Георги Първанов: В енергийната стратегия и политика са нужни прагматизъм и лидерство

I. Нашата страна трябва да потвърди волята си за участие в големите проекти за пренос на природен газ. И „Набуко”, и “Южен поток” са необходими за европейската енергийна сигурност и отговарят на националния ни интерес.
Една непремерена, мудна и неаргументирана българска политика може да доведе до реалната възможност проектите да заобиколят България (както вече се е случвало с проекта “Син поток”).
Новото българско правителство вече потвърди безусловната си подкрепа за двата проекта. Но остава усещането, че не са доловени основните проблеми и не се работи за тяхното преодоляване. Необходимо е да се защити равнопоставеното ни участие в “Набуко” - да не се допусне ограничаване на нашия дял и да се реши въпросът с финансирането за осигуряване на българското участие в проекта.
Преговорите по проекта “Южен поток” са били нелеки и със сериозни претенции на „Газпром”. В началото на годината тези проблеми бяха обсъждани, в т.ч. и по време на моята визита в Москва. Тогава отстояхме позициите си и получихме разбиране на политическо ниво. В последните седмици руската страна се опитва да възобнови решени вече въпроси на политическо ниво:

1. За използване на съществуващата газотранспортна система в България за проекта „Южен поток”. (По този въпрос имаме договореност с руското държавно ръководство от януари 2008 г. за нова тръба, която да използва досегашното трасе, позиция, която е потвърдена през февруари 2009 г.)

2. Неприемливо е новото предложение за ограничаване възможностите на българската страна за участие в други проекти за пренос на газ в региона.

3. Отново ще трябва да бъде отхвърлено възобновеното предложение „Газпром” да може да изкупи дела на БЕХ в проектната компания.

4. Има нерешени въпроси с модела на финансиране на проекта “Южен поток”.

5. Необходимо е в този проект да бъдат спазени изискванията на ЕС за свободен достъп и на други собственици на природен газ до тази тръба при наличие на свободен капацитет в нея.
Потвърждавайки категорично участието на България в проекта, правителството трябва да е в състояние да защити с конкретни аргументи постигнатото.
II.Трябва да се запази и увеличи динамиката на енергийната ни дипломация. Има географски и геополитически пречки, има натиск върху страните производители, все още има много въпросителни по трасетата.

- Вариантът с транзит на договорения газ от Туркменистан по тръбите на „Газпром” беше предложен от мен в началото на годината. Тогава той беше отклонен от руската страна дори като компенсаторна мярка и едва ли може да разчитаме, че е възможно да се реализира в близко бъдеще.

- Друго предложение – за тръбопровод под Каспийско море, ще бъде трудно осъществимо заради нерешените въпроси на делимитацията и ползването на природните източници в региона.

- Преносът на газ през Иран е в зависимост от решаването на въпроси от геостратегически характер.
Всички тези препятствия, свързани с трасетата, стоят и пред големия европейски проект „Набуко”.
България трябва да е активният фактор в тези преговори, защото няма друга европейска страна, която да има толкова активна политика към страните от Черноморието и Каспийския регион. България може изпреварващо да реализира свои национални цели и да си осигури природен газ преди старта на „Набуко” - от Азербайджан, Туркменистан или Египет.

II. Има няколко благоприятни предпоставки това да стане:

1. С Турция имаме договореност да използваме газопреносната й мрежа при реципрочни начала, при условия и цени, по които руски газ преминава през българска територия за южната ни съседка. Но и тук трябва активност - за решаване на отдавна „замразени” проекти (например за строителството на язовир „Тунджа”).

2. Изпреварващото постигане на националните ни цели става възможно и заради някои други стъпки, които вече са предприети. В това отношение беше важно споразумението за изграждане на междусистемната връзка с гръцката газова система по линията Комотини - Димитровград. Сериозни възможности ще открият подобни връзки с Турция и Румъния - не само като резервни варианти при газови кризи, но и в стратегически план като алтернатива на традиционните трасета.

3. Националните ни цели изискват от енергийната ни дипломация сериозно да развие темата за терминал за втечнен газ, която да бъде разработена заедно с южните ни съседи. Тази идея получи своя реален шанс в разговорите ми в Катар, където бе заявена готовност за участие в подобен проект.

4. България може да играе активна роля в реализацията на идеите за пренос на компресиран газ през Черно море.
Необяснимо защо премиерът и екипът му не поставят въпроса за нов дългосрочен договор с “Газпром” за постигане на по-добри и по-гъвкави условия за доставка на газ до 2030 г.

III. Не може да не ни смущават обърканите послания на правителството относно съдбата на проекта АЕЦ „Белене” и за бъдещето на ядрената ни енергетика. Правителството е длъжно да анализира досегашните дейности по реализацията на проекта, да отстрани нередностите, да търси наказание за злоупотребите. В изказванията на премиера и министрите прозира желание за замразяване и дори за спиране на проекта. Аргументите са в кризата, високата цена на изпълнението на проекта, обвързването с Русия, сигурността.

1. Кризата не е аргумент срещу, а в полза на строителството на „Белене”. Инвестиции в големите инфраструктурни проекти, включително и в „Белене”, могат да бъдат необходимия „локомотив”, който да ни изтегли икономически и социално от кризата.
Някои смятат, че с наличните мощности ще покрием енергийните нужди на България. Да, а какво правим към 2015 г. и след това - до 2030 година? Развитието на АЕЦ “Белене” и другите големи енергийни проекти е не само шанс за излизане от кризата, но и отваря широки възможности за следкризисното развитие на страната.

2. Предстоящите решения на световния форум в Копенхаген през тази есен за редуциране на емисиите ще катализира развитието на ядрената енергетика в Европа и по света.
Впрочем, ако правителството месеци наред умува за тези 500 милиона, които са нужни за „Белене” през тази година, то как така реши за броени минути да деблокира проекта „Горна Арда”, чиято стойност е също 500 млн. евро? Тази бързина не се ли обяснява с доскорошното положение на министъра на икономиката и енергетиката като представител на основна фирма-изпълнител?

3. Строителството на АЕЦ „Белене” трябва да продължи, защото това е стратегически проект за енергийната и като цяло за националната ни сигурност.

4. България не само трябва да развива своя ядрена енергетика.

5. В случай че заложим на националния модел за финансирането на АЕЦ „Белене”, от особена важност е да се намери формулата за споделяне на пазарния и ценови риск между българските индустриални потребители и потенциални акционери с интереси на регионалния енергиен пазар.

6. Изграждането на АЕЦ „Белене” ще изпълни със съдържание голямата ни цел да се утвърдим като регионален енергиен център, особено при продължаващия, хроничен дефицит на електроенергия на Балканите. Преди много време за един от форумите за ядрената енергетика обосновах идеята да разширим участниците в реализацията на проекта „Белене” с наши съседи. Подобно желание вече заявиха лидерите на някои от тях.
Регионалният мащаб ще позволи преформатирането на АЕЦ „Белене” и дори в перспектива увеличаване мощността на централата, което ще намали съществено цената на произведената електрическа енергия.
Създаването на регионална ядрена компания може да бъде стъпка от още по-амбициозния план за изграждане на общ електрически и газов пазар в Югоизточна Европа, работещ по стандартите и принципите на ЕС.

7. Важно е за правителствения екип да постави отново въпроса с индексацията на цените на АЕЦ „Белене”.
В подписаното през 2008 г. Допълнение 5 към основния договор е предвидена клауза за ескалация, която използва инфлационния индекс Евростат за България. Тези, които са подписали този документ, ще трябва да понесат своята отговорност, защото оскъпяването за българската страна ще е голямо. Българското правителство трябва да настоява да се приеме индекс на ескалация ЕС-27. Ако това стане, в цената на договора ще бъдат спестени над 1 млрд. евро.

IV. Нерешителност лъха от позицията на правителството по петролопровода „Бургас-Александруполис”. Този петролопровод е важен, защото осигурява един от най-кратките маршрути за необходимия на Европа нефт; защото е елемент от диверсификацията на транзитните маршрути (както впрочем и петролопроводът „Бургас-Вльора”).

Ние трябва да постигнем максимални гаранции за чистота на околната среда. Широката разяснителна кампания е важна, за да се види опитът на други страни, в които технология, подобна на предлаганата за „Бургас-Александруполис”, се използва масово, без никакви проблеми.
Нашата позиция включва още редица идеи, чрез които българският интерес да бъде защитен и със значително увеличаване на печалбата от проекта „Бургас-Александруполис”:
- Чрез изграждането на съвместна компания за обслужване на превоза на нефт през Черно море за петролопровода.
- Чрез участие в монтажните работи.
- Чрез подизпълнение на редица други дейности.
- Трябва да отстояваме включването на клауза за заплащане на правото на преминаване през територията на страната, т. нар. роялти.
По „Бургас-Александруполис” работят поне четири поредни правителства. Реализацията може да стане сега със засилване на българската позиция. А може и лесно да се намерят причини да се откажем и трасето да мине през южните ни съседи.
Това са проекти с принос в укрепването на националната ни сигурност и имат своите регионални и европейски измерения. Всяко тяхно забавяне води до ново голямо оскъпяване, от преки и косвени загуби.
Реализацията им изисква съчетаването на различни икономически, пазарни и технологични политики; изисква ефективна координация между институциите и ведомствата, както и нови форми на публично-частно партньорство и взаимодействие с бизнеса, академичната общност и неправителствения сектор. Президентската институция ще участва конструктивно и отговорно в провеждането на тази и други политики от реалния дневен ред на българското общество и на хората.
След десет дни ние ще направим публично обсъждане на идеите на един голям колектив за изход от кризата.
Прочетена 877 пъти

Станете почитател на Класа