Колко ли българи ще останат вярващи, ако това им струва пари?

Колко ли българи ще останат вярващи, ако това им струва пари?
  • Автор:  Ивайло Дичев
  • Дата:  
    15.05.2018
  • Сподели:

Легендата за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите да докажат вярата си, като доброволно се обложат с един минимален данък, пише И. Дичев по повод двата проектозакона

за вероизповеданията.

 

 

 

 

 

 

Ако изобщо има дискусия около проектозаконите за вероизповеданията, тя е предимно заради детинската обида на националпопулистите, задето ГЕРБ внасят своята версия заедно с ДПС и БСП, наместо да подкрепят тяхната. Има го и желанието да натрият носа на турците, като ги накарат да служат на български и да веят българския флаг над джамиите.

 

Иначе особени разминавания аз не виждам: основно става дума за борба срещу предполагаемия радикален ислям, който ще дойде заедно с финансирането от чужбина. Вярно, че много радикализъм в България не се наблюдава, но няма нищо лошо в това превантивно да се огледат саудитските фондации.

 

Другият, още по-консенсусен момент е желанието на парламентарните партии да прецакат малките религиозни деноминации за сметка на двете големи. Евреи, алевити или католици например няма да получават нито финансиране от държавата, нито ще имат право на дарения от чужбина. Доц. Михаил Иванов обърна внимание, че дори свещениците в софийската руска църква или в католическата в Белене няма да могат да получават заплата, тъй като са чужди граждани и са финансирани от своите чуждестранни църкви. Не ви ли прилича малко на глупаво престараване?

 

default

 

Колко са (не)вярващите?

 

И двата проектозакона въвеждат принципа, според който се финансират политическите партии. А той прави именно това: помага на големите да станат още по-големи, а на малките - да залинеят и изчезнат.

 

Но как се определя колко привърженици има съответната деноминация? Тук стигаме до най-абсурдното - щели да вземат данните от преброяването през 2011, където за източноправославни са обявени 76%, за мюсюлмани 10%, а всички други падат под прага от 1%, който е необходим, за да бъдеш финансиран.

 

А добре знаем как анкетьорите определят религиозната принадлежност - нито се интересуват дали ходиш на служба, нито дали си кръстен, нито дори дали вярваш в съответното божество. Отчита се етническият тип, без особено задълбочаване (често в разговор със съседите от блока) и трябва човек да има много специални религиозни нагласи, за да поиска изрично да се определи като будист или свидетел на Йехова например.

 

Впрочем, в това преброяване неотговорилите на въпроса за религията, плюс неопределилите се, плюс посмелите да заявят, че не вярват в нищо, правят цели 33,6% - един солиден процент български гражани, които ще бъдат дискриминирани от подготвения закон: ще им взимат от данъците за нещо, към което те нямат отношение. Защото вижте: контролът върху потенциална политизация на религиозните практики е едно, съвсем друго е пренасочването на публични средства. А очевидно в този парламент няма лява или пък либерална партия, която да защити интереса на светската ни модерна държава.

 

Убедени ли сме, че искаме да плащаме за частните ритуали и тайнства на някакви общности? Искаме ли да строим църкви и джамии например, наместо да даваме пари за училищата? Нямам нищо против всеки да вярва в каквото намира за правилно, но тук говорим за обществени средства.

 

Питам се например това: като започнем да даваме заплати на свещениците, ще продължат ли да взимат по 40 лева за панахида, която трае 20 минути? Ще се лишат ли от някои от имотите си, които дават под наем? Ще плащат ли данъци като всички нас? Разбира се, чудесно е държавата да участва там, където трябва да се поддържат храмове, които представляват елемент от културното ни наследство. Но то по определение е на всички ни, докато тук говорим за една окултна дейност, която не е консенсусно приета от всички в обществото ни.

Най-приемливото решение

 

Най-добро ми се вижда решението в онези страни, където финансирането на култовете става чрез данък по избор: държавата определя размера на сумата, а ти я насочваш към деноминацията, която ти е важна. Обикновено парите са около един процент от общите ти данъци: ако взимаш 1000 лева, данъкът ти е 100, от тях това би било 1 лев.

 

Който няма доходи - не плаща, разбира се.

 

Ще кажете - много хора ще се изхитрят и няма да плащат. За да се избегне подобно нещо, в Италия например правят данъка задължителен, но дават следната опция: ако не си привърженик на нито една деноминация, можеш да насочиш парите си към други социални дейности.

 

Системата може да се прецизира в различни посоки, може и бюджетът да додава в определени ситуации. Подчертавам принципа, който ми се вижда най-правилен: вярващият да се самоопределя активно, а не демографите да му спускат религиозната принадлежност според някакви национални проценти. А и така проблемът с броенето от само себе си ще отпадне. И още нещо: ако не си готов да дариш нещо - било пари за църквата, било време за изповед, какво точно значи това, че си вярващ? Същият проблем се появява периодично с вероучението в училище: понеже децата не го избирали свободно, дайте да го направим задължително.

 

Така се налага следното заключение: боят се вероятно, че цялата тази легенда за религиозния български народ ще рухне в мига, когато накарат вярващите - и християни, и мюсюлмани - активно да докажат вярата си, като свободно се обложат с един минимален данък.

Прочетена 368 пъти