Бавно пробуждане на фирменото кредитиране

Бавно пробуждане на фирменото кредитиране
  • Автор:  Стефан Антонов Пламен Енев
  • Дата:  
    29.07.2017
  • Сподели:

Въпреки очакванията за ускоряване на кредитирането след приключване на миналогодишните стрес тестове в банковата система все още банките са предпазливи и новите кредити изключително слабо покриват погашенията по вече отпуснатите заеми. За второто тримесечие на годината кредитите за бизнеса растат едва с 2,1% на фона на 6% увеличение на заемите за домакинствата. Това показва, че засиленият икономически растеж все още е инертен и следва комбинация от увереност на домакинствата, износ и усвояване на европейски средства, като в същото време корпоративният сектор оценява средата като неблагоприятна за инвестиции, а банките намират голяма част от компаниите за твърде рискови.


Най-силно в полза на този извод говори фактът, че ликвидността на системата се покачва до 38% и поставя банките в положение едва ли не да плуват в пари, но въпреки това да залагат на нискорискови инвестиции. Парадоксът може да се обясни с комбинация от вътрешни и международни причини, на които самите финансови институции не могат да влияят, а невъзможността да се намери изход допълнително усложнява общата бизнес среда.


От една страна, банките са задължени от Българската народна банка да поддържат високо равнище на ликвидност, с което да имат повече сигурност срещу турбуленции. От друга, институциите започват подготовка за въвеждането на новия набор от счетоводни стандарти (т.нар. IFRS 9 / МФСО 9) и новата европейска директива за платежоспособност. Съвкупността от тези нови регламенти задължава банките в целия Европейски съюз да прилагат по-строги методи за оценка и провизиране на стандартните си активи като кредитните вземания.


„Това е същото като да въведеш максимална скорост от 20 км/ч в населено място и да очакваш, че масово ще се спазва. Когато пренатегнеш регулациите, а точно такова е поведението на политическата класа глобално, стигаш до крайности, в които виждаш, че регулациите почват да стават абсурдни и да не работят. Нещо повече – в момента регулациите в Европа са шизофренна проява на двойствени взаимноизключващи се, антагонистични желания", коментира наскоро по този повод Петър Андронов, който е главен изпълнителен директор на ОББ и председател на банковата асоциация. Според него, за да върви нагоре, европейската икономика се нуждае от активно банково финансиране и затова вече години наред се поддържат опасни ниски лихвени проценти. От друга страна, моторът за този растеж – банките, продължават да се товарят с нови и нови тежки ограничения и капиталови изисквания.


Така на практика се пресича възможността им да бъдат трансмисионен механизъм за пренасочване на свободната ликвидност там, където тя може да бъде най-полезна и да носи доход както на собствениците ѝ, така и на длъжниците.


Последствията от подобно изкривяване на условията за банкова дейност дават много директно отражение върху бизнес средата. То се изразява в забавено кредитиране и във високи банкови такси, които формират една четвърт от приходите на банковата система.


Второто последствие, което може да се прояви с лаг във времето, е изкривяването на самите банкови портфейли. Поддържането на висока ликвидност, която носи практически нулева доходност, не е проблем днес, но при евентуално покачване на лихвите финансовите институции ще се принудят да търсят по-висока от нормалната доходност за останалата част от активите си, а това ще бъде много трудно за постигане.


Това според експерти е и основният фактор, който изкушава банките да инвестират в свързани предприятия и под маската на кредитна дейност, всъщност да правят инвестиции в търсене на по-висока възвръщаемост.


Според бившия финансов министър Петър Чобанов подобна ситуация може да се разведри единствено ако се позволи на банките да поддържат ликвидността си в търгуеми и ликвидни портфейли от инструменти на международните финансови пазари и да им се позволи нормално поведение при кредитирането.


Това обаче не се позволява на общо европейско ниво и в случая българските банки не могат да сторят почти нищо. „Генерално европейската среда е сбъркана. Няма реална банкова дейност, а ЕЦБ опитва да се превърне в монобанка, превръщайки частните банки в свои клонове, както беше при комунизма. Когато отгоре ти се бъркат толкова много, че ти отнемат възможността за вземане на решения, просто кредитирането замира", коментира той.


Косвен позитив за банките е, че като цяло пазарът е замрял и не предлага множество инвестиционни възможности. Така вложителите не се изкушават да търсят по-изгодни вложения на спестяванията си и в крайна сметка ги държат в банковата система (с изключение на ипотечните заеми). Аналогична бе и ситуацията в първите години след кризата, когато предпазливостта на домакинствата ги караше да държат средствата си във финансовите институции, а те използваха ситуацията, за да преструктурират пасивите си и да изплатят натрупаните прекомерни задължения към своите централи зад граница.


Според анализатора от „Моите пари" Иван Стойков все повече европейските програми се превръщат в пряк конкурент на типичното банково кредитиране и фирмите намират за по-сигурно да ползват грантовите схеми, както и тези за финансов инженеринг, но това не се обхваща напълно от банковата статистика. Другата причина е, че фирмите също като банките оценяват средата като неподходяща за инвестиции и се въздържат да търсят заеми.


Къде има кредитиране


За момента от БНБ са публикували подробна статистика едва от края на първото тримесечие (данните през второто са агрегирани). От тях се вижда, че най-голям дял се пада на секторите търговия, строителство, сделки с недвижими имоти и земеделие. Заемите за фирми от тези области формират близо две трети от общата сума на отпуснатите корпоративни кредити от началото на годината. Измененията спрямо четвъртото тримесечие на 2016 година обаче са почти незначителни (около 1%).


На годишна база развитието също не сочи сериозна динамика. Изключението е в земеделския сектор, където броят на отпуснатите заеми се увеличава с над 10%, а общата сума на кредитните вземания от земеделски компании расте от 1,3% до 1,9 милиарда лева.


Частичен изход от ситуацията предлага имотният пазар и това обяснява защо отново при него се наблюдават признаци на прегряване. Открили по-висока доходност от банковия депозит, множество клиенти започнаха да влагат средствата си в недвижими имоти. Това от своя страна стимулира предлагането на имоти и строителството, за които банките все пак отпускат кредити. През първото тримесечие на годината броят на заемите, отпуснати на строителни компании, се увеличава с 2,8% (до 11 020), макар и общата сума на кредитите да се свива с по-малко от процент (до 3,12 милиарда лева).


Според доцента по икономика от Софийския университет Калоян Ганев бумът в сектора на недвижимите имоти не може да се обясни с друго освен с ниските лихви. Това създава и няколко риска, измежду които е евентуалното свръхпредлагане на нови имоти, което може да се създаде от множеството строителни обекти в страната. Според него е възможно както отделни проекти да спрат, защото няма средства, с които да се довършат, така и цените на имотите да се понижат. Последното би се случило заради собственици, които са ги придобили със спекулативна цел, но са останали разочаровани и продават под икономическа принуда. Не е сигурно обаче колко масово би било проявлението на такъв риск и дали той може да засегне системата като цяло.


Другите рискове пред банковата система според експертите са спекулациите, които може да породят евентуалните консолидации на пазара. Всяко говорене за нестабилност бива опровергано, когато се намери чужд инвеститор, желаещ да придобие някоя българска банка. При всяко от банковите сливания, които наблюдавахме в последните години, финансовите институции излизаха по-силни и по-стабилни, но въпреки това периодично излизат спекулации за състоянието на една или друга от банките, за които в момента се търси нов собственик. А на пазара в момента има поне три такива институции и отговорното поведение е да не се говори, без да има конкретни причини, коментираха експерти.


И макар катастрофичните сценарии пред банките да изглеждат много малко вероятни, средата, в която оперират, също е далеч от най-благоприятната. В тези условия е повече от важно финансовите институции да поддържат значителни буфери (виж карето), но това само гарантира стабилност. За повече се искат както усилия от управляващите за създаване на по-благоприятна среда, така и визия за общо подобряване на перспективите за европейската икономика.

Прочетена 707 пъти

Станете почитател на Класа