Коронакризата стопи наполовина парите от българските емигранти

Коронакризата стопи наполовина парите от българските емигранти
  • Публикация:  Classa.bg**
  • Дата:  
    19.08.2020
  • Сподели:

С 370 млн. евро по-малко са изпратили сънародниците ни зад граница на близките си в България от началото на годината спрямо първите 6 месеца на 2029 г. Общо до края на второто тримесечие преводите на работещите българи извън страната възлизат на 266,4 млн. евро при 636,3 млн. евро година по-рано. Това показва справка на Investor.bg в информационните масиви на БНБ.

Конкретно през юни гастербайтерите са изпратили на близките си 13,5 млн. евро, което с 94 млн. евро по-малко спрямо юни 2019 г. През шестия месец на миналата година сънародниците ни зад граница са пратили над 107,6 млн. лв.

От данните на БНБ се вижда, че намалението е драстично през всички месеци от 2020 година след януари и февруари, когато преводите са на традиционните си нива от около 90-98 млн. евро. Към момента най-слабият месец е април, когато изпратените пари са едва 10,5 млн. евро при 107,3 млн. евро през април 2019 година. 

Друга любопитна тенденция е, че ако до скоро най-много пари идваха от Германия, то сега на първо място са преводите от САЩ. В края на второто тримесечие от Америка са дошли 8 млн. евро, при 7,7 млн. евро от Германия.

Разликата в пратените пари през първо и второ тримесечие е огромна, както е видно от таблицата. Общо 227 млн. евро са преводите от януари до края на март, докато от април до края на юни те са едва 39,4 млн. евро.

 

 

Подобна тенденция е тревожна, защото в България крайното потребление е основен двигател на растеж, а парите от емигрантите се вливат именно там, като по-голямата част от този паричен поток отива за покриване на текущи разходи, здравеопазване, образование и погасяване на заеми. В последните години много малки и семейни бизнеси започват своето начало именно с помощ от роднина зад граница.

През последните 10 години парите от сънародниците ни зад граница успяха да се възстановят на предкризисните си нива от преди 2008 година. Нещо повече -  за периода 2007-2019 г. е налице близо двоен ръст. През 2007 г. постъпленията са били 634,7 млн. евро, а през 2019 г. – над 1,2 млрд. евро.

Неведнъж сме писали, че сънародниците ни зад граница се подреждат сред топ инвеститорите в страната. Лошото е, че потокът на влезлите в България преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) от януари до юни е на плюс с 263 млн. евро, но е по-малък с 32,8% (128,3 млн. евро) на годишна база според предварителните данни на централната банка. През същия период на миналата година вложенията възлязоха на 391,3 млн. евро.

Както вече многократно сме писали, тази статистика (за паричните потоци от емигрантите) не е съвсем точна, защото парите, които идват от българите, работещи в чужбина, всъщност са доста повече от отчитаното от БНБ. В статистиката на регулатора не се включват донесените пари в брой, а освен това БНБ отчита само преводите над 2500 евро.

Според Института за пазарна икономика (ИПИ) когато се говори за емигрантски преводи и ПЧИ, е добре да се отбележи, че тяхната социална роля (на паричните преводи) по линия на подкрепа на доходите и намаляване на бедността е безспорна, но в общия случай те не увеличават потенциала на икономиката да расте, както би направил притокът на инвестиционен капитал или пък вносът на имигранти (в работоспособна и фертилна възраст) към страната. Именно това е и огромната разлика между ролята на преките чужди инвестиции в икономиката и емигранските пари.

Ако се сравняваме с другите нови страни членки на ЕС, зависимостта на България от емигранските трансфери обаче е най-сериозна. По данни на Световната банка за 2018 г. дори Румъния и балтийските страни, с които традиционно се съпоставяме, отчитат по-малка зависимост от емигрантските пари: у нас този дял е 3,8% от БВП, докато румънците изпращат у дома 2,2% от БВП, литовците – 2,6%, естонците – 1,8%. Единствено стойността на емигранските трансфери от латвийците се приближава да тази от българите – 3,7% от БВП. 

 

Станете почитател на Класа