Еврото е атрактивно. Но само за по-слабо развити страни като България.

Еврото е атрактивно. Но само за по-слабо развити страни като България.
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    14.08.2019
  • Сподели:

България, Румъния и Хърватия искат еврото на всяка цена. Полша, Чехия и Унгария изобщо нямат такива стремежи. Защо? "Еврото привлича вече само по-слабо развити страни", твърди икономическото издание "Виртшафтсвохе".

 

 

 

Не е тайна, че България иска да въведе еврото, написа наскоро германският икономически всекидневник „Ханделсблат". И отбеляза: „Избуяващата корупция в България увеличава недоверието към страната, особено във връзка с финансовия сектор". В „Ханделсблат" и в седмичника „Виртшафтсвохе" става дума най-вече тъкмо за тази главна пречка пред българските евро-стремления: след дълговата криза в няколко страни от ЕС особено актуален стана въпросът за държавните гаранции, които получават застрашени банки. „Ханделсблат" припомня:

"България има нужда от мащабни реформи"

„Европейската централна банка още през март припомни, че балканската страна все още не изпълнява критериите. „За една трайна конвергенция България има нужда от ориентирана към стабилност икономическа политика и от мащабни структурни реформи", пише в доклада на ЕЦБ. България трябвало да подобри и бизнес-климата, да освободи централната си банка от политически влияния и да положи повече усилия за стабилизиране на финансовия сектор. В еврозоната се тревожат най-вече от последния проблем", посочва вестникът. И цитира неназовани дипломати от ЕС с пояснението, че с влизането си в така наречената „чакалня" на еврозоната България автоматично става член и на банковия съюз. „Преди това обаче банките на страната трябва да бъдат основно оздравени. Иначе присъединяването на източноевропейската държава към банковия съюз би било прекалено рисковано", пише вестникът.

 

Монета от 1 евро на фона на картата на България

 

Както съобщиха българските медии в края на юли, две от шестте български банки, които Европейската централна банка (ЕЦБ) инспектира през последните шест месеца, имат нужда от укрепване на капиталовите си позиции. Това са показали резултатите от така наречените „стрес тестове" и прегледите на банковите активи, извършени от ЕЦБ.

Но не е само България - към еврозоната отправят поглед и други държави от Югоизточна Европа. В Брюксел посрещат с въодушевление кандидатурата на Хърватия за влизане в „чакалнята" на еврозоната, пише икономическият седмичник „Виртшафтсвохе" и цитира шефа на еврогрупата Мариу Сентену, според когото това е доказателство за притегателната сила на общата валута. По-нататък седмичникът пише:

„Това е вярно. Еврото е атрактивно, но за съжаление само за бедните. Сентену премълчава едно нещо: общата валута вече привлича единствено по-слабо развити държави-членки на ЕС. Защото освен Хърватия, от еврото сериозно се интересуват само България и Румъния. А тъкмо това са трите държави, които заемат последните места в класацията по благоденствие."

Защо България иска еврото, а Полша - не?

По-нататък авторът на статията обяснява защо това е така и дава пример не само с Швеция и Дания, но и с Полша, Чехия и Унгария, които не се стремят към общата валута. Според него държавите, които изглеждат добре икономически в рамките на ЕС, са си направили сметката и са установили, че на тях самите само може да им навреди политическата намеса в полза на финансово закъсали държави и банки, каквато имаше по време на финансовата криза. „Виртшафтсвохе" коментира:

„За трезвия наблюдател не е изненада, че преструктурираният (през финансовата криза - бел.ред.) валутен съюз днес е привлекателен единствено за страни, които печелят от инструментите на преразпределението и държавните гаранции. Въодушевлението на България, Румъния и Хърватия за еврото е съвсем рационално. Те са си направили сметката, че още дълго време ще са сред печелившите, а не сред плащащите в рамките на преразпределителната машина на ЕС. Обратното е при Швеция, Полша или Чехия. Тамошните избиратели и политици са единодушни, че не искат да плащат чужди дългове. А най-сигурният начин трайно да избегнат тази опасност е да не влизат в еврозоната. За Европа обаче няма да е добре, ако насред вътрешния ѝ пазар се утвърди тази валутна граница. Полша и Чехия са здраво интегрирани в средноевропейската икономика, тъй че от икономическа и политическа гледна точка присъединяването им към еврото е желателно."

И все пак: България стои много добре

Специално за България цитираната статия в „Ханделсблат" предлага и една малко по-диференцирана гледна точка, като изтъква и предимствата на страната: „По други показатели обаче България стои много добре. Икономиката мощно расте, миналата година държавният бюджет приключи с излишък, държавният дълг възлиза само на 25 процента. По този начин България вече изпълнява критериите за присъединяване към еврото. Ето защо Еврокомисията пледира за приемането на страната във валутния съюз."

Но Еврокомисията няма думата по този въпрос, пише „Ханделсблат" и припомня, че присъединяването към общата валута зависи от единодушното решение на 19-те държави от еврозоната. В момента обаче тъкмо най-големите страни-членки Германия и Франция не са особено склонни да кажат „да" на България.

 

 

 

Прочетена 407 пъти

Станете почитател на Класа