Държавата на Очите, суджуците и милионерите с ролс-ройси

Държавата на Очите, суджуците и милионерите с ролс-ройси
  • Автор:  Александър Симов
  • Дата:  
    12.08.2018
  • Сподели:

Самият факт, че една криминална новина (Митьо Очите бе задържан в Истанбул) със свръхсветлинна скорост се превърна в политическа, когато се разбра, че за среща в Турция са били, а и са арестувани, общинският съветник от БСП Бенчо Бенчев и ексдепутатът от ДПС Несрин Узун, ясно показва в какво състояние съществува България днес.

Всичко онова, което отвращава българите от политиката и ясно им показва, че държавата е пленена и похитена от корпоративно-политическа прегръдка, лъсва в тази информация като светкавица в най-тъмната нощ. Именно сливането на бизнеса, политиката и организираната престъпност се нарича олигархия и изсмуква жизнените сокове на държавата. Тази неразрушима и отвратителна сплав е мрачната тайна на нашите дни, слонът в стаята, за който обикновено не се говори. Това е истинският преход.

 



Това беше целта - милионери и престъпници в таен сговор, консумиращи политическа власт. Олигархията е като паяжина, която задушава всичко нормално и смислено в страната и историята с Очите ни показва, че ако не започне някакво пречистване, един тотален процес на трансформация, самото съществуване на държавата е заплашено или просто България ще вегетира без никакъв шанс за развитие.

И понеже веднага се посипаха серия от медийни крошета върху БСП, нека ясно да кажа нещо в началото. Левицата ще трябва да отговаря. И няма как да избяга от своята отговорност. В политиката е така - плащаш за миналото безотказно, колкото и да струва. Отговорността е особено важна, защото в последния си документ "Визия за България" БСП поиска цялостна трансформация на държавата, отвоюването на икономиката от паралелната държава, а това може да стане само през признаването на собствените грешки и обръщането с лице към тях. И Корнелия Нинова не закъсня - веднага излезе с позиция, че оттегля всякакво доверие към Бенчев и настоява той да напусне всичките си постове. Нещо повече - позицията ѝ със сигурност е автентична, защото това съвсем не е първият път, в който тя се сблъсква с бургаския богаташ. За първи път Бенчев привлече вниманието на медиите към себе си в края на миналата година покрай един репортаж за общинските съветници с луксозни возила. Тогава го показаха, че кара ролс-ройс за 166 хиляди евро. На Бенчев обаче не му мигна окото, когато трябваше да обяснява своето благополучие - самодоволно обяви, че винаги е разполагал с пари и че не трябва непременно да си беден, за да си честен. Иронично е, защото с оглед на това, което се случи тези дни, май излиза точно така. Самодоволството и арогантността, които излъчваше още тогава, накараха Нинова да се разграничи от него и да припомни, че той не е член на партията, а е влязъл като общински съветник от гражданска квота. Но ако някога е било ясно, че телевизионната слава няма да се откаже лесно от някого, то милионерът от Бургас беше очевидният пример. Въпрос на време беше да блесне отново като фойерверк в нощно небе и ето че днес вече цялата държава знае неговото име и едва ли ще го забрави. Да, вярно е, само ден след техния арест и Бенчев, и Узун бяха пуснати без никакви обвинения, но това вече нищо не означава. Те може да не са виновни пред закона, но Бенчев със сигурност носи вина пред тези, които са го избрали, и трябва да си понесе отговорността.

По същия начин преди време изгоря и Георги Гергов. Тук не говорим за това справедливо ли или не. Тук опираме до почтеност. Онази хубава дума, която отдавна е забравена и звучи тъжно.

Парадоксално е да се гледа реакцията на самия Бенчев, който се изкара жертва. Бил в неподходящ момент на неподходящото място. Щеше да е смешно, ако не беше тъжно.

Корнелия Нинова определено изтегли късата клечка като лидер. Тя има нелеката задача да се пребори с всички вини от миналото на БСП, като същевременно трябва да развива реална политическа алтернатива на настоящото мрачно и депресивно статукво. Да, вероятно е несправедливо, но историята не знае милост. От всички партии, които стартираха в началото на прехода, днес остана единствено левицата. Останалите политически формации или потънаха в блатото на историята, или вече са на четвърти лифтинг и пета липосукция, за да скрият следите от порочното минало. И цялата сметка за прехода някои днес се опитват да поднесат на БСП, която има да пие още от чашата с горчилка. Но пък и кой е казал, че детоксикацията е приятен процес?

И да, БСП си заслужава гърча по темата, но още отсега се вижда, че тя се използва не за постигането на качествено ново ниво на политическия живот у нас, а за елементарна и повърхностна партийна атака от страна на ГЕРБ и сие, сякаш те са чисти, невинни, бляскави и честни. Но няма да влизаме в темата "всички са маскари". Това е един от пороците на българския политически живот и едно от големите оправдания България да е в постоянен застой. Очевидно е обаче, че Корнелия Нинова няма как да бъде изправена до стената по аферата "Бенчо Бенчев". Най-малкото, защото последните местни избори бяха през 2015 г., а тя стана лидер в средата на 2016-а. Някой преди нея е избрал, одобрил и пуснал Бенчев в листите. Това е голямата вина на левицата - тя не успя да запази своята морална сила, не успя да се опази чиста и точно заради това не някой друг, а нейните избиратели я пратиха в будна кома на изборите през 2014 г. Левият избирател прощава много, но не и флиртовете с олигархията и танца с милионерите.

Единственото, което не разбрах в този случай, е реакцията на ГЕРБ. Цветан Цветанов побърза да я обвини в двойни стандарти - разграничавала се от едни, а от други - не. Добре е ГЕРБ да уточнят какво точно искат от левицата. Защото в парламента една година реват, че БСП не чисти своите редици, а когато това стане, почват да мрънкат, че е недостатъчно. То и тяхната любима мантра, че са основната антикорупционна партия, също е трудно доказуема, защото бързо натикаха в неизвестност Живко Мартинов - Суджука, но запазиха на депутатските банки Делян Добрев. Тоест и тяхната игра е еднакво парадоксална и мътна.

Това, което не разбирам обаче, е претенцията за политическа чистота, която струеше от думите на Цветанов. И това го казва представител на партия, която вече почти близо 10 години упражнява власт, която може да бъде разказана през големите афери, която е оставила зад гърба си. Ето това е унищожителният ефект на модела на прехода - в неговия край вече всички са еднакво порочни и човек дори и да иска не може да намери алтернатива, а това подсилва усещането за безизходица и абсолютна бенчевщина на духа.
В цялата афера има и друг голям въпрос - защо след като Митьо Очите отдавна е скандално известен, всички знаят кой е той, а за подвизите му се говори не само под сурдинка, а съвсем открито, не е бил арестуван, разследван и вкаран в затвора. Самият факт, че той е на свобода, показва, че над него има опънат политически чадър и простете ми, но това е привилегия само на управляващите. Опозицията, дори и да иска, няма как да разпъне такъв. Точно тук започват да се натрупват големите въпроси - защо при всяка власт човек като Митьо Очите остава подземният господар на Слънчев бряг, далеч от отговорност и реално разследване. Тук е тънката нишка, която подписва присъда не на отделна партия, а на целия политически модел, произвел това подобие на държава, този уродлив октопод, който съсипва цели сфери от нашия живот и принуждава всичко младо и свястно да търси бъдещето си в чужбина. България сигурно има бъдеще, различно от модела на Очите плюс политическите му приятели, но неговото намиране става все по-трудно и мъчно, защото всяка криминална новина от тук нататък неизменно ще е заредена с политически съспенс. Страната на суджуците, страната на Очите, страната на милионерите с ролс-ройси, които се правят на социално загрижени. Всичко е едно голямо лицемерие и още по-голяма кражба. А безизходицата ражда винаги политически чудовища. Въпрос на време е.

Прочетена 119 пъти