Европейската левица ще намери ли сили да вземе политическия завой!?

Европейската левица ще намери ли сили да вземе политическия завой!?
  • Автор:  Румен Петков Поглед Инфо
  • Дата:  
    09.12.2018
  • Сподели:

Левицата в цяла Европа очаква европейските избори като политическо бедствие, като обществено цунами, което ще залее устоите на традиционната политика, ще разруши всичко, което познаваме и от дъното ще изплуват неприятни и странни създания, които ще формират новия обществен ред в Европа - плашещ и странен, точно колкото са неговите носители. Започвам така драматично, за да не се заблуждаваме за основното, а и за да зададем тон на един трезв, хладен, понякога болезнен, но друг път не чак толкова песимистичен сценарий.

Политиката не е холивудски филм. Доброто никога не идва триумфално, но и злото рядко се появява катастрофално и в пълен обем.

Факт е обаче, че това, което наричаме "традиционна левица", минава през много тежки времена и резултатите от изборите в цяла Европа го показват. Във времена на всеобща нестабилност, хаос и радикална промяна, странно защо, но точно носителите на идеята за социална Европа, точно създадателите на Европа като мечта плащат най-голямата и солена цена!

Не е тук мястото да анализираме защо и как се случи това, а и, опасявам се, тогава текстът ще експлоадира до невероятен обем. Но всички виждаме и осъзнаваме процеса. Точно заради това, мисля си, конгресът на Партията на европейските социалисти в Лисабон премина при много по-голям медиен интерес, отколкото сбирката на ЕНП преди около месец във Финландия. Медийният микроскоп е насочен към левицата, всички искат да видят дали тя ще намери сили в себе си да вземе политическия завой, да се промени под напора на обстоятелствата и пак да започне да се бори за голямо доверие, а не да влиза в ролята на вечния втори, който е принуден да съучаства във всякакви коалиционни схеми на европейско ниво (един от големите фактори за отдръпването на избиратели, ако питате мен).

Точно в този смисъл речта на преизбрания за трети път като лидер на ПЕС Сергей Станишев дава повод за оптимизъм. Вече натрупах доста ходения по конгреси на европейските социалисти и заради това мога да кажа, че програмната му реч е най-ясната, категорична и принципна от всички, които съм чувал. Тя показва неговата еволюция като политик. Доскоро Станишев се опитваше да бъде балансьор в ПЕС, да съчетава почти несъчетаеми интереси, да маневрира в усложнения и бюрократизиран свят на брюкселската политика, да се опитва да удържи в едно толкова разнородни тенденции, което си е свръхтежка задача.

Но днес виждаме нещо различно. Станишев се опитва да зададе своя собствена посока и определена идеологическа линия. А тя се състои в завръщането към основните леви ценности, тези, които са общи за всеки социалист и ляв човек по земята. И това са борбата с бедността, с неравенството, със защитата на трудови права. Това прави левицата ясно отличима, силна, разпознаваема и привлекателна.

"Нашият път – това, което обединява всички леви партии, е социална Европа, борбата с неравенствата, устойчивата икономическа политика, която да защитава правата на всички работници – както в традиционните, така и в новите сектори, и която в крайна сметка да осигури подобаващо заплащане за труда, така че хората във всички европейски страни да могат да си позволят достоен живот. Трябва да сложим край на противопоставянето между работниците от Източна и Западна Европа", каза пред делегатите Станишев и заради това си позволявам да бъда оптимист в този текст. Именно това е сърцевината на левия светоглед. Едно е да го разбереш, друго е да го осъществиш, но за известно време изпитвах опасения, че европейската левица е в пълна амнезия за своите собствени корени и минало.

Също така в този исторически момент имаме късмет, че лидер на ПЕС е човек от Източна Европа, защото противоречията Изток-Запад в ЕС стават все по-отчетливи и остри. Парадоксалното е, че и от двете страни те са продукт на десницата. ЕНП е в също толкова устойчива криза, колкото и ПЕС, но консерваторите успяват да я запушат засега като изострят всички конфликти докрай, разчитайки, че в голямата буря от крясъци, обвинения и ритане по кокалчетата ще им се размине пиенето на горчивата чаша до дъно. ЕС е бременен с такава криза и тя може да се задълбочи драматично във всеки един момент, защото десницата няма план за бъдещето, тя дори не иска да дебатира за ЕС след 10 или 15 години. Те алчно са се втренчили в хоризонта до изборите и както винаги след това, стоварват върху всички европейски граждани голямата цена на подобен тип конфликтно отношение. Не напразно именно от средите на десницата идва самоубийствената идея за практическото разделяне на ЕС на две скорости, именно от тях идва продължаването на позорната политика на ограничения, която създаде хранителната среда за популистите и техните грандомански обещания и крясъци. И, да, наясно съм колко упоително привлекателен може да бъде популизмът, но също така знам и колко огромна е разликата между предизборните илюзии и реалното управление. И заради това всички, които се увличат по новите политически риалити-звезди, които са пленили въображението на Европа, трябва да се попитат - ами ако трябва да се прави коалиция, с кого биха влезли в коалиция тези популисти?

Ясно е с кого - именно с десницата. Представете си само каква прелест - коалиция между кресливи популисти и допотопни консерватори. Това е токсична смес, която може да унищожи ЕС и то само в рамките на един мандат.

Не е необходимо да ми вярвате сега, просто го отбележете някъде в съзнанието си. Ще си говорим след няколко години. Популистите са всичко онова, което досегашната десница искаше да бъде, но нямаше куража да изкаже на глас. Сега вече виждаме възраждането на крайния национализъм, на остро конфликтното говорене, на възкресяването на ксенофобията като мейнстрийм, на тъпченето на свободните медии и това минава за последен писък на политическата мода.

Хареса ми метафората, която Станишев използва, за да опише тези процеси - "черните кучета". В тях наистина има нещо много заплашително, а най-тревожното е, че точно тези деформации на демокрацията стават привлекателни за все повече хора. Проблемът е, че не можеш да излекуваш отравяне с повече отрова. Няма как да изправиш пациент със счупен крак като му строшиш и втория, а точно това иска европейската десница днес. Не да се справят с проблемите, а да приемем проблематичния образ за нормален. Това е началото на тъмни времена за Европа, особено ако европейските избори дадат вятър в крилата на тези сили, които се надяват ЕС да бъде захвърлен в допотопен капитализъм, където един малък елит ще пирува до насита, а всички останали ще се пържат всеки ден в урагана на все по-голяма несигурност, страх и липса на перспектива.

ПЕС показа, че разбира проблема. Но на дневен ред е най-голямото предизвикателство - дали ще може да осъществи промяната, която обещава, дали ще събере сили да се пребори за ново доверие, защото красивите думи много често са излитали през комина пред напора на реалните обстоятелства.

Левицата е силна, когато се бори срещу бедността и когато ясно и точно осъзнава, че черните кучета могат да бъдат преборени с принципност, последователност и нито един милиметър шикалкавене! Процесът на връщане на доверие е труден, но пък съм убеден в едно - рано или късно Европа ще има нужда от радикална лява политика, за да се справи с последствията на цунамито, което днес минава за решение.

Точно заради това не бързайте да отпишете левицата! Нейната историческа роля е да прави живота на хората по-добър, а пък нали трябва да има и нещо, което консерваторите да съсипват!?

И точно защото на този конгрес ПЕС се опитва да вземе голям завой, Корнелия Нинова направи стратегическа грешка, че не отиде. Тя можеше да бъде част от промяната, а пък сърцето нещо все я тегли към черните кучета!

Но това, както се казва, ще е тема за следващ анализ, за следваща глава от голямата трагедия на българска левица...

 

 

 

 

 

 

Прочетена 185 пъти