Радев и Борисов ще воюват до кръв!

Радев и Борисов ще воюват до кръв!
  • Автор:  Александър Симов
  • Дата:  
    11.10.2017
  • Сподели:

Всички мислехме, че студеният мир между премиер и президент е постигнат. Всички смятахме, че оръжията са заровени, а сблъсъкът между институциите ще е единствено позиционен, по-скоро медиен, отколкото действителен и ще се води основно, за да има с какви теми да се пълнят сутрешните блокове. Оказа се, че това успокояване е било само привидно и че камбаните за бойни действия забиха в момента, в който горещата политическа есен се появи на хоризонта.

 

21

 

Иначе лятото беше спокойно. Хората тъкмо успяха да позабравят битката, която ГЕРБ отвори на президента Румен Радев покрай избора на боен самолет за българската армия. То не бяха парламентарни комисии, намеци за лобизъм и корупция в полза на "Грипен" и експлозии от страна на радикалното крило на ГЕРБ в лицето на изгорелия за шеф на комисията по досиетата Антон Тодоров, който с патологична страст обясняваше как ген. Радев е случайна фигура в политиката. Не трябва да забравяме и акциите на Цветан Цветанов, който тръгна публично да се обижда, че не е бил поканен на среща между президента и кмета на Свищов и дори прочете специална декларация по темата в парламента.

 

От "Дондуков" 2 отговориха, че ексшефът на МВР няма как да присъства на среща, на която не е бил поканен. Тогава напрежението стигна до такава степен, че се наложи Бойко Борисов да влиза в ролята на синя каска, да търчи в парламента и да обявява, че диалогът между президента и него ще протича без посредници и политически шум. Мила родна картинка.

 

На мнозина тази сценка им напомни за отношенията Първанов-ГЕРБ, където прехвърчаха сериозни искри и намеци за импийчмънт. Тогава премиер и президент постигнаха не студен, а топъл мир, който се материализира години по-късно, когато АБВ стана коалиционен партньор на партията на Борисов и така се самоунищожи политически. Историята на прехода у нас е пълна с подобни политически самоубийства, така че картинката не беше изненадваща.

 

Но нека да се върнем в настоящето. Дойде септември и изведнъж бойните действия между Радев и Борисов се възобновиха с пълна сила. Този път май вече в лично качество. Президентът обвини, че има сериозен лобизъм за американските интереси. Борисов възнегодува от това определение и призова Радев да назове лобистите. От американска земя държавният глава нахока премиера и му препоръча да си смени съветниците. Министър-председателят се засегна и обяви на всеослушание: "Не е добре да ми се дават съвети отвъд Океана". Всичко това ескалира до изявлението на Румен Радев, направено след откриването на учебната година в Софийския университет: "Щом ГЕРБ търси битка с мен, ще я получи". Нещо повече президентът насочи картечен огън към светая светих на „Борисов 3“ - европейското председателство.

 

"Мисля, че управляващите гледат на това председателство като на някаква омерта, която да легитимира спокойствие отвътре и легитимация отвън", каза още той и обяви пред журналистите, че Борисов насъсква своята партия срещу него. Какъвто и да е отговорът на премиера, то вече всички сме наясно, че пред очите ни започва нова битка, която ще промени пейзажа у нас, защото участниците в нея имат свои собствени задачи, цели и стратегии. Ето защо сега ще се опитаме да ги опишем, за да можем да наредим пъзела качествено.

 

Има няколко възможни обяснения за тази война, ако се постараем да бъдем обективни и да отърсим драмата от емоциите, медийния градус и съпътстващите интриги. От гледна точка на Борисов ген. Радев се появи внезапно и постави под въпрос възможността през 2021 г. да бъде кандидат за президент. Бойко Борисов в своето трето издание внезапно разви засилен интерес към външната политика, регионалните совалки, избра си ролята на посредник, тръгна да прави официални посещения, а дежурните по любов медии започнаха да го славословят като геополитик номер 1 на отечеството.

 

Днес вече е ясно, че този фокус не е случаен, нито страничен. Борисов е изтощен от вътрешнополитическите битки, а на третото му правителство липсва големият заряд, който може да даде гаранции за пълен мандат. Първият кабинет беше построен върху идеята за отмъщение на корумпираните елити и заради това правителството издържа почти четири години. „Борисов 2“ се появи на вълната на умните и красивите, нещо като реванш за 2013 г., но спойката на отмъщението е нетрайна и заради това управлението със зор изкара 2 години. „Борисов 3“ остана без идеологическа плънка, а тази липса е съпроводена и с избухващите мини в местното самоуправление, които свалят грима на ГЕРБ като партия на градежа и показват шуробаджанашки политически феодализъм, който дразни все повече и повече хора.

 

Трябва да признаем едно - скандалите все още не разклащат Борисов и неговия имидж, но отдалеч става ясно, че той се нуждае от нова политическа роля. Партията започва да му е котва на шията, цветанцветановщините, за които трябва да носи отговорност, се увеличават все повече като симптоми на венерическо заболяване. Чистенето на всички заподозрени може да бъде лекарство, но само донякъде, защото от един момент нататък то заприличва на процес по заличаване на следите, а не на антикорупционно вдъхновение.

 

Единствената възможна посока на Борисов е да търси път към кабинета на "Дондуков" 2, защото това ще му даде политически адреналин, а и ще го отърве от ГЕРБ. Президентът е надпартийна фигура, символ на единството на нацията, а точно от това се нуждае настоящият премиер. За целта обаче е необходимо ген. Радев да бъде снизен до партийно ниво, да бъде свален в калта на ежедневните боричкания и гърмокипящи страсти. Единствено вкарването му на този терен може да даде шанс на Борисов да се пенсионира като държавен глава. В момента от този план обаче го делят високият рейтинг на Радев, който успя да обедини зад своята кандидатура всички недоволни и гневни на ГЕРБ хора, които потърсиха промяна на статуквото, и то по толкова радикален начин, че избраха човек, който е външен на политиката.

 

Ето това е другият стратегически проблем на Борисов - той е в политиката с двата крака, а това не само изморява, това изхабява. Именно за да бъде избегнат този процес, премиерът реши да се отдаде на външната политика, защото следващата година той може да получи и мощна инжекция с допинг - председателството ни на ЕС, когато тук ще запристигат делегация след делегация, а това създава блясък, гради различен образ. Тоест битката между премиер и президент беше неизбежна като тъжен финал в старогръцка трагедия.

 

Генерал Радев, от своя страна, също има причини да влезе в битката. От началото на мандата му до сега минаха близо 9 месеца и неговите фенове чакат той да промени и разтърси България. Знам, че звучи леко патетично, но в България надеждите винаги носят такъв буреносен характер. Радев обаче все още не се е проявил напълно, нито е разгърнал своя потенциал. Той се оказа не политик на конфликта, а на методичната работа, което няма как да вдъхнови хората, които го избраха. Ако ГЕРБ не бяха влезли в челна конфронтация с него, може би ситуацията нямаше да ескалира до битката, която виждаме днес. Но се случи точно обратното - атаките на Цветанов всъщност разбудиха президента. Именно покрай острите реплики, които размени с дясната ръка на Борисов, държавният глава със сигурност е усетил одобрението на електората.

 

Тази битка го изкара от вцепенението и определено му носи политически точки. Радев не е в лесна ситуация. Той бе номинация на БСП, но не е партиен член и следователно трябва сложно да балансира между всички политически настроения в страната, която понякога води до кризи на доверие от страна на левицата или поне на по-гласовитите й части.

 

От Радев се очакваше да бъде и геополитически балансьор, нещо, което той успя да постигне на думи, но на действия - все още не. Ненапразно, когато от далечна Америка дойде новината, че той е поканил Бил Клинтън на посещение у нас, един от неговите привърженици преди - анализаторът Боян Чуков, публично се отказа от него. Това е симптоматично, че времето му за политически действия е крайно стеснено, защото първата година на един президент предопределя остатъка от мандата му. Заради това Радев няма как да откаже битката с Борисов.

 

Тя може да го утвърди на поста, както и разбира се, да го унищожи, зависи изцяло от неговите действия. И се очертава този сблъсък да нагорещи есента до червено, защото той ще се случва паралелно с разпадането на паяжината на ГЕРБ. Така на терена ще останат Борисов и Радев, които трябва да очертаят визията си за различна България.

 

Дали ще триумфира Радев, или пък Борисов? Не съм Ванга, за да предскажа. Във всички случаи ни предстоят отново интересни времена. А, да, това май беше проклятие.

Прочетена 212 пъти