Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици

Св. свещеномъченик Никон и неговите двеста ученици
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    23.03.2019
  • Сподели:

Житие на св. свещеномъченик Никон и неговите ученици

 

В III век в град Неапол (Италия) живял един доблестен войн на име Никон. От баща си той бил възпитан в езичество, но майка му била християнка. Тя постоянно молела Бога да просвети душата на сина й чрез истинската вяра, често говорела на Никон за Бога и, пращайки го на война, увещавала го да призовава на помощ Господа Иисуса Христа. По младежко лекомислие Никон обръщал малко внимание на увещанията на майка си. Нейните думи обаче се запазили в сърцето му и в скоро време принесли богати плодове.

 

https://www.crkvenikalendar.com/kalendar_new/det_kal_imgs/203-00.jpg

 

Веднъж всред битката Никон бил обкръжен от неприятели и веднага си спомнил думите на майка си. Той погледнал към небето, прекръстил се и извикал: "Христе, Боже всесилни! Прояви над мене Твоята сила, та и аз отсега да бъда Твой раб!" И веднага свръх естествена сила го въодушевила: той смело се хвърлил срещу неприятелите, обърнал ги в бягство и се върнал невредим при другарите си. Изумени от неговото мъжество, те възхвалили храбростта му, но той, просветен веднага от светлината и истината, само въздал на Бога хвала и чест и казал: "Велик е Богът на християните, Който чрез знака на кръста прогонва и побеждава враговете!"

Като се върнал от война, Никон разказал на майка си за случилото се с него. Зарадвала се благочестивата майка, със сълзи благодарила на Господа, Който чул нейната молитва, и Го молела да довърши започнатото и да помогне на сина й да Го познае и да повярва от цялото си сърце. Тя обяснила на Никон закона Христов и го посъветвала да се обърне към свещеник, който би го научил и кръстил. Никон мълчаливо и с внимание слушал наставленията на майка си и веднага станал и извикал: "Понеже Господ Бог е жив, искам отсега да бъда Негов раб. Не искам да се покланям на бездушните истукани, но на Бога Всевишни, Който е сътворил вселената!" И като паднал пред нозете на майка си, прибавил: "Моли се за мене, майко, да ми даде Господ ангел благ, хранител и пътеводител на душата ми, да позная истината, да се науча да върша волята на Бога и да се причисля към избраното Негово стадо. Твоите наставления ми посочиха пътя на спасението, моли се за мене да не отслабна!"

Като казал тия думи, той искал да замине. Майка му го помолила, ако се готви да напусне града, да не се отделя за дълго време, понеже тя била вече стара и се бояла да не би да умре без него. Никон й обещал да се върне, простил се с нея и, напътствуван от нейното благословение, се отправил да търси свещеник. Но да намери свещеник не бил лесно, понеже поради гоненията почти всички християни напускали града и се криели в пустините и планините.

Никон не намерил свещеник в града и като се отправил към пристанището, качил се на кораба, който трябвало да отплува на Изток. Дълго роднините и другарите му по служба го търсели, но безуспешно, понеже майка му не знаела за къде е заминал.

Корабът между това спрял на остров Хиос. Никон слязъл на брега и прекарал осем дни сам на една планина в постоянна и пламенна молитва. Той молел Бога за помощ - да му посочи ръководител в пътя на спасението. През осмата нощ Никон в съня си видял ангел, който му връчил жезъл с кръст, заповядал му да отиде на другия ден на морския бряг и да се качи на кораба, който се намирал на пристанището. Никон изпълнил заповедта и след двудневно плаване излязъл на брега на планината, наричана Ганос.

Тук, в планинските пещери, в туй време се криел от преследвания Кизическият епископ Теодосий със своите ученици. Уведомен насън за пристигането на Никон, Теодосий го приел с радост и любов и като го научил на Божия закон, извършил над него св. Кръщение. Никон почнал да живее с иноците и цял се предал на молитва и изучаване на божествените книги. Неговата кротост, ревността му към молитвата, търпението, с което понасял лишенията, и светият живот възбуждали удивление у всички братя.

Така минали три години. Теодосий, който получил насъне известие за близката си смърт и повеля да повери словесното си стадо на Никон, ръкоположил го първом за дякон, после за свещеник и накрай за епископ. Той му поверил 190 иноци, дал му наставления и му заповядал да остави това пустинно място, което скоро щяло да бъде разорено от варварите, и да замине в Сицилия.

Скоро подир това Теодосий се поминал и всички братя заедно с Никон се качили на кораб и след някое време стигнали до бреговете на Италия, понеже Никон искал преди всичко да види майка си. Той побързал за Неапол, гдето със сълзи от радост го посрещнала майка му. Като паднала на колене, тя се молела: "Благодаря ти, Господи, че ми даде да видя сина си, посветил се да служи на Тебе! И сега Те моля, приеми душата ми в Твоите ръце!" Като свършила молитвата, благочестивата майка заминала при Господа.

Скоро предишните другари и приятели на Никон узнали, че той е в Неапол и го посетили. Той им разказал събитието, което първоначално го довело до познание на истинския Бог, и много им говорил за Бога и за християнския закон. Думите му, пълни с дълбоко убеждение и пламенна вяра, силно подействували върху тях. Мнозина от тях повярвали и девет войници решили да последват примера на св. Никон и напълно да се посветят на Господа. Те заминали с него за Сицилия. Там всички се поселили в пустинно място, което им се понравило със своята красота и усамотение. Направили градини, насадили овощни дървета и започнали да живеят там чрез труда на ръцете си.

 

0a

 

Но след някое време срещу тях било започнато преследване. За тях узнал управителят на страната, Квинтиан, оня същият, който предал на мъчения и смърт св. Агатия. Той пратил войници да заловят иноците. "Добре сте дошли – казал св. Никон на войниците. Нашият Владика Господ чрез вас ни призовава при Себе Си." Всички иноци започнали да се молят да им даде Господ сила безстрашно да изоповядват името Му. След това те спокойно тръгнали след войниците. "Нека стоим твърдо за нашата вяра! - казал им св. Никон. - Не бойте се от мъчения! Спомнете си думите на добрия Пастир: "Не бойте се от ония, които убиват тялото, но не могат да убият душата" (Мат. 10:28).

Укрепени чрез молитва, всички братя, смели и спокойни, се явили пред управителя. На увещанията му да се отрекат от Христа, те отговорили с единогласно изповедание на вярата в истинския Бог. Управителят заповядал всички да бъдат посечени с меч, освен Никон, комуто готвел по-жестоки мъчения. Всички в молитва предали душите си, а Никон бил отведен в тъмница, където небесно видение още повече укрепило вярата му.

На другия ден Квинтиан го повикал при себе си, но като видял, че Никон не приема увещанията му, предал го на ужасни мъчения: обгаряли го с огън, привързвали го към буйни коне, за да влачат израненото му тяло. Но Бог помагал на Никона, като смекчавал лютостта на мъченията, и Никон сред страданията не преставал да слави Господа. Накрай Квинтиан, боейки се да не би твърдостта му да повлияе благотворно върху езичниците и те да се обърнат към Христа, заповядал да му отсекат главата с меч. Телата на всички мъченици били погребани от Месинския епископ, а Квинтиан скоро след това умрял от ужасна смърт.

Прочетена 315 пъти

Станете почитател на Класа