Съвременната история на БСП

Съвременната история на БСП
  • Автор:  Венелин Михайлов Поглед Инфо
  • Дата:  
    08.02.2019
  • Сподели:

Българската социалистическа партия има твърде дълга, противоречива и бих казал, изпълнена с обрати история. Като най-старата политическа партия в България, основана преди 127 години, тя е преживяла много промени, но е последователна по отношение на адаптацията си в историческите моменти от 1891 до 2018 година.

Именно тази адаптация в най-голяма степен способства за нейното съхранение и развитие. В резултат на промените, настъпили в Съветския съюз и Източна Европа през 1989-1991 г. вследствие на перестройката, провеждана от Михаил Горбачов и ръководството на КПСС и поради намесата на Съединените щати и Запада реалният социализъм рухва като система и започва преход към либерална демокрация и пазарна икономика. Комунистическата идеология бива компрометирана след победата на неолиберализма в световен мащаб в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век. В България, където социализмът е относително по-устойчив в сравнение с останалите социалистически страни, Комунистическата партия успява да запази властта си до ноември 1991 г. благодарение преди всичко на сериозните промени, които претърпява през този период. Подготовката за тези промени започва през ноември-декември 1989 г. с избирането на Петър Младенов за генерален секретар на ЦК, с издигането на Андрей Луканов от кандидат-член в член на Политбюро, който започва да играе водеща роля в процесите на трансформация в БКП, и с разграничението на партията от водената до 10 ноември 1989 политика. Особено важен с оглед на идеологическите изменения е Четиринадесетият конгрес на Българската комунистическа партия, на който тя приема Манифест за демократичен социализъм. На конгреса е обявено, че БКП скъсва със сталинизма като политическа теория и практика, както и с ленинизма като идеология, доразвиваща марксизма. В духа на западноевропейските социалдемократи се възприемат принципите на демократичния социализъм – свобода, справедливост и солидарност. Същевременно за първи път в историята си партията допуска създаване и функциониране на идейни течения/обединения, което е част от нейната демократизация. Съгласно приетия от конгреса устав демократичните принципи са установени като практика за провеждане на политическа дейност. Още в началото на 1990 г. възникват идейните течения Път към Европа, Марксистка алтернатива, Алтернативно социалистическо обединение. Всички те имат за цел обновление на партията, но докато АСО и Път към Европа следват социалдемократическата посока на развитие, то Марксистка алтернатива се стреми да търси съвременна интерпретация на марксизма. Макар и променяща се в идеологическо отношение, БСП в началото на 1990 г. се определя като марксистка партия.

Ключов момент за развитието на партията е нейното на преименуване на Българска социалистическа партия след общопартиен референдум. Референдумът е проведен от 18 до 24 март 1990 г., а преименуването е извършено на 3 април 1990 г. Този акт има важно символно, но и дългосрочно политическо значение, тъй като започва преориентацията на партията от комунистите към социалистите и социалдемократите. Утвърждаването на партията като социалистическа продължава на 39 конгрес през септември 1990 г., като същевременно придържането към марксизма е потвърдено, с уговорката, че той не е единствената идеология, следвана от БСП. Започва идеологическото отваряне на Социалистическата партия към западноевропейските социалистически и социалдемократически идеи. В следващите години Българската социалистическа партия, без да се отказва официално от марксизма, постепенно престава да го обявява за своя, макар и вече не единствена, идеология. През септември 1990 г. Марксистка алтернатива се преименува на Марксистка платформа. Създава се и Движение за радикална промяна в БСП, с предимно социалдемократическа насоченост. Въпреки всички тези промени в партията членуват и комунисти, и социалисти, и социалдемократи, което обуславя идейната нееднородност на БСП като политическа организация.

Значимо събитие в съвременната история на Българската социалистическа партия с оглед на нейните идеологически промени е учредяването на Обединение за социална демокрация в БСП (ОСД в БСП) в края на 1991 г. Негов председател е проф. Чавдар Кюранов, но като водеща фигура от самото начало изпъква Андрей Луканов. До края на 90-те години като реално функциониращи идейни обединения в партията остават АСО, ОСД и „Марксистка платформа“, а Път към Европа и Движението за радикална промяна постепенно изчезват от политическия хоризонт. Освен това идеологическата дискусия и дори борба вътре в Социалистическата партия се води преди всичко между ОСД и марксистите през 1992-1998 година. Пример за това е приемането на програмата „Нови времена, нова България, нова БСП“ за парламентарните избори през 1994 г. Изработени са три проекта – на Стратегическия център, ръководен от проф. Александър Лилов, на „Марксистка платформа“, оглавявана от проф. Минчо Минчев и на ОСД. В крайна сметка е постигнат компромис между Стратегическия център и марксистите, като последните приемат варианта на Стратегическия център за програма на партията, която е утвърдена.

ОСД и „Марксистка платформа“ са доста критични към управлението на Демократичната левица с водеща роля на БСП (1995-1997). Но и двете течения нямат преобладаващо влияние в партията, която продължава да бъде организация, следваща принципите на демократичния социализъм, в голяма степен на теория, и провеждаща политика за изграждане на регулирана социална пазарна икономика.

След 1996 г. значението им намалява, като „Марксистка платформа“ действа съвместно с организираната федерация „Открит форум“ срещу политиката на председателя на БСП Георги Първанов (1996-2001), насочена към социалдемократизация, разширяване на контактите с партиите от европейската левица и с българските социалдемократи на д-р Петър Дертлиев и Евролевицата на Александър Томов. С оглед установяване на сътрудничество с Движението за права и свободи и задълбочаване на отношенията със западноевропейските социалдемократи през 1999-2000 г. започва процес на преобразуване на БСП в партия от социаллиберален тип, която приема членството на България в НАТО. Положителната позиция на Социалистическата партия за интеграцията на страната ни в Организацията на Североатлантическия договор е утвърдена с решение на 44 конгрес през май 2000 г. През 2001-2002 г. „Марксистка платформа“ постепенно се отделя от партията, обединявайки се с комунистическата формация БКП „Георги Димитров“. Въпреки това в БСП продължават да членуват хора, определящи се като комунисти, но те нямат сериозно влияние при взимане на важни политически, идеологически и организационни решения на БСП. Линията на превръщане на БСП в социаллиберална политическа организация е продължена от приемника на Георги Първанов – Сергей Станишев, който е най-дългогодишният председател на партията след 1989 година. Благодарение на тази си ориентация БСП е приета в Партията на европейските социалисти през 2005 година, но не успява да привлече значима част от левите избиратели, което се вижда от резултатите на парламентарните избори през 2005 година, и от загубите на изборите след 2007 година. След оттеглянето на Станишев като председател през юли 2014 г. Българската социалистическа партия постепенно започва да отхвърля социаллиберализма и да се връща към автентичните социалистически идеи. Това е заслуга на председателя на БСП Михаил Миков (2014-2016). В приетата от 49 конгрес декларация се казва, че „бъдещето на социализма е социализмът на бъдещето“. В обстановка, когато неолиберализмът като идеология се проваля в световен мащаб, партията засилва социалните послания, особено в периода 2016-2018 г. И днес БСП е партия, която защитава интересите на мнозинството от българските граждани, партия, която се е посветила съгласно своя устав на историческото преодоляване на капитализма, партия, която се бори за спасяването и обновлението на българската държава и общество в началото на ХХI век.

Прочетена 505 пъти

Станете почитател на Класа