Седем основни типа атеисти

Седем основни типа атеисти
  • Автор:  Webcafe
  • Дата:  
    15.04.2018
  • Сподели:

Какво си представяме, когато става въпрос за атеизъм? Отричане на всякакви богове? Отричане на идеята за Бог като цяло. Пропагандиране на науката като обяснение за света. Хулене на организираната религия и Църквата. Това и още много.

 

Въпросът обаче е, че когато се говори за атеизъм, нещата винаги са малко по-сложни. И атеизмът варират по интензивност на липсата на вяра в божественото, разчитане на науката и негативно отношение към организираните църкви. Липсата на някаква атеистична догматичност прави невярващите толкова различни в това, в което не вярват, колкото човек не може да си представи.

 

Така има много различни видове атеизъм и те зависят от това колко богове са отхвърлени и по какъв начин. Така например, според философа и автор на редица книги по тази проблематика Джон Грей първите християни са били наричани атеисти, защото отказват да се покланят на лансираните от Римската империя божества. Оттогава обаче терминът е преминал през много метаморфози, носейки след себе си много различни форми на неверие.

 

Самият Грей е атеист, но далеч не типичен. Той мрази т.нар. от него "Нов атеизъм", има сравнително положително отношение към религиите, макар да не вярва в тях и не обръща кой знае колко внимание на науката, за да обяснява тя света наоколо.

 

Неговата критика не е насочена толкова към вярата и Църквата, колкото към онези атеисти, които с всичките си претенции за интелектуалност и морална висина над двуличието на религиите, се отдават по-скоро на "свещена война" и грубо хулене на всичко, имащо общо с каквато и да е вяра.

 

Т.нар. от него "нови атеисти" до такава степен са се вторачили в религията, че са успели да създадат своя - религията на невярването.

 

Своята вяра в невидимата сила на Бог те са заменили с вярата в силата на науката, макар че мнозина от тях дори не са учени и виждат само най-простите примери за наука в технологичното развитие.

 

Самата вяра също така е сменила посоката си от Бог към човечеството по принцип и неговите способности да промени само света към добро. Ролята на науката е само да спомогне този процес да се случи.

 

Само дето има един малък проблем според Джон Грей и това е, че такова нещо като човечеството не съществува. Съществуват От една страна това е вярата в автоматизирания процес на развитие за човечеството. Без вярата в Бог и това, че той прави света по-добро място, атеистите залагат на вярата в човечеството и че в неговите собствени ръце е да изгради по-добра среда за себе си.

 

В най-новите форми на атеизма тази вяра е надградена с вярата в машините и технологиите, а идеята за Бог е заменена от идеята за науката като абсолютната сила, движеща света.

 

Така че според Джон Грей повечето от тези форми на атеизъм са форма на подтисната религия. И все пак различните типове атеизъм подхождат към въпроса по различен начин.

 

За Грей атеист е всеки, който не разчита на идеята за Бог и не я използва, за да си обяснява света. И все пак съществуват различни типове подходи към атеизма.

 

Ако трябва да синтезираме някои основни типове атеизъм, ето как биха изглеждали те:

 

1. Безверникът

Тези атеисти просто не вярват в идеите за духовното, душата, задгробния живот. За тях всичко е проста логика, а животът е базиран на химия, която поражда реакции. Дори чувствата у хората се пораждат от химични процеси в мозъка. Тук човекът да издигне идеята за науката (и по-специално точните науки) като основно обяснение за света.

 

2. Антитеистът

Тук водещ момент е не толкова вярата в нещо, а яростното отричане на другото. За антитеистите религията е зло, а Бог е измислица, създадена, за да промива мозъци и да държи масите под котрол. В много случаи това е и най-месианският атеизъм - антитеистите държат активно да убедят околните, че Бог не съществува, а Църквата е раково образувание върху обществото. Ако тяхната философия може да се опише в едно изречение, то съвсем спокойно би било: "Няма Бог и аз съм неговият пророк"

 

3. Агностикът

Тук истинска вяра в Бог няма, но не се отрича, че висша сила може и да има. Агностиците просто поставят нещата под въпрос, без да дават отговор, признавайки, че и двете възможности са вероятни. Такива хора значително по-рядко се занимават с въпросите на вярата и на религията, просто защото самият въпрос няма достатъчна стойност за тях. Понякога може да се случи така, че конкретният човек е сигурен, че Бог като Бог за християни, евреи, индуси, мюсюлмани не съществува, но да не отрича, че там някъде има някаква сила.

 

4. Хуманистът

Ако религиозните хора вярват, че Бог е създал човека по свой образ и подобие, за хуманистите нещата стоят по точно обратния начин - човекът е създал боговете, в които да вярва. А освен това може да създаде и всичко друго, стига само да се сдобие с правилните знания. Хуманистите поставят вярата си върху човека и неговите способности да се развива и да се адаптира. За тях науката не е само обяснение за света, но и средство за по-нататъшната еволюция на вида.

 

5. Свободомислещи

Тук не се отхвърля толкова идеята за Бог, колкото идеята за организираното вярване в Бог и за Църквата и Библията. Свободомислещите вярват, че има някаква сила, която държи света свързан, но отричат всякакви идеи за църкви и верски ритуали. Тази сила е голяма, всемогъща и абсолютно не може да бъде побрана в който и да е канон.

 

6. Философските атеисти

Много подобни на свободомислещите, те възприемат етичните норми на религията, но без да вярват в Божественото. Те възприемат учения, но не и догми, църкви и самата идея за Бог. За тях той е по-скоро нравствено учение, отколкото сила, която наказва и съди след смъртта.

 

7. Мразещите Бог

Подобно на антитеистите, те са изключително активни в това да пропагандират липсата си на вяра. При тях обаче вяра има, макар и с обратен знак. Тя е насочена срещу идеята за Бога, който в очите на (не)вярващия се е провалил.

Прочетена 189 пъти