БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЩЕ ПАЗИ ЕВРОПА*

БОГ ДА ПАЗИ БЪЛГАРИЯ, КОЯТО ЩЕ ПАЗИ ЕВРОПА*
  • Автор:  Кеворк Кеворкян
  • Дата:  
    12.01.2018
  • Сподели:

Някои неща минават и заминават, едва ли имате време за тях.


Например, анкетите, които Би Ти Ви анонсира в обедните си новини.


Ясно е, че не са особено представителни, но, въпреки това, в тях има интересни внушения.


Тия дни питаха зрителите:


Какво се промени за българите между влизането в ЕС и Европредседателството?


Резултатите осем часа по-късно бяха:


Нищо – 14%


Живеем по-добре – 20%


Живеем по-зле – 33%


Много хора емигрираха – 26%


Станахме по-големи еврооптимисти – 2%


Станахме евроскептици – 2%


Друго – 2%


Пет дни по-късно, резултатите практически останаха същите.


Те не са особено приятни.


И ни подсещат и за друго.


Дали това не се дължи и на хората, които открай време „продават“ европейската идея?

 

Примерно, на Кунева, която завинаги се превърна в символ на налудното послушание?


На несъстоялата се – заради дразнеща й неграмотност – еврокомисарка Желева?


На комисарката-беглец Кристалина Георгиева, която направо заряза поста си, след като не успя да се вреди като шеф на ООН – но пък направи нужното, за да убеди Европа, какви интриганти сме?

 

Ами външните ни министри?


Даниел Митов не може да убеди никого за нищо, просто защото е човек-мъгла, напълно анонимен.


Рутинно-глупашките кукуригания в Парламента пък нямат никакво значение, а и никой не им обръща внимание.


Остава Бойко.


Онзи ден той каза нещо знаменателно – в смисъл, че Председателството не му е бащиния, няма да си го носи вкъщи – само това оставаше.

 

Все казват, че трябва да използваме Председателството – но не казват как.


Няма кой да обговаря смислено европейската идея.


Пропагандните номера, които използват, са прости пинизи.

 

Откриването на Председателството бе в Народния театър, а не в НДК – за ремонта на който похарчиха луди пари.


Сигурно някой им е подшушнал, че, ако е в НДК, ще се направи апология на „онзи“ режим, който го построи.


Хайде да отидем в Народния театър – него поне не го са го правили по време на соца, макар че ако тогава не го ремонтираха на два пъти, сега щеше да прилича на Желязната църква /преди ремонта й/.


Ако ще се плашат от такива намеци, тогава Председателството да го бяха открили в софийската Сангога, здраво щяха да им ръкопляскат.

 

Служат си с елементарни заклинания, по тертипа на соц пропагандата от най-дърварския й период – дори тя беше далеч по-убедителна.


Само че това става на фона на Брекзит – а англичаните винаги знаят повече от всички останали, на ръмженето на Орбан, на откритите несъгласия на Полша и пр.

 

Нашенските Европоиди по начало се страхуват да говорят на населението, а и без друго кредита им на доверие практически е нулев.


Народът не им обръща внимание, иначе щеше да сътвори нова поговорка: „Станал европоид, преди да стане българин!“

 

Европоидите се провалиха още с разкрасяването на Прехода – никой вече не е толкова глупав да прави вятър на тази Блудница.


Сега не се справиха и с Председателството.

 

Можем да си осигурим някакво внимание само по нестандартен начин – ако, например, заседанията на Председателството се провеждаха в някой град от Северозападна България, за да се види колко сме цъфнали и вързали.

 

Сега еврошефовете ще ги хранят с гурме-шедьоври – а те ще се чудят, защо тогава навсякъде виждат цървули.

 

Вече дори изборите печелят с инфантилни клишета, та ще си губят времето с ефикасна пропаганда на Съюза.
Така и не се научиха да говорят смислено за предимствата му.


Там ни е мястото,разбира се, и да палим свещи, че изобщо ни приеха макар и като Пъдарите на Съюза.


Но някой трябва да обясни, защо сме Председатели – а сме на второ място в света по смъртност.


Защо за цели десет години това не бе променено?


Би било много любопитно да чуем отговора на Юнкер – а не да се лигавят с него.


Може да ни оставят за вечни „председатели“ – но кога ще се промени другото?


Ритуалите са неизбежни, бюрокрацията живее и покрай тях – но отговорите на тези въпроси са не по-малко важни.

 

Подобни ритуали са Раят на Празнословието: Юнкер каза по време на откриването, че всички българи отброявали по часовниците си времето до началото на Председателството ни.


Как да не му повярваш – още повече, че той много обичал шопската салата.

 

Заглавието на тази дописка цитира думите на Волен Сидеров при откриването на новата парламентарна сесия: „Бог да пази България, която ще пази Европа!“


Отначало те ми прозвучаха наивно-празни.


После си дадох сметка, че предизвикват въображението ни, има една скрита ирония в тях – до там ли сме я докарали, че ще пазим Европа.


Очаквана народна поговорка: „Опази най-напред себе си, пък тогава мисли за другите“.


Ще ми бъде интересно да науча, как вие четете думите на Волен.

 

А една софиянка каза по телевизията: „Нека гостите да видят, каква красива природа имаме – и колко красиви са българите“.


Красиви са – обаче дали не е по-важно да не са толкова бедни.

 

Доналд Туск пък ни съобщи, че сме потомци на Спартак.

Прочетена 425 пъти