Bitcoin и данъците

Bitcoin и данъците
  • Автор:  Classa.bg**
  • Дата:  
    21.02.2018
  • Сподели:

 

Как се третират виртуалните валути и какво е добре да знае всеки, който ги добива, търгува или се разплаща с тях

 

Законодателството често изостава от развитието на технологиите. Един от примерите за това е появата на блокчейн (blockchain), в частност на виртуалните валути. На този етап нито българското законодателство, нито европейското съдържат някакви изрични регулации на този сравнително нов технологичен феномен.

 

 

Виртуалните пари са базирани на т.нар. отворен код и представляват peer-to-peer дигитална валута. Базирани са на принципа на криптографията за валидиране на транзакциите и контролиране на създаването на самата валута. Те нямат физическа форма и съществуват само като баланс в електронна сметка (или wallet).

 

На този етап виртуалните валути не се издават от държави и финансови институции, но се приемат все повече като средство за разплащане. Признава се, че технологията на функциониране на виртуалните валути е революционна и може да се използва за различни цели. Какво обаче е данъчното третиране на транзакциите с виртуални валута в България.


ДДС третиране

 

Една от присъщите характеристики на системата на ЕС за ДДС е плащането на парична сума да не следва да има ДДС последици. Това е данък върху крайното потребление на стоки и услуги, и парите в качеството си на платежно средство не могат да бъдат консумирани, поради което и са освободени от облагане с ДДС. Този данък е хармонизиран в рамките на ЕС, което обуславя еднаквото третиране на транзакциите, свързани с криповалути. Основен принос за това има практиката на СЕС (Съд на Европейски съюз). На този етап ДДС е единственият данък, чието третиране е обсъждано от СЕС във връзка с транзакции с виртуални валута.

- Плащане с виртуални валута.

 

Първият въпрос е дали плащането с тях представлява плащане в пари или в натура? Основополагащият казус в тази област е на американски съд.* През 2013 г., американски съдия се произнася категорично, че биткойн е форма на пари, след като могат да бъдат ползвани за покупка на стоки и услуги. Единственото им ограничение е, че тяхното използване е лимитирано до тези търговци, които ги приемат като плащане. Според СЕС виртуалната валута "биткойн" е договорно платежно средство, което не може да се счита нито за текуща сметка, нито за депозит, плащане или превод, и представлява средство за пряко разплащане между операторите, които я приемат, за разлика от чековете и другите прехвърляеми инструменти.**

 

- Обмен на криптовалути за обикновени пари. Указанията, давани от българските данъчни органи относно ДДС третирането на обмена на виртуални валути в обикновени пари, не бяха съвсем ясни през годините. Най-общо в ЕС придобиха популярност два подхода:

 

1) този, налаган от Англия, която третираше криповалутите като пари в конкретна форма, които се търгуват в пари под друга форма, запазвайки своята"покупателна способност". Като резултат английското становище бе, че обмен на подобна валута остава извън обхвата на ДДС, доколкото стойността на търгуваните пари е равна на стойността на получените парични средства. В този случай не би възникнало и задължение за ДДС регистрация.

 

2) този, налаган от Германия, че транзакциите с виртуални валута са облагаеми с ДДС. През 2015 г. СЕС разреши може би най-важния казус, засягащ ДДС третирането на виртуални валута – дело C‑264/14, с което окончателно установи, че обменът на биткойни за обикновена валута е освободена финансова доставка***. Българският ЗДДС в тази си част е директен превод на тази разпоредба на директивата и не бива да има съмнение, че решението на този казус е приложимо в България със или без санкция на българските данъчни власти. Частична негативна последица е фактът, че обменът на виртуални валути би трупал оборот за регистрация и при преминаване на прага от 50 000 лв., данъчно задълженото лице следва да се регистрира за ДДС цели.

 

- Доходи от копаене на виртуални валути – mining. Доколкото "копаенето" представлява обработка на данни или предоставяне на информация, в резултат на която се "добиват" виртуални валути, НАП все още не са еднозначни в собствената си практика дали това представлява услуга по предоставяне на изчислителна дейност, извършена от "копача", срещу която той получава от другата страна като ответна престация виртуални валута, която следва да бъде обложена с ДДС, или нещо друго. "Копаенето" не води до положение, при което съществува правна връзка между доставчик и получател на услуга, по силата на който има взаимно изпълнение, още по-малко полученото възнаграждение представлява действително предоставената стойност за услуга, доставена на получателя. Новите криптоединици от валутата се генерират автоматично от самата мрежа. Становището на автора е, че тази дейност следва да е извън обхвата на ДДС въз основа на това, че не съществува необходимата връзка между предоставяните изчислителни услуги и ответната престация - получените възнаграждения под формата на изкопани виртуални валути.

 

- Доходи, получени от миньори за други дейности, като например за предоставяне на услуги във връзка с проверката на конкретни сделки (verification of specific transactions within the blockchain), за които се събират специфични такси. Страните, които искат да прехвърлят виртуална валута, могат да включват такса за транзакция в нареждането си за превода, за да стимулират миньорите да обработят сделката с приоритет. Страната, която нарежда превода обаче, не знае кой миньор ще потвърди сделката и няма механизъм да предяви претенция към определен миньор, ако нещо се обърка. Логиката, защитаваща тезата, че копаенето е извън обхвата на ДДС, е приложима и в тази хипотеза. Въпреки това не по-слабо аргументирана може да бъде и тезата, че това представлвяа освободена доставка по смисъла на член 135, параграф 1, буква д) от директивата. Предстои да разберем кой точно подход ще бъде приложен от НАП, но и в двата случая ДДС не се дължи.

 

Виртуалните валути като финансов актив

 

- Доходи на физически лица, реализирани от транзакции с виртуални валута. Отново липсва изрична регулация относно доходите от търгуване с "виртуални валути", т.е. облагането следва да е съобразено с общите правила и принципи на данъчните закони. Практиката на НАП наложи разбирането, че в най-общ смисъл по своята характеристика и предназначение виртуалните валути се третират като финансов актив. Тази позиция беше заимствана от по-развитите данъчни системи и беше утвърдена с поредица от указания, които нямат обвързваща правна сила. Като резултат облагаемият доход от продажба или замяна на виртуални валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Реализираната печалба/загуба за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на съответния финансов актив (виртуални валута). При формирането на данъчната основа за този вид доходи не се предвиждат нормативно признати разходи.

 

Проблемът, който възниква, е, че в резултат от прокламираната анонимност на виртуалните валути и липсата на регулации нерядко е почти невъзможно да се докаже документално цена на придобиване на съответно количество виртуални валута и като резултат нерядко целият доход се облага на ниво физическо лице. Това е последица, която не е благоприятна и може да бъде избегната, ако участниците в криптопазара планират действията си от самото начало. Доходът, реализиран от търговия с виртуални валути, се декларира с годишната данъчна декларация в приложение 5 за физически лица, неопериращи като търговци.

 

Третиране съгласно ЗКПО. Позицията на НАП отново е, че виртуални валутите могат да бъдат определени като финансов актив за целите на корпоративното облагане. Факт е, че този извод не е безспорен. Какво е финансов актив се определя от съответния счетоводен стандарт (ЗКПО препраща към счетоводните стандарти) и НАП не са компетентни да определят приложимост на даден счетоводен стандарт. За целите на ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат, а ЗКПО не регламентира специално данъчно третиране на счетоводните приходи, възникнали при продажбата на виртуални валути. Последните в общия случай са признати за данъчни цели, т.е. с тях не се преобразува счетоводният финансов резултат. С други думи, данъчното третиране на виртуалните валути за търговци следва счетоводното третиране и няма съществени специфики. С изключение на това, че всеки счетоводител трябва да осъществи счетоводна преценка дали наличните виртуални валути представляват парични средства, стоково-материални запаси или финансови активи.

 

Предизвикателствата, които са поставени от данъчното третиране на виртуални валути, никак не са малко, но далеч не са непреодолими. Напротив, може да се заключи, че общите правила на българските данъчни закони разполагат с инструментариума, необходим да се решат възникналите проблеми. Една по-категорична позиция на НАП определено ще улесни данъкоплатеца при спазването на законодателство и ще бъде предпоставка за по-високо нива на правна сигурност и предвидимост. В стремежа си да съберат фиска НАП реагират с високи нива на адекватност при сблъсъка си с новите технологии. По-интересна би била реакцията на Търговския регистър при входиране на заявление за увеличаване на капитала на търговско дружество с виртуални валута. Факт е, че от адекватността на българската администрация зависи дали държавата ни ще се възползва от бума на криптопазара в световен мащаб.

 

 

------


* Case 4:13-cv-00416, U.S. Securities and Exchange Commission v. Trendon T. Shavers

** Case C‑264/14, Court of Justice of the European Union (CJEU)

*** ДИРЕКТИВА 2006/112/ЕО НА СЪВЕТА

Прочетена 934 пъти