Разгромната оценка на Радев за европредседателството на ГЕРБ: по-добре късно, отколкото никога

Разгромната оценка на Радев за европредседателството на ГЕРБ: по-добре късно, отколкото никога
  • Автор:  Валентин Хаджийски 
  • Дата:  
    09.07.2018
  • Сподели:

Словото на президента при откриването на конференция „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“ на 3 юли бе фактически акт на сваляне на доверието му от кабинета.

 

 

 

В началото на март т.г. писах, че в България най-после, със закъснение от седем години, сред мнозинството от народа се развихри морален гняв срещу корумпираното управление на ГЕРБ и че президентът Радев е длъжен да предизвика с всички законни средства оставката на Борисов. Поводите сами се навират в ръцете му всеки ден.

 

Това не стана, но в словото на президента при откриването на конференция „Българското председателство на Съвета на ЕС – време за равносметка“ на 3 юли с радост открих известни признаци на сваляне на доверие, макар без намек за оставка. Но по-добре късно и малко, отколкото никога и никак.

 

Европредседателството, писах тогава, не е сериозен аргумент да се запази нетърпимият за мнозинството от народа прогнил режим още четири месеца. Европредседателството е второстепенен чиновнически, канцеларски, а не политически проблем. Бюрокрацията, казваше Маркс, издига канцеларските дела до държавни и принизява държавните дела до канцеларските.

 

Нещо повече, както чудесно каза Радев в словото си, „европейското председателство систематично бе употребявано за вътрешнополитически пи-ар“, то „стана алиби за липса на отношение и за безразличие“ по острите вътрешни проблеми, а „неудовлетворението на гражданите се представяше като опити за провал на европредседателството. Това е най-лесният начин българите да бъдат разколебани в европейската идея.“

 

Българите, които не получават доходи от ЕС и не пътуват в чести командировки до европейските средища, наистина са разколебани повече отвсякога в „европейската идея“. За тях символът на тази идея е дуднещият нещо без симултанен превод пред празната зала на Европарламента Бойко и радушната похвала на вечно пияния дядо Юнкер, за когото също плаче затворът в Люксембург. Хвалят се, докато България тихо умира от липса на справедливост, елементарно компетентно управление и надежда. За мнозинството българи ЕС отдавна е само средство за легитимация на грабителския антинароден режим на организираната криминална група, наречена ГЕРБ.

 

След отмяната на „Южен поток“ в края на 2014 г., а сега и с изграждането на втората линия на „Турски поток“ и на „Северен поток 2“ ЕС се демаскира за мнозинството българи като фактор за икономическо неразвитие на България, за окончателното й превръщане в транспортно гето, заобикаляно от всички международни транзитни потоци. Не стига това, ами и протестите на българските превозвачи срещу западноевропейския произвол могат във всеки момент да предизвикат падането на кабинета. 

 

С целенасочено предизвикания провал на АЕЦ „Белене“ и сега при изграждането на руски реактори в Турция, включително може би и в Тракия до българската граница, ЕС – с посредничеството на ГЕРБ – се демаскира и като фактор за изпадане на България в енергийна и въобще икономическа зависимост от съседна и ислямизираща се, и затъваща в дълбока структурна икономическа криза Турция. Срещата във Варна, организирана от Борисов с много фанфари, стана емблема именно на този пагубен за България процес. На това място България трябваше да огранизира среща на върхушката на ЕС с Путин, а не с Ердоган. А повишаването на цените на горивата са друг мощен фактор за протести и евентуално събаряне на кабинета след началото на отоплителния сезон.

 

Българското председателство, каза Радев, напълно проспа станалите по негово време критични за ЕС събития – надигането на „центробежни сили, които поставят под въпрос досегашната му архитектура и дори неговото съществуване“… „безидейността, гоненето на бюрократични псевдоцели и псевдопроблеми от ротационните председатели, като „закриването на досиета“, „може да доведе до закриването на ЕС“. Това не е силно казано. 

 

Глупавите фанфари на Борисов за „Западните Балкани“ – така и не разбрах кой му сложи в устата тоя исторически неправилен термин и тоя бюрократически псевдопроблем уж на разширяването на съюза в условия, в които такова разширяване е абсолютно немислимо и безпочвено – напълно заглушиха реалния проблем за мигрантската криза, която е на път да промени коренно партийно-политическата карта на континента. „Mиграцията, каза Радев, поставя на изпитание ценностите и бъдещето на Съюза, поставя на изпитание цели държави“ – и наистина, буквално в същото време Меркел с голямо напрежение временно оцеля. Но още утре в повечето държави от ЕС ще дойдат лидери от рода на Орбан, Курц и Зеехофер.

 

Мигрантската криза, каза Радев, „открои дълбоки разломи в Съюза, които застрашават неговото единство и открояват редица институционални слабости. Затова и Западните Балкани останаха приоритет за София, но изпаднаха извън фокуса на обединена Европа точно заради този неин актуален дневен ред“. Нито ЕС под уж българско ръководство адресира проблемите на миграцията, нито т. нар. Западни Балкани застанаха реално във фокуса на ЕС – и естествено нищо реално не бе постигнато и там.

 

Кабинетът на ГЕРБ не знаеше каква да е българската позиция в спора за името на Македония. „Гърция реши проблемите със своята идентичност, история и език на високо политическо ниво, заложени в договора, с безкомпромисни срокове и условия“, каза президентът, но ние – не. Залудо е и цялото тупане по гърба на Бойко от еврофакторите – „[п]о време на нашето председателство Брюксел определи четири условия за оценка на готовността на Македония за започване на преговори. Едно от тези условия е изпълнението на договора между Гърция и Република Македония, но нито дума за България”.

 

Пълно е безхаберието на ГЕРБ и по въпроса за Косово и Сърбия. А този въпрос има най-пряка историческа връзка с македонския въпрос. Докато Сърбия хабеше време и сили да сърбизира и след това да македонизира Вардарска Македония, завинаги изпусна не само Косово, но и Черна гора, дето развива на държавно равнище уродлив антисръбски монтенегризъм, неостъпващ по вирулентност на македонизма. И никога няма да й разрешат да се обедини с Република Сръбска. София трябваше да помогне на Белград и на Брюксел да осмислят тези прости исторически факти.

 

Регионалните приоритети у нас по традиция напълно липсват. Но приносът на ГЕРБ в неглижирането на истинските проблеми и акцентирането на разни псевдопроблеми е уникален. Радев каза, че „Дунавската стратегия не намери подобаващо място в работата на европредседателството“, въпреки че „три последователни ротационни председатели – България, Австрия и Румъния са дунавски държави“ и че самият той организира „среща на тримата президенти в Русе по тази тема“, изключително важна за нас не само за развитието на българския исторически heartland (а не просто на „Северна България“), но и защото по „„дунавския вектор“ са най-важните икономически, транспортни и културни връзки на България с Европа“.

 

Изписал съм доста виртуално мастило по този стратегически за България въпрос и не знам дали сега трябва да съм по-доволен, че Радев го поставя по толкова ясен и авторитетен начин, или по-ядосан, че ГЕРБ, въпреки някои заблуждаващи маневри в последно време, продължава тъпо, но упорито да тъпче в погрешния коловоз на историята. Дори в сравнение с Букурещ герберска  София провежда упорито антинационална антистратегия по регионалното развитие. Това се отнася също и за развитието Черноморския регион, въпреки преумората в общественото съзнание у нас от „мутрите и бетона“. И за почти цялата територия на страната.

 

Българското председателство, подчерта Радев, остана в пълно безхаберие за истинските, вътрешни, структурни проблеми на ЕС. „Накъде отива Европа, успяхме ли по време на нашето председателство да търсим отговори и решение на този фундаментален проблем. Уви, не. Този проблем изисква истинско лидерство.“ Но какво европейско лидерство търсим от Борисов, от ГЕРБ? Самият Радев каза, че „България затвърди положението си на периферна, най-периферна за Европейския съюз страна“, независимо, че нашата бюрокрация придоби познания за работата на евробюрокрацията. Това сигурно има предвид Станишев, като говори за успех на председателството. Но тези познания няма никаква полза за България – от ГЕРБ не се е чуло и не може да се чуе нищо освен папагалско, резоньорско повтаряне на догмите на доминираната от прогнилата ЕНП еврокомисия. А утре може да изчезне и предметът на познанията и пак да останем в позицията на новородени.

 

В самия сегашен Брюксел, разбира се, няма помен от лидерство. Скицата за „петте сценария“ за ЕС от т. нар. бяла книга, за която и Радев споменава, на сайта на ЕК, е технократско упражнение без грам политика – въпреки честата си употреба на последната дума – и в нея няма никаква идея за анализ в чий интерес да е тази Европа – на глобализираните бюрократични и корпоративни елити или на народите. И ЕС, и България могат да предложaт нещо що-годе смислено, само ако първо отговорят на този въпрос. И България, като бедна европейска страна, може да каже нещо смислено за ЕС само чрез една нова и смела българска левица, част от една нова, смела европейска левица, и само по линията на един нов Ню Дийл за Европа и света. Но ГЕРБ и българската десница нямат понятие от това. Те още мрънкат за въвеждането на еврото!

 

По отношение европейската архитектура за сигурност безхаберието на герберското председателство също беше тотално. Както и Радев сдържано признава, НАТО изглежда се разпада, вероятно на срещата на върха в Брюксел следващата седмица от страна на Тръмп ще видим антики, сходни с тези на Г7 през юни. Не е изключено срещата на Тръмп с Путин веднага след това коренно да измени сегашното състояние на източния фланг на ЕС. В самия ЕС се формира локална военна група на девет страни – една трета от членовете на съюза – на напълно произволен принцип. България на ГЕРБ очевидно си остава извън тази структура. И става клиент на Ердогановите ВВС. А Русия и Китай според архистратега Цветанов са главна заплаха за сигурността й.

 

Тук може да се добави и към казаното от Радев и липсата на позиция от страна на ГЕРБ към резките промени в търговските отношения на ЕС със САЩ от последните дни. Видяхме, че САЩ при Тръмп усилено рушат следвоенните структури за многостранно търговско сътрудничество между западните страни и се стремят да създадат нов ред, подобен на колело, при който Америка да е главината, а останалите страни – спиците, и във всяко такова неравно двустранно отношение САЩ да са по-големият партньор, който силово да може си издейства най-благоприятните условия. Къде ще е мястото на България в обстановката на търговска война между САЩ и ЕС в такава система от спици е въпрос далече извън хоризонта на ГЕРБ.

 

Изключително опасно е също, че според Радев „европейското председателство систематично бе употребявано за вътрешнополитически пи-ар и то във времена, когато протестите се множат, а властта не отговаря“. Растат цените на горивата, намаляват реалните доходи, протестират майките на деца с увреждания, протестират превозвачите, „съдебната реформа така и не се състоя… [р]еформата в образованието гравитира около ремонт на училища и увеличение на заплати, в здравеопазването – около кадрови промени… по време на европейското председателство се регистрира съществен отлив на чуждестранни инвестиции… [н]овият aтикорупционен мегаорган и неговите действия се посрещат с ирония и недоверие от обществото“.


 

Словото на президента Радев завършва със силните думи „Трябва властта в България по-бързо да се освободи от еуфорията и от този изкуствено граден образ [на уж успешно европредседателство] и възможно най-бързо… да се върне в суровата българска действителност“. Очевидно е обаче, че ГЕРБ не може да се освободи от фалшивия си образ на безалтернативна проевропейска власт, инсталирана „от Европа“, от ЕНП, а всъщност – криминална клика за разграбване на еврофондове и каквото друго й падне по пътя. Единственото „освобождаване“ на властта у нас ще се състои в освобождаването й от ГЕРБ – завинаги.

 

Така че за мене словото на Радев звучи като индиректно оттегляне на подкрепата му от кабинета. Остава да го каже и директно: „оттеглям доверието си от кабинета Борисов III“. Разбира се, трябва да има ясни и необорими, макар кратки, мотиви, и по-важно – да има мощни общонародни протести, на които които Радев да не остане пасивен свидетел, а да ги оглави в подходяща законна форма. И вътрешният упадък на България, и революционните промени в международната обстановка, които предстоя, са бременни с възможности за това. 

 


Прочетена 121 пъти