Къде са бегълците?

Къде са бегълците?
  • Автор:  classa
  • Дата:  
    15.04.2018
  • Сподели:

Министърът на правосъдието в България още не знае, че бягството на двамата рецидивисти от Централния софийски затвор ще влезе в учебниците на престъпния свят, в историята на световните конспирации, в енциклопедиите на глупостта. Владимир Пелов и Радослав Колев надминават и най-фантастичните начини за измъкване от килията. Те не копаят тунел като Граф Монте Кристо – това е изнурителен труд в продължение на години, копаене, дебнене на надзирателите, изхвърляне на пръстта в чували или баки. Двамата наши виртуози не се преобличат като полицаи, готвачи или санитари. Не влизат в ръкопашен бой с блюстителите, нито в сражение – не убиват никого. Не прескачат оградата, не режат бодливата тел. Не се крият в контейнерите за отпадъци с надеждата да бъдат изхвърлени навън. Не подкупват директора на зандана и не влизат в комбина с нощта. Нашите майстори се измъкват посред бял ден. Не през тайни, задни, служебни тунели, а през главния вход.

Така те не само постигат сънуваната свобода, постигат нещо по-генерално: зашлевяват цялата система, цепят авторитета на две министерства, на съгледвачи, цивилни ченгета, професионални надзиратели, тайни или явни доносници от килиите. Сигурно е, че и Граф Монте Кристо, и Ал Капоне, Кръстникът и синове, както основателите на италианската и на японската мафия ще се надигнат от гробовете, за да поздравят нашия принос. Честна дума, ще завидят и на Владимир Пелов, и на Радослав Колев. Най-малко ще ги поканят като съветници. Даже и чистачката ще вземат. Тук ще ѝ дадат грамота, часовник и хиляда лева – там ще я позлатят и ще я въздигнат в чин.

Какво – освен славата – ги чака? Школи за изучаване на опита, целеустремени последователи, търсачи на потайни подходи към централния изход. Цапардосали държавата, обявени за международно издирване, те няма как да последват сценария на Граф Монте Кристо – липсват причини (и дадености) да влязат във висшето общество, че да отмъщават на любимата и нейния съпруг. Знаят, че са търсени, както знаят, че по света има достатъчно затулени държавици, острови, безгрижни раси, касти и племенни общности. Те обичат да приютяват подобни смелчаци, както банките обичат да приютяват капитали.

И Владимир, и Радослав знаят, че не бива да се обозначават – ще живеят без адрес, ще се веят без самоличност, без айподи, мейли, sms-и, най-много да се свържат с Цецка Цачева. Няма да се установят на Сейшелите или Малдивите – ще се установят в офшорната държава на рецидивистите. В анонимната територия на шанса. В безименната тълпа.

И така, нашите виртуози не са толкова залупени, че да заживяват в тузарски хотели, да жулят „Дом Периньон", да фучат с майбах и мазерати, да се обкръжават с разноцветни гърли и едрогърди биячи. Те ще се разтопят в общото. Даже брак с девойка или печена лидерка на местни наркокланове няма да осъществят – знаят, че това може да ги обозначи, да подаде знак на Интерпол и на Валентин Радев. Ще отказват публични изяви, Радослав няма да изпълнява роли в кеч програми, а Владо като по-интелигентен няма да пише романи – авторството ще подаде сигнал. Българските факири ще заживеят в полиамория – практика на любовна връзка с повече от един човек по едно и също време, със съгласието на всички участници. Това, за да не бъдат разкрити като семейна даденост.

Полиаморията в случая придобива десетки защитни значения – нашите ще битуват в анонимни пространства, микрообщества, затворени комплекси, непристъпни икономически завери, защото буйният им дух няма как да се приюти в покоя, край плажовете на Доминика или Варадеро (последният е дестинация на друг тип хора). Те ще се чувстват къде по-смислени в криминогенни условия, в престъпно неспокойствие, в предизвикателствата на военни и паравоенни роли. Затова, господа, не ги търсете на Сейшелите, те са на друго място. Къде? Питайте Братя Галеви.

Димитър Шумналиев

Прочетена 211 пъти