, че работи върху нещо изключително тайно и никой не бива да види подготвителните рисунки за това, твърди Катерсън.
В същото време в Рим постоянно са откривали нови антични скулптури и ръкописи. Плиний Старши в книгата си „Естествена история”, описва мраморна творба, посветена на смъртта на Лаокоон като „надминаваща всички картини и скулптури на света”. Според него произведението е създадено през ІІ век пр.н.е. и се е намирало в двореца на Тит. По времето, когато Микеланджело е в Рим – в края на ХV и началото на ХVІ в, всички търсят тази скулптура. И мнозина я намират. Лин Катерсън цитира няколко фалшификата на творбата, създадени през Ренесанса. Най-интересният от тях представя тримата сина на Лаокоон, душени от огромна змия, но главният герой е уж „загубен”.

През 1488 г. повелителят на Микеланджело, Лоренцо де Медичи, купува въпросното менте, но след време осъзнава, че е излъган и връща работата. Но именно в двора на Медичите младият Микеланджело открива идеята за „Лаокоон” и треската по това произведение.
Филипино Липи, друг ренесансов художник, живял у Медичите, също е запален по Лаокоон много преди откриването на скулптурата. През 1492 Липи рисува няколко стенописа на тема „Смъртта на Лаокооон” за външната стена на новата вила на Лоренцо. Архитект на вилата е Джулиано да Сангало, чиято задача е да осигури стени, подходящи за изобразяването на тази сцена.
Самото откриване на „Лаокоон” през 1506 г. изглежда прекалено хубаво, за да е истина твърди Лин Катерсън.



Преди всичко „Лаокоон и синовете му” не е намерена под земята, както останалите антични творби, а в стая в лозарска къща. Нейната автентичност е установена не от кого да е, а от познатия ни вече архитект Джулиано да Сангало и от самия Микеланджело. Двамата тутакси определят творбата като „описаната от Плиний скулптура на Лаокоон”. Никой не се усъмнява в преценката им, макар няколко детайла да противоречат на известния текст. Преди всичко Плиний разказва, че „Лаокоон” е произведение, създадено от един-единствен блок мрамор, докато новооткритият „Лаокоон” е направен от 7 мраморни блока. Второ, творбата не е намерена в никакъв императорски дворец, както твърди Плиний, а в място, което през ІІ век пр.н.е. е било поле с цистерни.
Също прекалено хубаво, за да е истина, изглежда обстоятелството, че произведението е напълно запазено „с изключение на две липсващи ръце”. Местата, съединяващи отделните части, не са мръднали изобщо, с една дума тази огромна, направена от няколко отделни фигури скулптурна група не е пострадала ни най-малко повече от 1600 години.

Всички очаквали, че новооткритата скулптура ще бъде пожелана и щедро платена от папата и така станало. Ненаситен колекционер, Юлий ІІ вече притежавал „Аполон Белведере” – една от най-известните антични творби. През 1503 той назначава прочутият Браманте за архитект на огромен двор, в който папата възнамерявал да изложи своята колекция. През 1506 дворът е готов и сякаш по поръчка италиански фермер открива и най-чудната скулптура на света, която да бъде поставена в него. Преди това, също като Лоренцо Медичи, папата се е натъквал на ментета на „Лаокоон”. Но този път той бил убеден, че най-после е открил своят „Лаокоон” – скулптурата и до днес краси музея на Ватикана.

Почти веднага след публикуването на научния труд, отнел 7 години на Катерсън, двама нейни колеги от Колумбийския университет - Ричард Брилиант и Анна Карбедиан, възроптаха срещу статията. Пред „Ню Йорк таймс” те обявяват тезата за „невъзможна във всяко отношение”. Според Ричарт Брилиант неговата колежка е постъпила некоректно като не е цитирала достатъчно антични произведения и не е потърсила логични сравнения.

Само не още едно творение на Микеланджело! – възкликва Уилям Уолъс, професор по История на изкуството във Вашинготнския университет. През последните години 17 различни мраморни произведения бяха приписвани на ренесансовия скулптор, но после твърденията за това бяха отхвърлени от научната общност.
„Все пак, колкото повече мисля за вероятността Микеланджело да е автор на „Лаокоон”, се чувствам все по-заинтригуван” – казва проф. Уолъс. Това в крайна сметка би обяснило необикновената сила на тази антична творба, която въздейства повече от всички нейни съвременници и до днес. Марк Дърни, в уебсайта "Арт Кражба" пита: "Защо, ако Микеланджело е направил менте на Лаокоон, не е създал скулптурата от един-едниствен блок мрамор, както е описана тя в текста на Плиний?". През Античността и през Ренесанса се е смятало, че най-съвършеното произведение на изкуството трябва да бъде направено от един цял мраморен блок. Самият Микеланджело пробла във Флорентинската Пиета да издяла 4 фигури от едно парче камък, но в крайна сметка не довършва работата си. Поради факта, че "Лаокоон и синовете му" е направена от 7 мраморни блока, вместо един, все още не е ясно, дали тази скулптура е описаната от Плиний съвършена творба или нейно римско копие.
 
Аполон Белведере, типична антична скулптура, която изобразява гордите богове
„Лаокоон и синовете му”, една от най-популярните антични скулптури в света може да се окаже фалшификат, създаден от ренесансовия гений Микеланджело Буанароти (1475-1564), пише научното списание Artibus et Historiae.
Свети Матей (St Matthew), 1505, точно преди откриването на „Лаокоон”, Академия на Флоренция

Събуждащият се роб, Микеланджело, 1520-1523г, Академия във Флоренция. След откриването на "Лаокоон" мотивът за агонията преследва Микеланджело. Змиите са заместени с робски вериги, но темата е една - страданията на душата да се освободи от мъките на тялот

„Умиращият роб”, 1513-1516г., Лувър, Париж. Макар и без вериги, тези фигури внушават желанието на тялото да се освободи от тях

"Битката на кентаврите", 1492 г, най-ранната известна творба на Микеланджело, Casa Buonarroti, Флоренция
Прочетена 1970 пъти

Станете почитател на Класа