Хърватия и Турция се чувстват застрашени след евродоклада за България

„Класа“

Докладите на Европейската комисия за напредъка на България и Румъния нанесоха нов удар върху репутацията на двете страни, за които мнозина смятат, че са били допуснати преждевременно в ЕС. Това настроение се усеща особено силно в кандидатките за членство в съюза като Хърватия и Турция, преговорите с които достигнаха мъртва точка, отбелязва електронното издание на „Дойче веле“, цитирано от БТА.
Според хърватския политически анализатор Стоян де Прато хърватите се чувстват предадени – те смятат, че ЕС бави несправедливо присъединяването на страната, след като прие България и Румъния, които очевидно не отговарят на критериите. Сараево от своя страна обвинява Брюксел в двойни стандарти заради решението Босна да бъде изключена от програмата на ЕС за облекчаване на визовия режим. Решението на Исландия да се присъедини към ЕС накара някои европейски коментатори да се зачудят дали тя не се прережда. Според Де Прато обаче Исландия не е проблемът. „Всеки в Хърватия би се радвал, ако Исландия се присъедини, но за България и Румъния реакцията беше: „Ама вие наистина ли ги искате? А не искате нас? Стига бе!“
Говорителят на ЕК Йоханес Лайтенбергер изтъкна възможността замразените средства от еврофондовете за България да бъдат размразени, ако страната предприеме всички мерки за коригиране на нарушенията, съобщи „Юръпиън войс“. Според Лайтенбергер европейският мониторинг на България и Румъния е система, която работи, макар да не дава всички необходими резултати.
ЕК реши да не обвързва механизма за сътрудничество и контрол с шенгенското членство, защото, както заяви неин говорител, подобно обвързване би могло да създаде „впечатлението, че щом свързаните с механизма проблеми са решени, решено е и всичко друго, а случаят не е такъв“, добавя „Юръпиън войс“.
Според електронното издание „Юрактив“ ЕК е обмисляла обвързване на премахването на механизма за сътрудничество и контрол с приемането на двете страни в Шенгенското пространство, но след обсъждане идеята е била изоставена. Говорителят на комисията обясни, че комисарите са решили да третират механизма и Шенген като отделни проблеми, тъй като няма фактологическа връзка между тях.
„Очаквах предпазни клаузи за България“, заяви пред „Дойче веле“ Гюнтер Крихбаум, председател на Комисията по европейски въпроси в Бундестага, по повод мониторинговия доклад. По думите му за разлика от предишни години езикът на сегашните доклади е по-честен и назовава ясно недостатъците. Тези проблеми обаче, като например констатираният и този път недостатъчен политически ангажимент в борбата срещу корупцията, се повтарят във всеки един от досегашните доклади. Затова според него мониторингът е необходим и трябва да бъде продължен. „Ако двете страни не преодолеят пропуските, най-вече в правосъдието, това ще ограничи възможностите за преговори в тази област при бъдещи фази на разширяването на ЕС. Това засяга най-вече Хърватия, която ще бъде много по-строго оценявана, отколкото други страни в миналото. Така че България и Румъния трябва да са наясно с отговорността, която носят за региона“, каза още Крихбаум.
Апатичните опити на България да се пребори с корупцията и престъпността са особено обезсърчаващи. На практика ЕК признава, че "морковът" на членството в ЕС и "тоягата" на санкциите миналата година не са дали желания резултат, а европейските представители недоволстват, че неуспехите на България подкопават престижа и авторитета на целия Европейски съюз, пише сп. „Тайм“.
"Зюддойче цайтунг" отбелязва в електронното си издание, че ЕС спира половин милиард евро финансова помощ за България заради високото равнище на корупцията. В никоя друга страна от ЕС подкупите не са толкова разпространени, както в България, отбелязва вестникът. След предупрежденията от Брюксел могат да последват само санкции. Брюксел отне акредитацията на две български правителствени агенции. Това означава, че на България няма да бъдат изплатени около 250 млн. евро за изграждане на държавни институции. Освен това са спрени други 115 млн. евро от фонд за изграждане на пътища. Замразени са и 121 млн. евро за подпомагане на селското стопанство, припомня "Зюддойче цайтунг".
Прочетена 789 пъти

Станете почитател на Класа