И емблема не остана

И емблема не остана
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    16.05.2019
  • Сподели:

Годината е 2019, изборите са европейски, но градската десница още цикли на "Развод ми дай и повече не ме мъчи".

Последното фигуративно доказателство, че Времето беше "наше" - усмихнатото златно лъвче с високо вдигнати ръце в символ "V" за победа - се оказа в центъра на груб спор между СДС и Стефан Тафров като кандидат на "Демократична България".

Старата емблема на СДС и челото на партийния вестник "Демокрация" - запазени търговски марки от 1991 г. - се появиха в предизборна реклама. Проблемът е, че рекламата обслужва конкурентна на правоносителя листа.

А ако това не е формално нарушение на закона, то е учудваща проява на несъобразителност и лош вкус.

Вината за този ненужен гаф трудно може да се търси в кандидата - Стефан Тафров е дипломат с достатъчно дълга професионална биография, чийто най-продуктивен отрязък без съмнение съвпада с епохата на СДС.

 

сдс

Синята идея не беше просто предизборен рекламен ефект (или, не дай си Боже, "бранд за вафли"), а беше парола за принадлежност към огромна общност от свободни хора. Тази общност вече не съществува - на нейно място се оформиха безобидни за статуквото, трудно понасящи се помежду си партийни групировки, чието политическо влияние се самоизчерпва на всеки 2 години.

Самият той води целенасочена лична кампания за преференциален вот, по-активна дори от изявите на формалния водач на листата на "Демократична България" Радан Кънев. Тафров има стимул да надскочи позицията си на "догонващ" No.2. Има и исторически прецедент - неочакваното изместване на Меглена Кунева от Светослав Малинов с преференции през 2014 г.

Проблемът е, че като човек, живял зад граница през по-голямата част от последните 20 години, Тафров има нужда от по-разпознаваемо послание. И затова залага на емоционалните символи и носталгията по времето, когато промяната се случваше пред очите на всички. "И аз бях там, и аз помагах, и аз въртях телефони, за да може България да влезе в клуба на свободните държави".

Дотук добре. Но не е много добре, когато всеизвестните символи на чужда партия се ползват за директна (първосигнална) илюстрация на този разказ.

Да, СДС е в позицията на кьоравия с картите.

Ако Румен Христов е искал да вее победното знаме с лъва на Евроизборите, можеше поне да положи усилия за изписването на абревиатурата "СДС" в бюлетината под No.12. Вместо това се задоволи с две съмнително избираеми места в листата на ГЕРБ, без дори да се помъчи да договори коалиция. Съвсем доброволно допусна да се слее с общата масовка от лоялни маргинални сателити.

Духът, така или иначе, отдавна напусна тялото. Доверието не се върна при "проветряването" на "Раковски" 134, а вместо млади, смели и кадърни политици в опустялата централа на СДС се вселиха неканени гости и "роднини от село".

Фактът, че в актива на СДС не остана нищо по-ценно от символа, обаче не е оправдание за подобен тип "почерпки" от наследството му. Не за друго - но някога тази емблема беше код на оптимизма за над 2 милиона демократични избиратели. Синята идея не беше просто предизборен рекламен ефект (или, не дай си Боже, "бранд за вафли"), а беше парола за принадлежност към огромна общност от свободни хора.

Тази общност вече не съществува - на нейно място се оформиха безобидни за статуквото, трудно понасящи се помежду си партийни групировки, чието политическо влияние се самоизчерпва на всеки 2 години.

Обречената самодейност ще продължи да регистрира печални резултати, докато битката за вниманието на избирателя се води с абсурдни скандали в стил "нашето СДС не е вашето СДС" и с поредно делене на "панели и трабанти", както се пееше в старото парче.

Webcafe

Прочетена 369 пъти

Станете почитател на Класа