Хорхе Фуентес, посланик на Испания: Шансът на България е да усвоява бързо и прозрачно европейските фондове


Преди броени дни Хорхе Фуентес започна своя втори мандат като посланик на Кралство Испания в България. Дипломатът бе у нас от 1992 до 1996 г. – период, в който се поставяха основите на трайни ползотворни връзки между двете страни. Той е роден на 12 април 1940 г. във Валенсия. Завършил е политически и икономически науки и право, както и Дипломатическата школа на Испания. Дипломатическата му кариера започва през 1974-та когато е назначен в постоянното представителство на Испания към ООН в Женева. Работи в търговското представителство и в посолството на своята страна в Белград. През 1978 г. е секретар на Постоянната мисия на Испания в ООН в Ню Йорк. Следват назначения в посолствата на Испания в Тунис и Вашингтон.
- През 2000 г. е посланик в специалната мисия по разширяването на ЕС. А през 2007-а оглавява мисията на ОССЕ в Хърватия.
- Носител е на много испански и чужди отличия, ордени и медали.



- Ваше превъзходителство, вие оставихте незаличими спомени сред българските интелектуалци като посланик на Испания по време на вашия първи мандат. Как се чувства дипломатът, когато се завръща в страна, където вече е работил?
- Имах голям късмет като посланик. Три месеца след пристигането ми в София имах честта да посрещна Краля и Кралицата на Испания, които направиха първото държавно посещение у вас. Тази визита веднага ми отвори всички възможни врати в България. Да не говорим, че само три месеца след пристигането ми получих висок орден – „Мадарски конник“, първа степен. Много бързо се запознах с ръководителите на държавата, с механизмите на политическия живот в страната.
Малко по-късно посрещнах кмета и зам.-кмета на испанската столица, за да открием в София булевард „Мадрид”, една чудесна улица, която непрекъснато се променя и оживява. Там има едно кафене, което също се казва „Мадрид”, имам намерение скоро да го посетя.
Връщайки се отново на работа в София, чистосърдечно казвам: все едно се прибрах у дома. Още повече че резиденцията на испанския посланик я купих и бе обзаведена от съпругата ми! Почти целият персонал си е същият – посрещнаха ме като близък човек, който временно е отсъствал от къщи.

- Говорите развълнувано! Ще си спомните ли най-ценните приятелства, които изградихте у нас?
- Да ги изредя е невъзможно! Някой би казал – оставих дузини приятели, друг – стотици. А аз оставих в България хиляди! Сега установявам, че хората ме помнят. Преди няколко дни, на един национален празник, срещнах директора на Националния дворец на културата, г-н Христо Друмев! Толкова хубави спомени ни свързват! И решихме в близки дни да гледаме заедно някой от испанските филми.

- Вие оставихте България в момент, когато страната изживяваше тежка икономическа криза. Сега сме членове на обединена Европа, но всички заедно страдаме от глобалната криза. Как ви изглежда България в настоящето?
- България изживяваше напрегнатите години на прехода от тоталитаризъм към демокрация. Точно преди да дойда, министър-председателят Филип Димитров бе напуснал поста си, мястото му бе заето от г-н Беров, за който със съжаление научих, че е починал. Дочаках и следващия министър-председател - Жан Виденов. За четири години – три смени на правителства. Това бе съвсем нормално – преходът от една централизирана икономика към пазарна икономика е тежък. Много съм щастлив, че страната влезе в НАТО и в Европейския съюз. Но има толкова много за постигане! Тежко е за България да напредва, тъй като тя тръгва от една далеч по-нестабилна ситуация, отколкото другите европейски страни. И да достигнете поне 80 процента от средните показатели на Европейския съюз, не е никак лесно.
За щастие глобалната криза не засяга България във финансовия сектор. Защото вашата банка се оказа консервативна като испанската. Не се впуснахме в авантюрата да даваме необосновани заеми. Не може да се доверяваме на някого, който се заявява, че има страхотни идеи и иска за тях 10 милиона лева. А зад него няма нищо! Другата страна на кризата, икономическата, нанесе сериозен удар на Испания. В последните години ние строяхме с ударни темпове по един милион апартаменти годишно - повече от Франция, Германия и Обединеното кралство, взети заедно. Защото населението на страната ни чувствително нарасна в резултат на имиграцията. Мечтаехме да стигнем 40 милиона жители, вече сме 47 милиона! Сега кризата в строителния бранш е много тежка.

- Ще споделите ли идеи за излизане от кризата?
- Ако знаех формулата за нейното преодоляване, веднага щях да стана министър на икономиката в Испания! И щях да съжалявам, защото предпочитам да съм посланик в България! Задължително е обаче да имаме креативни и силни формули, които да защитят работата на хората. Защото безработицата е най-голямата драма за всяка страна. При вас безработицата е ниска, 7 на сто. В Испания стигнахме 18 на сто, което е ужасно. Може да се каже, че мечтаем за нивото на вашата безработица. Испанското правителство и опозицията търсят начини, всеки от гледната си точка, за намаляване и стопиране на безработицата. Правителството се старае да зачита социалните нужди на обществото, субсидирайки безработните, протежирайки пенсионерите и онези, които не са си загубили работата. Както и поставяйки пречки пред онези фирми, които освобождават работници. Това е добре, но не е достатъчно. Трябва да погледнем към проблема и от другия ъгъл. Ако собствениците на фирми се чувстват некомфортно и не са удовлетворени от мерките на правителството, просто ще затворят фирмите и всички ще останат на улицата! Значи, за да спасим малцина от безработицата, ще осъдим мнозина на безработица!
Трябва да се измъкнем от тази опасна спирала час по-скоро. Правителството казва, че до 2011-а ще е трудно да се съвземем! Дано по-скоро дойде това съвземане, защото кризата е най-голямата досега от всички, които сме преживели.

- Как оценявате връзките между България и Испания през последните години?
- Много положително. Преди 12 години българите рядко пътуваха до Испания, още по-рядко идваха испански бизнесмени у вас. Българската колония в Испания наброяваше не повече от няколкостотин души. Сега са над 200 хиляди! Това ме радва, защото те помагат на Испания. Разбира се, те също преживяват кризата, редом с испанците. И получават същите помощи за безработни като испанците с изключение на българите, които са с неуредено положение..
Но по-важното е, че испанският бизнес не е загубил интерес към България. Откак съм тук, непрекъснато ме посещават испански бизнесмени. Интересува ги имотният сектор, икономическите инвестиции, както и други сфери на стопанския живот. Замислил съм да поканя всички заинтересовани испански инвеститори на една среща в резиденцията да дискутираме и да търсим пътища за сътрудничество.
А контактите ни непрекъснато се активизират! Ако пожелая, всеки ден мога да летя до Мадрид, Валенсия или Барселона. В родния ми град Валенсия се откри Генерално консулство на България. Още една възможност за пълноценно общуване.

- Какво конкретно ще направи новият стар испански посланик в първите месеци от втория си мандат в България?
- Както се казва, ще бера плодовете от това, което направи моят предшественик посланик Фернандо Ариас. Преди няколко дни имах удоволствието да открия Стената на поезията в испанската гимназия „Мигел де Сервантес”. В момента най-важното е да помагаме на България в икономически аспект. Моята голяма задача е да съдействам на страната ви да усвоява добре европейските фондове. До 2013-та ще получавате по 1 милиард евро всяка година - 3 на сто от брутния вътрешен продукт на страната. В Испания, която наистина е шампионка по усвояване на фондове, получавахме по 1 на сто от брутния вътрешен продукт. И променихме страната си до неузнаваемост. Познавате нашите пътища, възхищавате им се. Познаваме, за съжаление, и вашите, които са много, много лоши! А без инфраструктура няма прогрес. Затова България трябва да усвоява парите от фондовете и да ги използва по възможно най-прозрачния начин. В името на тази идея съм готов да работя с всичките си сили! Затова в най-близко време ще тръгна из страната, ще се срещам с кметове, ще общувам със специалисти от всички области. Върнах се в една позната и обичана от мен страна, която заслужава най-доброто!

Интервюто взе Елиана Митова

Станете почитател на Класа