МФ залага 3 млрд. лв. повече приходи в бюджета за догодина

МФ залага 3 млрд. лв. повече приходи в бюджета за догодина
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    27.10.2019
  • Сподели:

По традиция в късния следобед, в края на работната седмица, Министерството на финансите (МФ) обяви параметрите на проектобюджета  за 2020 г., както и на съпътстващата го тригодишна средносрочна бюджетна прогноза. 

Растежът на БВП ще достигне 3,3% през 2020 г., движен от вътрешното търсене. Частните потребителски разходи ще запазят своя сравнително висок темп на растеж, но в сравнение с предходната година той леко ще се забави поради по-ограничено нарастване на заетостта, става ясно от мотивите към законопроекта на Закона за държавния бюджет за догодина. Икономическият растеж ще се запази на ниво от 3,3% в периода 2021-2022 г., като се очаква негативният ефект върху БВП по линия на нетния износ да се забави до 0,8 пр.п. в края на прогнозния период.

 

За 2020 г. се прогнозира инфлация в края на годината от 2,3%, а средногодишна – 2,1%. В следващите години от прогнозния период (2021-2022 г.) като цяло се очаква леко забавяне в стойностите на инфлация поради очакваните намаляващи равнища в международните цени на петрола и стабилизирането в цените при останалите суровини. Въпреки това подобни стойности са леко притеснителни от гледна точка на желанието на България да се присъедини към валутно-курсовия механизъм ERM II, а оттам и в еврозоната. Припомняме, че тези данни се следят „под лупа“, тъй като именно ниската инфлация е един от критериите за сближаване (т.нар. критерии от Маастрихт) на страните членки на ЕС. По-конкретно България трябва да поддържа ниска инфлация, която не надхвърля с повече от 1,5 процентни пункта средногодишната инфлация (HICP) в трите страни от ЕС с най-ниска положителна инфлация. За момента отговаряме на това условие, но ако поскъпването продължава с тези темпове, е съвсем реално да получим червена точка от страна на ЕК. 

 

Преките чуждестранни инвестиции ще нарастват с темп, близък до растежа на номиналния БВП при средногодишно съотношение около 2,5% от БВП за целия прогнозен период. Ако структурата им се се запази същата като през последните 2 години, това ще означава, че вложенията в капитал ще са с почти една трета по-малко, а новите преки инвестиции, различни от реинвестирането на печалбата, ще бъдат още по-малко.

Приходи

За догодина са предвидени общо 46,8 млрд. лв. приходи, което се равнява на близо 37% от БВП. Това е с около 3 млрд. лв. повече спрямо 2019 г. и заложените 43,54 млрд. лв. приходи за тази година. Данъчните постъпления се очаква да достигнат 26,1 млрд. лв. За сравнение, за тази година в разчетите е записано 23,1 млрд. лв. приходи от налози.

От МФ обясняват сериозното увеличение на приходите като резултат както от положителната динамика на макроикономическите показатели, така и от предприетите мерки от страна на приходните агенции за борба с данъчните измами и повишаване на събираемостта.

Увеличение има и на неданъчните приходи – очаква се през 2020 г. те да са в размер на 6,78 млрд. лв. при 6,42 млрд. лв. за тази година.

Приходите от социално и здравно осигуряване ще бъдат 11,23 млрд. лв. Разчетите са направени на база вноска за здраве от 8%, вноска за социално осигуряване 25%, минимален осигурителен доход за самоосигуряващите лица 610 лв. и максимален осигурителен доход от 3 хил. лв.

Планирано е увеличаване на минималната месечна работна заплата с 50 лв. от началото 2020 г. и с 40 лв. от началото на 2021 г. Не се предвижда промяна в размера на данъчните ставки и осигурителните вноски.

От страна на приходите за периода 2020-2022 г., като дискреционна мярка с най-голям ефект е въвеждането на ТОЛ такса с общ ефект от 600 млн. лв. за прогнозния период. За 2020 г. се предвижда бюджетен ефект от приходите от ТОЛ такса в размер на 450 млн. лв., а през 2021 г. се очаква допълнително увеличение на планираните приходи със 150 млн. лв.

 

Разходи

 

При разходите също има близо 1 млрд. лв. увеличение – от 45,9 млр. лв., планирани за тази година, се очаква през 2020 г. те да достигнат 46,8 млрд. лв. Основните направления, по които ще дойдат тези допълнителни разходи, са повишаването на пенсиите и заплатите в образованието и на държавната администрация.

За заплати на чиновниците за догодина са предвидени 7,35 млрд. лв., при 6,56 млрд лв. за 2019 г.

Разходите и трансферите по националния бюджет в средносрочен план показват тенденция на намаление от 34,8% от БВП през 2020 г. до 33,2% от БВП през 2022 г., но в номинален размер планираните разходи показват увеличение.

Най-много разходи – 18,43 млрд. лв., са предвидени за социални и здравно-осигурителни плащания. За тази година бяха записани 17,26 млрд. лв. За пенсии държавата ще плати 10,6 млрд. лв., което е с повече от 600 млн. лв. над заделеното за тази година.

Иначе общо за политики за здравеопазване ще отидат 5,7 млрд. лв., а за образование държавата ще задели 4,8 млрд. лв.

Любопитно е, че за първи път от няколко години има намаление на капиталовите разходи. Те отдавна се използват като удобен инструмент за реализиране на бюджетни излишъци. Често икономисти коментират, че умишлено държавата залага по-ниски данъчни приходи и по-високи капиталови разходи, за да може лесно в края на година да се отчете положително превишение на приходите над разходите (като преизпълни приходите и не реализира разходите). Тези пари (до 3% от БВП) се харчат без одобрението на депутатите (ако не отидат във фискалния резерв) и в общи линии отчитането им не е толкова строго фиксирано.

За 2020 г. са предвидени 6,55 млрд. лв. капиталови разходи. За тази година те се очаква да достигнат 7,9 млрд. лв., но към края на второто полугодие изпълнението им е едва 23%. По принцип по това перо парите се разходват ударно в края на годината, но въпреки това рядко заложената сума се реализира.

 

 

Очаква се държавният бюджет в следващите 3 години да бъде балансиран.

Вноската на страната ни към общия бюджет на ЕС ще бъде в размер на 1,4 млрд. лв.

Предвижда се от 1 юли 2020 г. всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2019 г., да се увеличават с 6,7 % (процент, определен по т.нар. „швейцарско правило” на чл. 100 от КСО), като от 1 юли през 2021 г. и 2022 г. пенсиите, отпуснати до 31 декември на предходната година, също се осъвременяват по „швейцарското правило”. За периода 2020-2022 г. тежестта на една година осигурителен стаж в пенсионната формула се запазва в размер на 1,2.

Актуализараната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2020-2022 г. предвижда увеличение на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2020 г. на 610 лв., от 1 януари 2021 г. на 650 лв., като размерът от 650 лв. ще се запази и през 2022 г. За 2020 г. е разчетено увеличение с 10% на средствата за заплати и възнаграждения на персонала, нает по трудови и служебни правоотношения, включително и на средствата за осигурителни вноски, което ще има отражение върху заплащането на заетите в бюджетния сектор. С това се създава възможност на база на увеличения размер на разходите за персонал да се повишат индивидуалните основни месечни заплати на заетите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати. За 2020 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

 

 

В сектор „Образование“ ще продължи реализацията на мерките, касаещи подобряване на социалния статус на педагогическите специалисти, като за тази цел ще бъдат предоставяни ежегодно допълнителни средства в размер на 360 млн. лв. за увеличение на възнагражденията на педагогическия персонал. Целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на педагогическите специалисти.

Основните бюджетни взаимоотношения между общините и централния бюджет в проекта на ЗДБРБ за 2020 г. са в общ размер 4,203 млрд. лева. Предвиденото увеличение спрямо приетите със ЗДБРБ за 2019 г. е с 456,8 млн. лв., от тях за: общата субсидия за делегираните от държавата дейности – с 418,8 млн. лв.; изравнителната субсидия – с 13 млн. лв.; трансферите за зимно поддържане и снегопочистване – с 5 млн. лв.; целевата субсидия за капиталови разходи – с 20 млн. лева.

Като цяло изненади в разчетите няма. Традициите и рутината са заложени и в новата план-сметка за държавните пари. Видно е, че за постигане на очаквания икономически ръст се разчита най-вече на вътрешното потребление и по-малко на инвестициите. При сегашната структура на икономиката на България не е тайна, че тя е изключително уязвима на външни финансови, икономически и политически кризи. В този смисъл чуждестранните инвестиции са изключително важни за малък пазар, какъвто е България.

Отново липсват конкретни мерки за съживяване на бизнеса, не се виждат намерения за реформи за подобрение на ефективността на администрацията.

Предстои до края на месеца проектобюджетът да бъде внесен в Народното събрание, а на 7 ноември ресорната комисия в парламента да го разгледа на първо четене. 

 

Ралица Пейчева, редактор Божидарка Чобалигова

Прочетена 406 пъти

Станете почитател на Класа