Момчето си отива, момчетата остават

Момчето си отива, момчетата остават
  • Автор:  Николай Драганов, Барикада
  • Дата:  
    12.10.2017
  • Сподели:

За разлика от тази на Делян Добрев, оставката на Антон Тодоров беше приета от Народното събрание. Но ролята на биографа на „Шайката“ ГЕРБ никога не е била да пише закони, а да вдига пушилка и да отвлича вниманието. И докато Цветанов Цветанов вероятно му търси заместник, пред нас стоят няколко въпроса.

Дойде, видя, блесна и загасна. Това е историята на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров в няколко думи. Днес Народното събрание гласува неговата оставка, подадена след злополучното му гостуване в „Нова Телевизия“, по време на което авторът на култовата книга „Шайка: Бойко, Цецо, Росен и останалите“ си позволи да заплашва водещия Виктор Николаев. Като се има предвид реалната обществена значимост за живота на мнозинството от българите на въпросната персона, и тези четири думи са много повече от необходимото. Но все пак, ето още няколко.

 

За разлика от тази на Делян Добрев, оставката на Антон Тодоров беше приета без особени драми от мнозинството в 44-ото Народно събрание. И момчето си отива, доста по-тихо и кротко, отколкото се появи. А той наистина се появи с гръм и трясък.

 

Още с поставянето му в листите на ГЕРБ стана ясно, че Цветан Цветанов и Бойко Борисов са си намерили ново шумно кречетало, което да отвлича вниманието от управленската несъстоятелност и истинските проблеми на правителството и мнозинството с бясна антикомунистическа пропаганда и вадене на скелети от гардероба.

 

 

В предишния парламент тази роля с приличен успех се изпълняваше от Методи Андреев, който винаги изненадващо се появяваше точно навреме, за да поговори за дългата ръка на Държавна сигурност, когато в обществото назряваше истински проблем на днешния ден, за който управляващите нямат решение или още по-лошо, са част от него.

 

Картинката се допълва от факта, че Андреев е бивш председател на т.нар. Комисия за досиетата – пост, към който се беше насочил Антон Тодоров малко преди да прекрачи границата в студиото на „Нова Телевизия“, затръшвайки сам вратата пред „детската си мечта“. Уви, вместо отдавна комисията да е разпусната, а архивът ѝ достъпен за четене от всеки желаещ, този орган продължава служи преди всичко за разделение и отвличане на вниманието от съществени проблеми.

 

След официалния развод между Андреев и ГЕРБ, партията на Цветанов и Борисов се нуждаеше от негов заместник. На пръв поглед Антон Тодоров беше още по-добър вариант за тази роля. Трябва да му се признае – допреди подхвърлените реплики към Виктор Николаев, биографът на „Шайката“ ГЕРБ, жертвал се с изследователски (естествено) цели да стане дори част от нея, се справяше отлично. Той бе превърнат от Цветанов и пресцентъра на ГЕРБ в знаме на войната на управляващите с президента Румен Радев и няколко дни не слизаше от екрана на всички водещи телевизии, развявайки своите прословути „документи“.

 

На същия популярен български автор и народен представител беше осигурен постоянен ефир в „Канал 3“ – телевизията, която в никакъв случай не е собственост на Делян Пеевски, който от своя страна в никакъв случай не е изключително близък с премиера Бойко Борисов и няма никакво влияние и дори кьорав икономически министър в третото му правителство.

 

Разбира се, всичко това се е случвало напълно случайно, или поне така би казала Менда Стоянова, според която Тодоров е „гражданска квота“ и отговорност за думите и действията му по никакъв начин не трябва да носи партията, от която е депутат, а единствено и само той в лично качество. Вероятно по тази причина оставката му така и не беше поискана официално от лидера на партията, а дойде като „лична инициатива“. Ама разбира се – нима някой си е помислил, че в ГЕРБ действа строго йерархична структура с център в Банкя.

 

Стани да седна

Но бушонът „Тодоров“ гръмна твърде бързо и беше изтеглен от сцената. Едва ли Цветанов и Борисов са предвиждали това да се случи толкова бързо. Може би са подценили опасностите, които крие неконтролируемата му наглост (както сам предупреди журналиста Сашо Диков). В него безспорно имаше още много потенциал, а сега вероятно ще трябва да му бъде търсен и заместник, който да говори за тежкото наследство на Държавна сигурност, когато болницата във Враца е пред закриване. Нали не смятате, че поставянето му в листите е имало някаква различна цел от тази да създава шумотевица и да бъде ползван за мръсни игрички и медийни скандали и димки за отвличане на вниманието? Или може би някой си мисли, че на Антон Тодоров се е разчитало да бъде съвестен законотворец и да пише параграфи и алинеи.

 

Така например, някой помни ли, че имаше и един човек на име Делян Добрев? Не ме разбирайте погрешно – натискът върху журналисти не е дребен проблем, дори напротив. А на наглостта на Тодоров (и Симеонов) безспорно трябваше да се реагира. Но темата за цензурата и автоцензурата в големите българските медии нито е започнала, нито ще завърши с Антон Тодоров. А нима лично премиерът не е изпращал СМС-и, нима на поста си не остава вицепремиерът Симеонов, нима са един или два случаите на попаднали в микрофона реплики в слушалката, нима едва от вчера определени хора някак случайно шестват из медиите, докато други са неглижирани, а стандартите за обективна журналистика са грубо и цинично погазвани ежедневно? И нима с оставката на Антон Тодоров всички тези проблеми ще се решат моменталически?

 

Но сякаш твърде бързо забравихме, че само преди седмица друг депутат също подаде оставка, но с репликата „Не даваме Делян – ако дадем Делян, кой е следващият?!“, той беше „спасен“ и засега остава депутат. „Следващият“, с име Антон, беше даден лесно и бързо, без подобни реплики. А освен конкретната персона на депутатската банка, в десетки общини остава да действа и моделът „Делян Добрев“. Модел, който все повече прилича на онази комсомолска вакханалия, която в крайна сметка срути управлението на Живков. Днес на власт са новите комсомолци, които се възпроизвеждат и държат властта по изумително сходен начин. Сякаш са го наблюдавали (или охранявали) съвсем отблизо.

 

Стринки и учинайки

Новите комсомолци и номенклатурници са сграбчили така здраво юздите на управлението на всички нива, че е почти невъзможно да се промъкнеш до обществено значим пост, ако преди това не си се навъртал дълги години край централата на ГЕРБ, или поне „Младежи-ГЕРБ“, край „Жени-ГЕРБ“, „Старейшини-ГЕРБ“, „Стринки&Учинайки-ГЕРБ“ и т.н. Вече не става дума за една или две калинки, а за цял развъдник на тези симпатични насекоми, станали нарицателни за пробутване на некомпетентни и неподходящи ръководни кадри, които обаче са верни „наши“ хора.

 

Пост за още един виден представител на тази специфичната родна политическа фауна със сигурност ще се намери. Или поне подходящото „потупване по рамото“, което да го мотивира да си трайка. Не че каквото и да каже оттук – нататък, би имало някакво значение за Цветанов и Борисов, след като първо ги нарече „персони, обединени от престъпна цел“, които са извършвали „рекет, доноси, контрабанда, трансфери на милиарди, източване на държавния резерв, показни арести, сливане на изпълнителната и съдебната власт…“, или накратко: „Шайката ГЕРБ е най-мрачната част от голямата измама, известна като български преход“, а след това им пристана.

 

Въпросът е дали ние ще се вържем на неговия неизбежен заместник в ролята на парламентарен шут и на номерцата, които специалистът в тези игрички Цветанов ще продължи да ни сервира? И докога ще проспиваме истинските проблеми на българското общество, заслепени от медийни димки, хвърлени от политиците? Антон Тодоров си отива, но далеч по-опасни фигури от него изобщо не са си тръгвали, нито имат подобни намерения. Като например един конкретен вицепремиер, не по-малко виновен, но (колкото и да е трудно) очевидно доста по-нагъл.

 

Оптимистичен финал

Такъв, за съжаление, няма. Моделът на учинайките не е измислен от Делян Добрев, нито дори от Цветан Цветанов, въпреки че бе развит до съвършенство и наложен от тях безмилостно. Корените му са поставени далеч преди тях, а участие имат мнозина от онези, които днес шумно го „разкриват“ – т.нар. опозиция в лицето на БСП. Трябва да си твърде голям оптимист и наивник, за да смяташ, че веднъж работил по същата схема, на места – вероятно и в момента – изведнъж ще се събудиш с желание да я разрушиш, а не просто с амбиция да я овладееш. И това важи както за червените, така и за останалите извън настоящата трапеза „автентично“ сини комсомолци. Също и за всякакви нови и не толкова нови поредни пишман спасители, слизащи от телевизионния екран.

 

За да издрапаме отвъд всичко това, преди всичко ще е необходимо ние самите да се променим. Да се научим да разпознаваме важното изпод пушилката – кафява или розова. Да гледаме малко по-далеч от носа си и да се хвърляме яростно в справедливи и истински значими за мнозинството от нас каузи, а не в безсмислено дребнотемие и фалшиви еднодневни скандали.

 

Прочетена 234 пъти