ОГЛУПИХА И ЖИВОТА

ОГЛУПИХА И ЖИВОТА
  • Автор:  Кеворк Кеворкян
  • Дата:  
    09.09.2017
  • Сподели:

Резюме:

 

Българският Живот е оставен в ръцете на Хора-Мъгла.


Глупави надежди в Зарязана България.


Американската инфантилност е направо вдъхновяваща.


Кой създаде ИДИЛ.

 

Оглупиха самия Живот.

 

В крайна сметка, тъкмо това се случи – колкото и невероятно да звучи. Превърнаха го в сбириток от глупави действия и от още по-глупаво говорене.  Превърнаха го в нещо несмислено, дурашко, озъбено, нахално.  В нещо несвързано – като ломотене на невнятен тип.  Така постигнаха нещо невъзможно: не само те да изглеждат като наивници и арогантни глупаци, но и самият Живот, който всички живеем. Честито!

 

Примери за това – колкото щете.  Дребни истории, обаче зад тях наднича все глупостта.  Подценяваме ги, надсмиваме им се, накрая дори не им обръщаме внимание.  Няма как – с тежкия живот все някак човек се примирява, накрая си казва, че може би такъв, всъщност, си е той.  Подреденият живот е някаква глезотия, която съществува някъде другаде, в някакъв друг свят, тук има други правила, тук аномалиите са правилото.

 

Ето, подпитват ни с глупашки анкети – и ние глупашки отговаряме.  Например: по-щастливи ли сте вече?  О, да, откакто Юнкеровци ни гъделичкат по петите, сме много по-щастливи.  А корумпирани ли са властниците ви?  О, да, всички са корумпирани.  Е, как така – хем са корумпирани, хем вие, идиотите, сте по-щастливи?  Няма отговор на тази загадка.  Така се оглупява Живота – така се превръща от нещо Велико в нещо безсрамно глупаво.

 

Българският Живот е сбор от подобни загадки, от аномалии и парадокси.  И е оставен в ръчичките на хора, които в голямата си част също са „аномални“.  Повечето от тях представляват загадка за самите себе си – която никога няма да разрешат, а дори и не се стремят към това; хора, които идват от Мъглата и сетне пак се стопяват в нея.  Хора-Мъгла.

 

След всичко това, изглежда редно да изпращаме картички на света – картички за спомен от Оглупения Живот. Още когато Ангелкова – министър на туризма, започна да се снима с чуждестранни филмови звезди, си казахме, че нещо не е наред.  Чуе, че Шварценегер, примерно, е в киноцентъра – и зарязва всичко и бяга натам да му иска автограф.  А той се чуди, какво толкова е сбъркал, че цял министър е ръгнал да се натиска за снимчица с него.  Знае горкият, че сме успешна държава, макар и доста странна, обаче чак толкова да се прехласваме по актьори и дори да им прекъсваме снимачния процес?  Шварценегер е непобедим в тупаниците.

 

Обаче тази българска загадка едва ли е по силите му.  И ние тук, дето сме зарити от всевъзможни безумства, ще се затрудним да проникнем в нея.  Защо един министър не може да повярва, че е министър – и се държи като хормонално подивяла прогимназистка?  Какво е обяснението?  Дали по този начин не иска сама да се хване за косата и да се издърпа от комплексите си – като някакъв Барон Мюнхаузен, обаче на туризма.  А утре вече като нищо може да каже, че горкият Шварценегер специално е долетял в София, за да се снима с нея, и това е възможно.

 

Друго обяснение може да ни отведе и до самия Падишах/Бойко.  Известно е, че той обича най-много да се снима със самия себе си – понякога го прави и с магнолии, кучета, обикновените хора също не ги отбягва.  Рядко обаче се снима с везирите си – и те вероятно страдат от това.  И търсят компенсации – тогава и Шварценегер върши работа, и той е непобедим като Падишаха, макар и само на кино.

 

Тия дни същата Ангелкова потвърди, че някакъв бяс от пубертета все още бушува в нея.  Изпратила 400 хиляди картички на чуждестранни туристи, летували тази година нашето море.  И им благодарила – като някаква Майка Тереза на световния туризъм.  400 хиляди картички, 400 хиляди плика и още толкова марки с различна стойност.  Въпросът е, защо им е благодарила любителката на автографи?  За куража, че са изтърпели дивотиите на Оглупелия ни Живот?  Или заради нещо друго?  Дали повечето от адресатите на картичките няма да си кажат, че някой си прави майтап с тях?  Или, след всичко, което са видели тук, те вече са наясно, че баламурщината на някои нашенци е безгранична.

 

Един пиар експерт пък каза, че Ангелкова се принизявала, като пращала от собствено име картички на туристите – понеже те са раята, пък тя се е снимала с Шварценегер.  Може би самата България трябваше да им благодари? – експертът обаче не ни каза това.  Разбира се, Ангелкова изобщо не смята, че се принизява – напротив, тя си представя, че направо е литнала в Небосвода.  Утре ще пише в биографията си, че като министър е имала 400 хиляди кореспонденти, които независимо от лайняното ни море са нейни покорни фенове.  Така се пише пък Глупавия Летопис на Глупавия ни живот.

 

И пак добре, че експертите не са препоръчали на Ангелкова всяка благодарствена картичка да бъде придружена и от бутилка уиски – от „морското“, разбира се, което е по-фалшиво дори и от бъркочите на онзи Киро.  Интересно е обаче друго – кой плаща за тия картички, дали не са някакво налудно дарение на самата Ангелкова?  Питайте я – на вас, простосмъртните българи, Ангелкова няма да пише никога – затова вие й пращайте картички, благодарете й, може и с повече красиви думи.

 

Ние пращаме картички на света – и той ни праща.  Но както се полага, не им обръщаме внимание.  Меркел и Шулц ни набъркаха в предизборния си дебат за бежанците и не бяха никак ласкави.  Шулц дори подметна, че излишно са ни давали пари.  Пак добре, че няма да ни ги искат обратно, все още.  А Шулц уж е ду.е и гащи с нашия Станишев.  Меркел пък каза, че, при бежанския натиск, не можела да остане безразлична към съдбата на Австрия.  Изобщо не се сети за България – а ние все се хвалим, че сме на завет под полата й.  Глупави надежди – в Зарязана България.  Винаги ще бъде така.  Фалшиви усмивки и мазни целувки – обаче важното е бежанците да не стигнат до Австрия.  И това ни го казват в момент, когато, според Валери Симеонов, Бойко е Триумфаторът във външната политика.  Триумф за пред Валери, който не бил уж ласкател – обаче да си пазим Австрия.

 

А президентът Радев заяви след срещата си с Макрон: „Ако не представим европейска перспектива за Западните Балкани, рано или късно те ще представят Балканска перспектива за Европа“.  Интересна фраза, макар и игриво-наивна.  Нищо не можем да представим никому, това не е предвидено в менюто. Друго ни е предназначението – да строим огради – колкото да откраднем някой лев, и да лъжем лъжльовците от Брюксел, че ще спрем ордите.  И те знаят, че не го вярваме, и ние го знаем – важното е да бъде опазена Виена.  А пък ние да опазим за известно време слузта от целувките, с които и ще си останем.

 

Когато Меркел спомена Австрия, човек с по-свободно въображение си е помислил, че върви някакъв нов Аншлус – какавидата се свива в себе си, останалите да оглупяват на воля.  Нали се сещате, какво бе казал един писател: че единствената война, която е спечелила Германия, е на бюрото на Гьоте.

 

А американската инфантилност е направо вдъхновяваща.  Обама препоръча тия дни на Тръмп „да поддържа международния ред“. Фраза-мечта за оглупяване.  Това е същият Обама, който предизвика „Арабската пролет“, която пък роди ИДИЛ – все поддържайки „международния ред“.  А един автор се питаше, как би се чувствал американския президент, ако ИДИЛ бяха толкова близко до Щатите, колкото са, примерно, до Брюксел, „сърцето на Европа“.  Впрочем, Белгия била най-големият доставчик на човешка сила за ислямския халифат на глава от населението – пак според същия автор.  Да сте чували за това от европейските фанфарони?

 

Някои, поддържайки международния ред, ни поддържат и нас в режим на лековерие и оглупяване – за да не се сещаме, как онзи инфантил Буш нахлу в Ирак и сложи началото на Голямата Лудост.  Сетне започнаха да се дерат /цитирам Д. Силва/ „Мубарак да си ходи! Кадафи да си ходи! Асад да си ходи!  И остана ИДИЛ да контролира територия с големината на Обединеното кралство точно в подстъпите на Европа.  Дори Бин Ладен не би се осмелил да мечтае за нещо подобно…“

 

На човек чак му се гади от толкова много глупост.  Глупостта на Големите, която пък е Библията на малките – такива като нас.

 

Нашата тукашна Глупост ни е достатъчна, не ни трябва и чуждата. Ето – гледайте как външният министър Захариева кара уейкборд – видяхме и тази снимка в един вестник, колкото да се убедим отново, как се оглупява Живота ни.  Захариева се хили от уейкборда – а света ни подлага на уотърбординг – онази славна процедура, при която те давят с вода.  Но не съвсем – дават ти да си поемеш дъх, и отново същото. Така се клатушкаме и ние – полуудавени в Оглупения ни Живот…

Прочетена 286 пъти