В Русия благоприятната конюнктура отново бави реформите

В Русия благоприятната конюнктура отново бави реформите
  • Автор:  Бенжамен Кенел*, в. Ле-з-еко
  • Дата:  
    12.09.2017
  • Сподели:

След две години рецесия Русия се върна към икономическия растеж. Деловите среди обаче не са настроени оптимистично, тъй като страната така и не се опитва да излекува структурните болести на своята икономика.

 

Криза, каква криза? В пълните с компютри офиси в IT Park в Казан, голям руски град на река Волга, превърнал се в иновационен център, суровият и дълъг период на рецесия, от който Русия едва излезе, бе просто един чудесен етап… на растеж!

 

“Нищо не усетихме. Нашият оборот дори се утрои за три години”, казва въодушевено Антон Грачев, младият директор на този център за високи информационни технологии, открит през 2009 година и превърнал се вече в модел. Стартъп компаниите идват тук една през друга. Инвестициите, комбинация от частни фондове и държавни помощи, ускоряват проектите. Кабинетът на регионалния министър на развитието е на един от етажите, редом до тези на големи частни групи и дори на един филиал на Microsoft. Умножавайки източниците на приходи, паркът даже успява да се самофинансира. Дали това е модел, който лесно може да бъде повторен в цяла Русия? “Не е сигурно…”, признава през усмивка Антон Грачев.

 

На около 700 километра от Москва, Казан и неговият IT Park освежават руската икономика, която сега излиза от двугодишна рецесия, но не се възползва от нея, за да се реформира. В навечерието на президентските избори през март 2018 година, неудовлетвореността се превръща в безпокойство в деловите среди. Предизвикана от понижаването на цените на петрола и утежнена от западните санкции срещу Русия заради украинския конфликт, кризата се оказа поредната пропусната възможност за модернизиране на икономиката.

 

Отсега нататък възстановяването би трябвало да намали още повече стимула на Кремъл да направи промени. Тъй като на повърхността последните данни са успокоителни: официално кризата е в миналото, защото Русия е регистрирала икономически растеж две последователни тримесечия тази година - 0,5% и след това 2,5%. Прогнозите са за растеж от 2,3% през 2017 година и 2,5% през 2018 година. Някои ключови сектори вече преживяха явен подем това лято. Продажбите на леки коли, например, се увеличиха с 19% на годишна основа през юли. Нещо, което потвърди възстановяването на потреблението, въпреки че кризата остави дълбоки социални разделения: броят на руснаците, които живеят под прага на бедността, се е увеличил от 15,5 милиона през 2014 година до 23,4 милиона.

 

Неефективност на държавната политика

Тази благоприятна конюнктура изведнъж измести на заден план призивите за промяна. Структурните проблеми обаче остават същите: силна зависимост от петрола, природния газ и други суровини (на тях се пада половината от руския износ); слабост на частните инвестиции (Сбербанк и ВТБ, два държавни мастодонта, смазват един банков сектор, който преживява истинска вълна от отпадащи от системата банки); слабо присъствие на малките и средните предприятия (на тях се пада само 20% дял в икономиката); недостатъчна тежест на предприемачите (едва 2% от руснаците казват, че искат да започнат свой собствен бизнес); неизправна инфраструктура (автомагистралата Москва - Санкт Петербург все още се строи); неефективност на държавната политика (изпълнени са под 50% от одобрените програми).

 

Разбира се, има проблясъци на напредък. Казан и неговият IT Pаrk, чието развитие започна доста преди кризата, са доказателство, че един нов модел е съвсем възможен в Русия: Татарстан, богат на петрол регион, също бе свикнал да живее от приходите от петрол и газ, но в неговата столица Казан бяха създадени условия да се мисли за бъдещето.

 

В останалата част от страната нещата също се раздвижват: като се възползват от международното напрежение, някои сектори, например селското стопанство, преживяха истински бум. Промишленото производство, слабо място по принцип, бележи ръст. Само че, в момент когато бюджетната и паричната политика принудиха правителството да намали разходите, а централната банка да държи лихвените проценти високи, новите двигатели на растежа са прекалено малко, за да може да бъде постигната истинска диверсификация на националната икономика. Властите насърчават износа, но малките и средните предприятия все още са слаби, макар да е възможно да се превърнат в истински източници на технологии и продажби в чужбина.

 

Икономическите условия не са единствените спирачки за реформите. Такава е и липсата на прозрачна и честна съдебна система, която би защитавала предприемачите и би гарантирала един истински климат на доверие - необходими фактори за установяване на благоприятен бизнес климат. Вечен източник на безпокойства, съдилищата все така пораждат страх с лошото си функциониране. Във вертикалата на властта в Кремъл, в обстановка на борба между отделните кланове, цари своеволие и съдебната система е използвана като инструмент.

 

Съдебната хроника това лято само потвърди тази констатация: близкият до властта Игор Сечин, всемогъщият шеф на държавния петролен гигант Роснефт, е обвинен, че дърпа конците на два големи процеса.

 

Първият е срещу Алексей Улюкаев, либералният бивш министър на икономиката, арестуван за корупция след нелепа засада в сутерена на централата на Роснефт и застрашен от 15 години затвор.

 

Вторият процес е срещу Владимир Евтушенков, олигарх начело на групата Система, осъден да плати гигантски обезщетения на същата тази компания Роснефт в последния епизод от една безкрайна сага около купуването на друг производител на петрол. Той трябва да плати 2 милиарда евро компенсации и правосъдието вече замрази някои активи на неговата група, включително една трета от капитала на най-големия мобилен оператор в Русия - МТС.

 

Тези две афери потвърдиха упоритото запазване на на правото на по-силния в Русия по стар обичай. И, далеч от миражите на обещанията за промени, те предизвикаха дълбоко безпокойство в деловите среди.

Прочетена 1411 пъти