Пуснаха ли Волен на воля

Пуснаха ли Волен на воля
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    11.07.2019
  • Сподели:

Волен Сидеров без съмнение е майстор в смяната на посоката из коридорите на властта. Въпреки затихващите функции на "Атака" от години насам, той успяваше да вземе всеки по-остър завой, който би гарантирал продължаване на политическия живот на партията му.

Този път обаче собствените му коалиционни партньори го обърнаха към вратата. Течението вече не работи в полза на Сидеров и ако нещата продължат в тази насока, ще му е нужен по-солиден клон, за който да се хване, за да не се стигне до удавянето на "Атака".

Позицията на председател на парламентарната група (ПГ) на "Обединени патриоти" (ОП) - утешителната награда за Сидеров, който единствен от лидерите на малката коалиция не получи вицепремиерски пост, му беше отнета след месеци на търкания с НФСБ и ВМРО. При това по начин, който оставя възможно най-горчив вкус в устата - без присъствието на нито един от собствените му депутати в гласуването.

Да оставим настрани официално обявената причина, че така се "оздравява" ПГ на "Обединени патриоти" и че от месеци тя нямала "реален организационен живот".

Отстраняването на Сидеров от поста е проява на сила от неговите партньори и препотвърждаване на това, което знаем още от самото създаване на "Обединени патриоти" – "Атака" е просто третото колело. А Красимир Каракачанов (ВМРО) и Валери Симеонов (НФСБ) вече са по-уверени, че могат и на две колела.

Факторите да се стигне до този шамар са много. Поведението на Сидеров в медиите; премерените, но постоянни "захапвания" с партньорите му в малката коалиция на "Обединени патриоти" (ОП); нежеланието на Каракачанов вече да играе ролята на "звероукротител" и да помирява Сидеров и Симеонов всеки път, когато техните отношения преминат от фазата на трудна поносимост към оголването на зъби и ръмженето…

Немалка роля изиграха и Европейските избори в края на май. Противостоящите си цели в различните партийни централи в ОП доведоха до това трите партии да се явят самостоятелно на изборите. Случи се това, което Сидеров вероятно искаше да избегне - евровотът, една ориентировъчна картина за нагласите в обществото, оголи жестоката истина, че подкрепата за "Атака" в момента е най-малка (1,07%, 20 906 гласа).

 

Разединени патриоти

 

Партията на Сидеров получи по-малко гласове от бившия районен кмет Десислава Иванчева, "Път на младите" и дори от независимия Минчо Куминев (всеки четящ, задал си въпроса "кой е този?", е още по-силен аргумент за тежкото поражение на партията на Сидеров).

От своя страна ВМРО на Красимир Каракачанов със своите 7,36% (143 830 гласа) се сдоби с нова увереност, която да й позволи претенциите за "първа сред равни" в малката коалиция. Валери Симеонов (НФСБ) тихо и кротко се примири със своя собствен неуспех (1,15%, 22 421 гласа).

Сидеров обаче не успя да задържи устата си затворена. След месеци на пререкания с НФСБ, той реши да изостри тона и срещу ВМРО, определяйки резултата им на евроизборите за измама. А това се оказа грешка.

Математиката ги събра, математиката ще ги раздели.

Сега Сидеров се представя като разочарования родител, а според него Каракачанов и Симеонов са бунтуващите се тийнейджъри. Бунтуващи се срещу това, което по думите му той е създал. Отношение, което едва ли ще му спечели обратно симпатиите на коалиционните му партньори.

Не е изключено "Атака" да напуснат "Обединени патриоти". Във вариант 1 те ще продължат да подкрепят кабинета "Борисов 3". Все пак, колкото и абсурдно да звучи, Сидеров по-често има критики към партньорите си в малката коалиция, с които заедно се е явил на избори, отколкото към партньора ГЕРБ в голямата, към когото през годините неколкократно е променял своите нагласи - от явни обиди до размяна на усмивки и прегръдки.

Вариант 2 е "Атака" да мине в опозиция. В момента мнозинството на управляващите (ГЕРБ с 95 депутати, ОП с 27) се крепи и на седемте депутати на Сидеров, но това не е проблем, който подкрепата на "Воля" да не може да реши.

Волен Сидеров и преди (2013 г.) е обвинявал ГЕРБ в опити за купуване на депутати от "Атака". Най-много да се стигне дотам, че отново да прибегне до тези обвинения...

По-големият въпрос е какво ще се случи по-нататък със Сидеров, след като най-накрая успя да отблъсне и обедини срещу себе си Симеонов и Каракачанов. "Атака" отдавна разчита на системи, за да не предаде партията богу дух с оглед на всички трусове - от "златния пръст" през 180-градусовото завъртане спрямо Борисов.

Партията, която даде началото на националистическата вълна в българската политика, продължава да се слива с периферията на нишата, която сама разкри. Гласовете намаляват, призивите за минимални европейски заплати и пенсии не работят, липсват и възможности за нови коалиционни партньори с потенциал, които да дадат надежда за влизане в следващия парламент.

Спасението като че ли се крие в изостряне на тона и връщането на доверието на по-крайните избиратели с изказвания и мероприятия по техен вкус.

Сидеров вече започна да опипва почвата в тази насока с предложената от него дискусия "за" или "против" абортите – една взривоопасна тема, която предизвиква ожесточени обществени спорове в няколко държави по света. Острото противопоставяне в обществото е това, от което "Атака" може да спечели. А какво по-разделящо от позицията спрямо Русия?

Вариант е партията дори по-открито да се опита да спечели от русофилските настроения в страната, заемайки още по-явни про-Кремълски позиции.

Едно е сигурно - решението не се крие в барабанния акомпанимент на Гери-Никол. Извън ОП (и евентуално голямата коалиция) "Атака" вече няма нужда да пази поведение. Волен ще е пуснат на воля, а историята ни учи, че това е ситуация с непредвидими последици.

Не е изключено скоро да видим онази по-агресивна страна на "Атака", при която преди се е стигало дори до физически сблъсъци, в търсене на тъй цененото ефирно време.

Прочетена 256 пъти

Станете почитател на Класа