България и фалшивите новини, които навремето се наричаха дезинформация

България и фалшивите новини, които навремето се наричаха дезинформация
  • Автор:  Искра Баева
  • Дата:  
    12.02.2019
  • Сподели:

Не ми се иска да повтарям римския принцип за хляба и зрелищата, но какво друго да помисля за новините в днешна България? Във време, когато българите са загрижени за състоянието на здравеопазването, за междуетническите отношения, за качеството на живота на хората с увреждания, а и на здравите граждани, ни облъчват с новини, които май най отговарят на определението фалшиви или поне непроверени.

 

https://sokrovennik.ru/uploads/images/materials/full/chem-grozit-dezinformaciya-i-kak-eyo-raspoznat.jpg

 

Вчера гръмна съобщението, че България е помагала на Мадуро „да изнесе активи на държавната петролна компания на Венецуела PDVSA”. Съобщиха ни го всички медии в България в контекста на кампанията за сваляне на президента на Венецуела Николас Мадуро, в която участва и българското правителство.

 

http://vse.media/wp-content/uploads/2018/12/disinformation.jpg

 

Вярно е, че малко по-късно се оказа, че както българското външно министерство, така и финансовите експерти обясниха, че такова нещо не е било възможно. И едва тогава стана ясно, че обвинението идва от опозиционния венецуелски депутат Карлос Папарони, отправено в социалната мрежа Туитър. Там той дори се е похвалил: „Успяхме да спрем незаконната сделка на узурпаторите, които искаха да продължат плячкосването на PDVSA чрез брокерска къща в България. Ще продължим борбата за защита на имуществото на страната”.

 

 

Българските медии продължават да ни убеждават, че против Мадуро е едва ли не целият свят. Който при преброяването се оказа от около 40 държави. Докато в ООН членуват 193. Замесването на България в подобна очевидно фалшива новина може и да обслужва противниците на Мадуро във Венецуела, но при всички случаи нанася ущърб на образа на България. И няма как да не си зададем въпроса защо България я ретранслира? Вероятно в името на някаква по-важна демократична цел, а вредата за България очевидно е приемлива цена.

Ето още една новина: „руска връзка при отравянето на български бизнесмен”. Британската разследваща група Bellingcat идентифицирала трети служител на руското военно разузнаване (Сергей Федотов), замесен в отравянето на Сергей и Юлия Скрипал. Той обаче посетил България през април и май 2015 г., ergo, замесен е и в опита за отравяне и на българския бизнесмен Емилиян Гебрев. Оставям настрана факта, че всички отровени слава Богу са живи и че в българския случай проверката на световни химически лаборатории така и не открива забранено химическо вещество. Въпросът ми е какво е това? Истина, сензация, скалъпена журналистическа новина? Това едно време май се наричаше дезинформация, градена върху подозрителни съвпадения, подозрения, разсъждения по принципа „може би”.

Последиците и в този случай са в полза на британската теза за опита за убийство на Сергей и Юлия Скрипал три години по-късно, но в ущърб на образа на България. Това обаче очевидно не пречи нито на българското правителство, нито на българските медии.

Третият случай е още по-интересен, защото дори не се отнася за нещо станало, а за бъдещо. След завръщането си от САЩ зам.-председателят на ГЕРБ обяви: „Убеден съм, че Русия ще се намеси на изборите у нас!”

Дори и да има някакви тайни сведения, не е ли по-логично българските власти да вземат мерки това да се предотврати, а не да го обявяват на всеослушание? Затова мисля, че изказването е ярък пример на хибридната война, срещу която изтъкнатият политик уж толкова се бори.

И няма как да не се съглася с карикатурата на Христо Комарницки, в която на въпроса на Бойко Борисов откъде е научил за предстоящата руска атака, Цветанов отговаря: „Закусвах с руския агент Тръмп”.

Прочетена 301 пъти

Станете почитател на Класа