Хора и улици, град без вода

Хора и улици, град без вода
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    15.11.2019
  • Сподели:

Детска градина в Перник. Есента на 2019 г. Деца мият ръцете си, като се поливат с канче, защото вода в чешмите няма. Това, което има, е режим на водата.

Тази смехотворна, но в никакъв случай не смешна картина ще стане реалност в Перник и още няколко населени места в общината след броени дни, когато в сила влезе режим на водата. Ситуация, с каквато градът не се е сблъсквал от 1993 г. насам.

Бидоните, легените и кофите изведнъж се превръщат в най-търсените продукти в региона, а ако сегашният план бъде потвърден и влезе в сила, от 18 ноември всяка вечер преди лягане перничани ще разполагат с няколко часа, за да запълнят водните си запаси. В противен случай са изправени пред риска да останат без вода за битови нужди – миене, къпане, пране и пр. Това важи не само за домакинствата, а и за офиси, училища, болници и детски градини.

Ситуация не за присмех, а за съжаление. Съжалението на граждани, които преди са били лишавани – макар и за по-кратко - от основна услуга заради институционална немърливост, към такива, на които това се случва сега.

Защото макар за официална причина да се посочват сушата и ниското ниво на водата в язовир "Студена", снабдяващ града и още няколко населени места с питейна вода, неофициалните причини за водния режим могат да се търсят не в природата, а в хората, чиято отговорност е била, е и продължава да бъде перничани да разполагат с течаща вода.

Истинската суша в този случай е най-вече институционална, а след това и малко политическа. Другото е хвърляне на кал в очите... ама то и за калта се иска вода.

Огромният проблем пред града се оказва окаяното състояние на водопреносната мрежа. Авария след авария сполетяват тръби, полагани през 60-те и 70-те години и отдавна плачещи за смяна. Инфраструктурата е стигнала такова дъно (ще прощавате подбора на думи), че загубите на вода по пътя от язовира към потребителите възлиза на 75 (седемдесет и пет!) процента.

С други думи само една четвърт от водата от "Студена" изобщо достига до чешмите. Така проблемът не опира нито до потребление, нито до нивото на язовира, а до инфраструктурата. С подобни загуби "Студена" все едно снабдява четири пъти повече хора с вода.

Да си мислиш, че дъждът е решението е грубо подценяване на проблема; умишлен лош опит за вдъхване на фалшиви надежди и размиване на и без това пресъхнала отговорност.

И то по цялата верига – от общинските ръководства през годините, през ВиК до принципала му - Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

"Всеобща тайна". Така в телевизионен репортаж директорката на една детска градина в града описа ситуацията с предстоящия воден режим и обясни защо всъщност са се запасили с бидони от по-рано. Не е ли бедствено това положение, в което гражданите сами, на база адекватна преценка на ситуацията, се приготвят за кошмара, за който властите отказват да ги предупредят? И защо тези предупреждения закъсняват – заради имидж? Страх от последствия?

От водното дружество твърдят, че са уведомили община Перник за критичното положение още на 7 октомври (макар реално и тогава вече да е било късно). Тази информация обаче е изтекла като питейна вода от пернишка тръба. И как да се очаква реакция в предизборен период? Вие как си представяте кмет, борещ се за преизбиране, да излезе по време на кампания и да каже "Предстои ни воден режим"?

За подобна честност – и вероятно обричане на изборите - би се изисквала доблест, каквато притежават малцина политици по света - такива, на каквито рядко имаме възможност да се радваме.

Мълчанието по темата с предстоящото безводие обаче май не даде очаквания политически резултат. Нито молитвите за дъжд, нито тези за нов мандат са помогнали и Перник осъмна с нов градоначалник. А премълчаният проблем преди месец сега отново ще доведе до негативни политически последствия, може би в още по-дългосрочен план.

Новият кмет обаче е поставен в незавидната ситуация да започне мандата си под тежката сянка на подобна криза. Не му остава много освен да вини отговорните институции и предходното управление, но и от това ползата е нулева. Същевременно другото, по-важното, а именно спешното търсене на мерки, и без това скоро няма да доведе до така нужното решение.

Подписаният през август договор на ВиК-Перник с Оперативна програма "Околна среда 2014-2020", според който близо 40 милиона лева ще отидат за подмяна на водопроводи, не е магическо решение. Следват обществени поръчки, следват евентуални обжалвания, а целият извод от добре познатите ни охлювски скорости на администрацията у нас е, че ще минат месеци, ако не и години, докато жителите на Перник и региона усетят подобрение във водоснабдяването.

В началото на тази есен завърши ремонта на язовир „Студена“, извършен в периода 2017-2019 г. Същото не може да се каже за пречиствателната станция (ПСПВ "Студена"). Построена през 1954 г. и реконструирана веднъж - в далечната 1976-а, тя все още чака своето освежаване. Тръжната процедура за нова реконструкция е обявена на 1 юни 2018 г., след това на 12 април 2019 г. е обявена нова - за същото. През юли т.г. става ясно, че до края на 2019 г. работата по станцията трябва да приключи, но това не възстановява изгубеното време.

Така сегашните приказки за "максимално бързо решение" и "съкратени срокове" са просто едни пожелания, по-празни от съдържание и от язовир.

Предварителният план за водния режим предвижда, че той може да остане в сила до април. Просто си го представете - половин година да се будиш ден след ден без течаща вода. Да разполагаш с такава за по няколко часа след работа. Това съвсем скоро ще е реалността на перничани, които ще бъдат принудени да оформят ежедневието си около тази злополучна ситуация.

Да се благодарят, че не е лято, ще кажат някои, но истината е, че място за благодарност в тази ситуация няма.

Прочетена 165 пъти

Станете почитател на Класа